Решение № 4 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 318/2008 г.

Решение № 4 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 318/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 2, ал. 12 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.).

Образувано е по молба вх. № 240/22.02.2008 г. от "Е" О., гр. П. и втора молба вх. № 541/25.04.2008 г. от "Е" О., гр. П. от управителя Г. П. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Плевенски районен съд № 236/26.07.2005 г. по гр. д. № 2501/2004 г., с което на основание чл. 108 ЗС е осъдено "Е" ЕО., гр. П. да предаде на Т. " О., гр. В. и Е. "З", гр. П. владението на магазин за промишлени стоки, целия с площ 146 кв. м., находящ се в гр. П., пл. "Република" 20, на първия етаж от четириетажна жилищна сграда на същия адрес, построена в УПИ *, кв. 121 по плана на гр. П., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Решението на районния съд е оставено в сила с решение на Плевенски окръжен съд № 43/15.02.2006 г. по гр. д. № 890/2005 г., а въззивното решение е оставено в сила с решение на Върховния касационен съд, II г. о. № 22/28.01.2008 г. по гр. д. № 989/2007 г.

С молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, а именно наличие на нови писмени доказателства относно обстоятелството, че ищците "Т" О., гр. П. и Е. "З", гр. П. не са собственици на ревандикирания имот в границите, в които ответникът "Е" О. е осъден да предаде с първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния и от касационния съд.

Молителят се позовава на:

1. Решение № РД-16-12/16.05.2006 г. на Областен управител на област П., с което е допълнено решение № 558/9.06.1998 г., като е признато правото на Я. К. Я. за 1/6 ид. ч. и на Е. К. И. за 3/6 ид.ч. на обезщетение със съсобственост в магазин № 1, находящ се в крайната северна част на централната секция на жилищен блок "С", гр. П.

1. З. № РД-14-144/4.07.2006 г. на Областен управител на област П., издадена в изпълнение на горното решение, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост имот-частна държавна собственост, представляващ 4/6 ид. ч. от магазин № 1 със застроена площ 118 кв. м., находящ се в блок "С", ул. "А" № 9* кв. 121 по плана на гр. П.

1. Решение № РД-16-13/21.08.2006 г. на Областен управител на област П., с което на посочените с решението по т. 1 лица е признато правото на обезщетение със съсобственост в М. № 1;

1. З. № РД-14-258/21.11.2006 г.на Областен управител на област П., издадена в изпълнение на решението по т. 3, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижим имот, представляващ 2/6 ид.ч. от магазин № 1 със застроена площ 118 кв. м.;

1. Приемо-предавателен протокол от 5.07.2006 г. за предаване на правоимащите лица (лицата по решението, посочено с т. 1) магазин № 1 в присъствие на представител на "Е" ООД;

1. Р. за строеж № 367/1.08.2006 г. на Г. архитект на Община П., с което е разрешено възстановяване на преградната стена между магазин № 1 и магазин № 2;

1. Н. акт № 1* том IV, рег. № 3* дело № 250/30.11.2006 г. на нотариус С. Л., район на действие РС гр. П., рег. № 490 на Нотариалната камара, с който на лицата по т. 1 е признато право на собственост върху магазин № 1;

1. Решение № 92/29.06.2007 г. по гр. д. № 1822/2006 г. по описа на РС-П. и решение № 20/15.02.2008 г. по гр. д. № 768/2997 г. на Окръжен съд-П., с които е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК по отношение на "Т" О., гр. В. и Е. "З", гр. П., че Я. К. Я. и Е. К. Я. от гр. С. са собственици общо на 4/6 ид.ч. от магазин № 1 въз основа на решение № РД-16- 12/16.05.2006 г. на Областен управител-П., с което е признато правото им на собственост като обезщетение в съсобственост по ЗОСОИ.

Молителят счита, че с приложените към молбата доказателства се установява, че правото на собственост върху магазин № 1 по АДС № 2078/16.10.1965 г. принадлежи на трети за делото лица, което изключва правата на "Т" О. и Е. "З" върху този имот или двете дружества не са собственици на ревандикирания по делото имот в границите, в които "Е" О. е осъден да им го предаде, тъй като в тези граници, наред с МАГАЗИН № 2, на който двете дружества са собственици, се включва и МАГАЗИН № 1 по АДС № 2078/16.10.1965 г., на който собственици са трети за делото лица. Счита още, че посочените доказателства са нови по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, тъй като са създадени след постановяване на въззивното решение (на 19.01.2006 г. са приключили устните състезания пред въззивната инстанция), както и след завеждане на касационната жалба.

За ответниците "Т" О., гр. В. и "З" ЕО., гр. П. молбата за отмяна е оспорена с доводи, изложени с писмен отговор от адвокат В.

За трето лице помагач "И" АД, София молбата за отмяна е оспорена с доводи, изложени с писмени бележки от юрисконсулт В. С. А.

Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК. Молбата не е подписана от представителя на "Е" О., но пропускът е отстранен с последваща молба, поради което се приема, че молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

За да е налице основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК е необходимо след влизане в сила на атакуваното с молбата за отмяна съдебно решение да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която това решение е постановено.

Легитимирана в производството за отмяна е преди всичко "заинтересуваната страна". Неоснователна е молбата за отмяна, подадена от незасегнатата от порока страна, макар че за нея е неизгодно влязлото в сила решение.

Такъв е конкретният случай.

Молбата за отмяна е подадена от осъдения по ревандикационен иск за собственост на недвижим имот ответник. Молбата е основана на твърдението, че дружествата-ищци "Т" О., гр. П. и Е. "З", гр. П. не са собственици на ревандикирания имот в границите, в които молителят "Е" О., гр. П. е осъден да предаде, твърдение, което е било поддържано в хода на делото и на което са отговорили с решенията си и трите съдебни инстанции.

За да обоснове основанието на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК молителят се позовава на нововъзникнали обстоятелства, а именно, че след постановяване на въззивното решение идеална част от процесния имот е придобита от трети лица.

Придобиването на право на собственост върху целия имот или върху идеална част от имота от трети за процеса лица представлява новосъздаден факт, на основание на който заинтересованата страна може да търси защита на придобитото право.

В тази връзка всички писмени доказателства, на които молителят се позовава и на които основава молбата за отмяна касаят именно придобиване на права в собствеността на имота, но от страна на трети за спора лица.

Дружеството-молител, който в качеството на ответник е осъден по ревандикационния иск не е заинтересувана страна в производството за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като обстоятелството на което се позовава в молбата за отмяна и доказателствата, които представя не биха променили изхода на спора, предмет на настоящото дело.

Дори да е вярно твърдението на молителя, че трети лица имат права в собствеността на имота е установено, че "Е" О., гр. П. няма такива права.

Предвид изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Петчленен състав