Решение № 10963 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2019 г.

Решение № 10963 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електролукс – Табаков и синове" ООД срещу решение № 459 от 11.04.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-253/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на възложителя. Заявява искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът-изпълнителен член на съвета на директорите и председател на СД на "Електроразпределение – Юг" ЕАД, , не се представлява, не изразява становище. Заинтересованата страна ЕТ "Проектстрой-П. Петров" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № 602-ЕР-18-МР-С-3/Р2/21.02.2019 г. на изпълнителния член на СД и председателя на СД на "Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. Пловдив за определяне на изпълнител по "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на изкопни и възстановителни работи на територията на КЕЦ Пловдив Север от лицензионната територия на "Електроразпределение Юг" ЕАД". Във връзка с доводите в жалбата за допуснати нарушения във връзка с откриването на възлагателната процедура, КЗК приема, че същите касаят условия от обявлението за обществена поръчка, което заедно с документацията е одобрено от възложителя с решението за откриване на процедура. След като това решение не е обжалвано в законоустановения срок, то е влязло в сила, като всички условия и изисквания, определени от възложителя, са задължителни за участниците в процедурата, за комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП и респективно за самия възложител. Според КЗК недопустимо е по повод на жалба срещу крайния акт по чл. 108, т. 1 от ЗОП, да се разглеждат по същество твърдения, отнасящи се до законосъобразността на решението за откриване на процедурата. По тези мотиви КЗК приема, че доводите не следва да бъдат разглеждани при осъществяване контрола за законосъобразност по отношение на крайния акт, постановен от възложителя в процесната процедура. По доводите за допуснати нарушения при провеждане на процедурата, КЗК приема твърдението за бланкетно. Оспорващата страна не посочва никакви конкретни факти и обстоятелства, свързани с офертите на класираните участници, на базата на които се извежда нарушение на норми и правила, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, нито са конкретизирани кои норми и правила са нарушени. По твърденията в жалбата относно допуснато нарушение при приемане на обосновките на класираните участници, КЗК е извършила анализ на дейността на комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП и е приела, че в протокола са отразени относимите мотиви по които комисията е приела за обективни представените обосновки при наличие на обективните обстоятелства по чл. 72, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОП. В рамките на допустимия контрол за законосъобразност, КЗК е стигнала до извод, че не е налице релевираното нарушение. По тези мотиви Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение подадената жалба. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Единствените доводи, които се излагат с касационната жалба са по отношение на отказа на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на възлагателната процедура. Тези доводи са неоснователни. С разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗОП са определени актовете на възложителите, които подлежат на оспорване по реда на Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки. С разпоредбата на чл. 197 от ЗОП са регламентирани сроковете, в които актовете на възложителя подлежат на обжалване. По аргумент от императивните процесуални правила, актът на възложителя за откриване на възлагателна процедура подлежи на самостоятелно обжалване и в то в предвидения в чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП преклузивен срок. След изтичане на срока за обжалване решението за откриване на възлагателната процедура влиза в сила и като стабилен административен акт поражда целения правен резултат – провеждане на възлагателната процедура по предвидените правила и при съобразяване на предвидените от възложителя условия. В случая след като решението за откриване на процедурата е влязло в сила, утвърдените от възложителя правила и изисквания са задължителни както за комисията за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите, така и за всички участници, подали оферта. Недопустимо е при оспорване на акта, завършващ възлагателната процедура да се навеждат доводи относими към законосъобразността на решението за откриване. Следвайки принципа за стабилитет на влезлия в сила административен акт, обосновано КЗК е преценила като недопустима за разглеждане доводите на касационния жалбоподател, свързани с оспорването на влязлото в сила решение за откриване на възлагателната процедура. Фактът, че по други сходни процедури решението на възложителя за откриване на процедурата е отменено е без правно значение. Макар и сходни по своя характер, за всеки клиентски енергоцентър /КЕЦ/ на лицензионната територия на възложителя е открита отделна възлагателна процедура, поради което преценката за законосъобразност на решението за откриване е относима към конкретната процедура. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати направените разноски на страните, за които решението е благоприятно. С оглед горното касационния жалбоподател следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение