Решение № 6235 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2012 г.

Решение № 6235 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тодор Велев и Любен Велев от гр. София срещу решение № 5908/21.12.2011 г., по адм. д. № 9236/2010 г. на Административен съд-София град. В жалбата се излагат доводи по същество и то за незаконосъобразност на оспорената заповед и не се сочат конкретни основания по чл. 209 АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответника - главен архитект на София не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори за прогласяване нищожност на заповед № РД-50-231/27.03.1995г на главния архитект на София, с която на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ във вр. с чл. 10, чл. 20 ЗТСУ и чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 4 ППЗТСУ са одобрени проекти за ЧЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 25,м. "Зона В-1 и кадастрален план с новообразувани имоти. Прието е, че доводите за незаконосъобразност на заповедта са извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила. Изложени са подробни мотиви по възражението за нищожност досежно делегиране правомощията по чл. 6, т. 6 ЗТСУ и компетентността на органа, издател на заповедта, като е прието, че същата е валиден административен акт, поради потвърждаването й с решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на Столичен общински съвет по реда и в срока по § 187 от ПЗР на ЗУТ. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че заповедта попада в приложното поле на актовете, визирани в разпоредбата на § 187 от ПЗР на ЗУТ, както по правно основание, така и по дата на издаване, поради което потвърждаването й от Столичен общински съвет с решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. безспорно сочи на неоснователност на искането за прогласяване нищожността й. Налице е валиден административен акт, предвид законово установената процедура по саниране по § 187 от ПЗР на ЗУТ, която е проведена във визирания в разпоредбата шестмесечен срок. Правилен е и извода на съда за липса на произнасяне по същество от съдебна инстанция по оспорване на заповедта, тъй като производството по адм. д. № 3114/1995г на СГС, АО е било прекратено. Доводите, изложени в касационната жалба, касаещи съществото на спора, т. е. незаконосъобразността на процесната заповед се явяват ирелевантни, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК