Решение № 1351 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т. В., чрез адв. Е. Калоянов като процесуален представител, против решение 2552 от 17.04.2024 г., постановено по адм. дело 10698/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите за законосъобразност на процесната заповед с твърдения за липса на предпоставките по чл.135, ал.5 вр. с ал.1 и 2 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, се установи следното: Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед РА50-754/10.11.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено служебно изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ в териториален обхват: м. Хиподрума , кв.35, УПИ I - за озеленяване, спортно-рехабилитационен център и подземен гараж и УПИ II-за автоматична пералня, район Красно село , при съобразяване с устройствената зона Зона за градски паркове и градини Зп по действащия ОУП на СО. Видно е, че жалбоподателката Х. Т. В. се легитимира като собственик на УПИ II -за автоматична пералня, кв.35 по плана на гр. София, който е предмет на плана, и същата е предявила жалба както срещу посочената заповед, така и срещу Решение 618/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет, с което на осн. чл.134, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.6 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ I - за озеленяване, спортно-рехабилитационен център, подземен гараж и обществена тоалетна и УПИ II-за автоматична пералня, кв.35, м. Хиподрума за създаване на нов УПИ I за парк, и изменение на плана за застрояване отпадане на подземен гараж за 80 коли, отпадане на едноетажни и триетажна сгради в УПИ I. С определение от 07.11.2023г. на АССГ по адм. дело 10269/2023г., е разделено производството по оспорване на двата административни акта, като предмет на горното дело остава решение 618/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет, а адм. дело 10698/2023 г. по описа на АССГ, в което е постановено оспореното решение, е с предмет заповед РА50-754/10.11.2017 г. на главния архитект на Столична община. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Извел е изводи, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Както се посочи, предмет на оспорване по делото на АССГ е заповед РА50-754/10.11.2017 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено служебно изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ за кв.35, на гр. София, м. Хиподрума , относно УПИ I - за озеленяване, спортно-рехабилитационен център и подземен гараж и УПИ II-за автоматична пералня, последният - собственост на касатора. Разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Това е така, защото заповедта по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ, с която се допуска изработването на проект за изменение на ПУП, спира прилагането на действащия устройствен план в частите за които се отнася - чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като с това се засягат правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава правен интерес и възможност за тези лица от самостоятелно оспорване на издадените заповеди по съдебен ред. Такова оспорване обаче е допустимо само преди издаване на крайния акт, с който приключва административното производство по изменение на ПУП, а именно решението или заповедта по чл. 129, ал. 1 и 2 ЗУТ, с които се одобрява проекта за изменение на ПУП. Горното следва от обстоятелството, че разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП е част от административното производство по изменение на плана, с което се слага началото му и който акт определя територията - предмет на изменението, нейното предназначение, залага устройствените показатели за изменение на ПЗ, посочва способа-правното основание за това и пр. Този акт има самостоятелно значение докато производството пред органа е висящо, а то е такова до издаване на посочения краен акт. С одобряване на проекта за изменение на ПУП от компетентния орган по чл. 129, ал. 1 или 2 ЗУТ, производството в неговата административна фаза приключва и значение има само крайният акт. От този момент, на обжалване пред съда подлежат решението или заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП, но не и заповедта по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ. След този момент тя губи правното си значение на отделен акт и подлежи на проверка в производството по обжалване на крайния акт. В случая, съдът е пропуснал да установи, въпреки, че е имал служебно данни за това, че е издаден крайният акт, описан по-горе, а именно Решение 618/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет, с което на осн. чл.134, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ I - за озеленяване, спортно-рехабилитационен център, подземен гараж и обществена тоалетна и УПИ II-за автоматична пералня, кв.35, м. Хиподрума за създаване на нов УПИ I за парк, и изменение на плана за застрояване отпадане на подземен гараж за 80 коли, отпадане на едноетажни и триетажна сгради в УПИ I. С издаване на това решение на СОС, жалбата на Х. Т. В. остава без предмет, поради отпадналото правно действие и значение на оспорената заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, както и при отпаднал правен интерес от поддържането й, който се е трансформирал в правен интерес от оспорване на крайния акт - решение 618/13.07.2023 г. на СОС. При липса на предмет и при отпаднал правен интерес, жалбата на Х. Т. В. срещу процесната заповед се явява процесуално недопустима и съдът е следвало да я остави без разглеждане като прекрати производството по делото. В случая, съдът се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция решение по недопустима жалба, поради което постановеният съдебния акт е недопустим и подлежи на обезсилване, а производството - на прекратяване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този резултат искането на касатора за разноски е неоснователно. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение