Решение № 255 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1497/2011 г.

Решение № 255 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1497/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител М. К. С., депозирана чрез неговия повереник, срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 1 от 20.01.2011 г, по ВНЧХД № 370/10, с която е изменена присъда на Районен съд, Брезник, № 83 от 24.11.09 г, по НЧХД № 38/09, както следва:

• присъдата е отменена относно признаването на подсъдимия Д. Й. К. за виновен и осъждането му по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, относно осъждането на подсъдимия Й. С. К. за деяние, извършено в съучастие с подсъдимия Д. Й. К., и относно произнасянето по разноските,

• подсъдимият Д. Й. К. е признат за невинен в това: на 1.04.2009 г в [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й. С. К., да е причинил на М. К. С. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК,

• подсъдимият Й. С. К. е признат за невинен да е действал в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д. Й. К. и е оправдан по това обвинение,

• приложен е институтът на реторсията, като на основание чл. 130, ал. 3 НК, тъжителят и подсъдимият Й. С. К. са освободени от наказание,

• присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимите Й. С. К. и Д. Й. К. са признати за виновни в това, че на 1.04.2009 г в [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, в съучастие като съизвършители са причинили на М. К. С. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, с оглед на което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, са осъдени на "пробация", включваща двете задължителни пробационни мерки, за срокове от по шест месеца, с периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, три пъти седмично, като са оправдани по чл. 131, т. 5 НК, и са осъдени да заплатят на тъжителя направените от него разноски, възлизащи на 472 лв.

С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви: направен е буквален препис на мотивите към отменената въззивна присъда, включително и на абзаца, касаещ последната дума на подсъдимия Д. К., без да се съобрази, че подсъдимите не са участвали лично във второто въззивно производство. Неправилно е приложен материалният закон - за тъжителя е налице хипотезата на чл. 12 НК, респективно, липсват предпоставките на чл. 130, ал. 3 НК. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят не участва лично в настоящето производство.

Подсъдимите или техни представители не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Представителят на ВКП пледира за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящето производство е второ по ред касационно такова.

С решение на ВКС № 393 от 18.11.2010 г, по н. д. № 372/10, касационната инстанция е отменила въззивна присъда № 8 от 26.01.2010 г на Пернишки окръжен съд, по ВНЧХД № 8/10, поради допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

В първото по ред въззивно производство /в съдебно заседание от 26.01.2010 г./ подсъдимият Д. К. се е явил лично и в последната си дума е заявил, че моли да бъде оправдан, респективно, е заявил, че отговорност не следва да носи и другият подсъдим. Във второто по ред въззивно производство подсъдимите не са се явили, а са били представлявани от техния защитник /такива са данните от съдебния протокол от заседание на ПОС, проведено на 20.01.2011 г./. В мотивите към въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, фигурира изявление на подсъдимия Д. К. в последната му дума, каквото той обективно не е направил. То обаче е идентично с изявлението му пред първия въззивен състав, фигуриращо в мотивите към отменената въззивна присъда. В същото време, мотивите на двете въззивни присъди съвпадат съдържателно и стилово до степен на пълна идентичност /липсват каквито и да било различия /. Вярно е, че е възможно различни съдебни състави да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но дори в този случай, съответните мотиви биха имали поне минимални съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето дело липсват. Нещо повече, механичното пренасяне на мотивите от отменената присъда е довело до невярна интерпретация на изразената от страните процесуална позиция по изхода на делото / записано е изявление на подсъдимия Д. К., каквото той не е правил /. При това положение, следва да се приеме, че вторият въззивен състав не е изложил собствени мотиви, а недопустимо е ползвал мотиви на друг съдебен състав, което е равносилно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Ето защо, налице е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС, от стадия на съдебното заседание. При този изход на делото, не могат да бъдат обсъждани доводите, касаещи правилното приложение на материалния закон, но оплакванията в тази насока следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, I НО,