Решение № 11496 от 13.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Москова, срещу решение 64 от 11.04.2022г., постановено по адм. дело 219/2021г. от Административен съд - Ямбол. С него по жалба на С. Ганчев е отменено уведомително писмо с изх. 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане УИН 28/160616/81217 подадено от Ганчев. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Навеждат се доводи, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилни изводи, а именно от всички доказателства по делото, както и приетата СТЕ безспорно е установено, че са налице недопустими за подпомагане площи, които не са включени в слоя "Площи допустими за подпомагане" и са извън слоя "Постоянно затревени площи", за което са налице влезли в сила заповеди, които не са обжалвани от Ганчев. Според касатора по тези причини е налице изначална недопустимост за подпомагане, а проверката на място само потвърждава, че заявените парцели не отговарят на критериите за допустимост. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът С. Ганчев, чрез адв. Кралева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил уведомително писмо с изх. 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С посоченото уведомително писмо на С. Ганчев е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, ЗДП, СПП, Мярка 12 / Натура 2000 и Подмярка 13.2/НР 2 и са му наложени санкции за бъдещ период на осн. чл.19а от Регламент 640/2014 на Комисията по четири схеми. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно предоставените му правомощия по чл.20а ЗПЗП, в изискуемата писмена форма и съдържа и фактическите и правни основания за издаването му, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо не е било съобразено с материалноправните разпоредби на закона. Позовавайки се на приетите по делото заключения на изготвените СТЕ и доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод, че административният орган не е доказал, че заявените парцели не отговарят на посочените в писмото материални разпоредби за недопустимост за подпомагане и постановения отказ за финансиране по СЕПП, СПП, Подмярка 13.2 и Мярка 12/Натура 2000, на осн. чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП, чл.13, ал.1, т.1 от Наредба 6/24.02.2015г. и чл.13, т.1, т.3 от Наредба 5/24.02.2015г. е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предвид горните констатации, съдът е счел и незаконосъобразност на писмото в частта му, с което е намалено финансирането по схемата за селскостапански практики, които са благоприятни за климата и околната среда(ЗДП), която е обвързана със СЕПП . Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 28/160616/81217 С. Ганчев е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.2/НР2 20 парцела с обща площ 15,15ха. и декларирана култура - ливади за косене. След извършване на всички административни проверки и проверки на място е установена площ, отговаряща на условията за подпомагане от 3.47ха. Площта на БЗС/парцела е установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, както и на основание чл.37, ал.2 ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл.74 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл.24 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок по чл.14 от същата наредба. В случая при извършените административни проверки е установено, че специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016г. е одобрен със заповеди РД 46 - 21 от 24.01.2017г. и РД 46 - 141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите. За парцелите има извършени след подаване на заявлението за подпомагане проверки на място, като са съставени и приложени два доклада - Доклад за проверка на площи по СЕПП, ПНДП, ЗДП, Мярка 12 Натура 2000, Мярка 13 НР и др. с начална дата на проверката 29.11.2016г. и крайна дата 07.12.2016г. и доклад за проверка по Мярка 12/плащания по Натура 2000 от дата 06.12. 2016г. При извършената проверка на площи са използвани два метода за контрол дистанционно проучване, и бърза проверка на място чрез визуален контрол. От декларираните общо 15.15 ха. по посочените схеми и мерки СЕПП, ЗДП и Мярка 13.2/НР 2 са установени допустими площи по заявените мерки общо в размер на 3,47 ха. По делото не е спорно, че с посочените в уведомителното писмо заповеди РД 46 - 21 от 24.01.2017г. и РД 46 - 141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2016г. , за които съдът е приел, че няма данни по делото за оспорването им от жалбоподателя в частта, досежно заявените имоти. Съдът е приел за безспорно също така, че със заповед РД 46- 235 от 01.03.2016г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен за 2016г. слой "Постоянно затревени площи", част от СИЗП, актуализиран след подадени искания по реда на чл.16з, ал.1 от Наредба 105/2006г. за промяна на специализирания слой ПЗП, одобрен със заповед РД 46 -288 от 06.03.2015г., както и че жалбоподателят не е направил искане по отношение на заявените имоти. От приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, безспорно е установено, че всички заявени за подпомагане от жалбоподателя парцели, попадат извън одобрения за 2016г. слой "Постоянно затревени площи". С процесното уведомително писмо след извършени административни проверки на С. Ганчев е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП, Мярка 12/Натура 2000 и Подмярка 13.2/ НР2 и са му наложени санкции за бъдещ период по всичките четири схеми. Като правни основания в оспореното уведомително писмо за установената недопустима за подпомагане площ на парцелите, след извършените административни проверки са посочени разпоредбите на чл.16а, ал.6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. във връзка с чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за съответната година. По СЕПП, СПП и Подмярка 13.2/НР2 за декларираните в заявлението за подпомагане площи за кампания 2016г., съгласно чл.13, чл.16, чл.19а и дял IV от делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията и чл.3 от Наредба 6 от 24.02.2015г. е оторизирана сума в размер на 0.00лева. Като правно основание за недопустимост за подпомагане по мярка 12 - Компенсаторни плащания по натура 2000 и Рамковата директива за водите (натура 2000) са посочени разпоредбите на чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП и чл.13, т.1 и т.3 от Наредба 5 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 12 " Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. Изводите на АС - Ямбол за недоказаност на сочените в уведомителното писмо правни основания за недопустимост за подпомагане по посочените в заявлението схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 са неправилни, поради неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено по - горе в решението, в оспореното уведомително писмо като правни основания за определяне като недопустими за подпомагане площи са посочени разпоредбите на чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП и чл.16а, ал.6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за съответната 2016г. и попадат извън одобрения слой "Постоянно затревени площи" по чл.33а, ал.3 от ЗПЗП, предвид разпоредбите на чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП и чл.13, т.1 и т.3 от Наредба 5 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 12 " Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от ПРСР за периода 2014 - 2020г. Като фактически основания в уведомителното писмо са посочени издадените заповеди РД 46 - 21 от 24.01.2017г. и РД 46 - 141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите, с които е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2016г. , за които няма данни да са обжалвани от жалбоподателя в частта, досежно заявените имоти, както и заповед РД 46- 235 от 01.03.2016г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен за 2016г. слой "Постоянно затревени площи", част от СИЗП, актуализиран след подадени искания по реда на чл.16з, ал.1 от Наредба 105/2006г. за промяна на специализирания слой ПЗП, одобрен със заповед РД 46 -288 от 06.03.2015г., както и че жалбоподателят не е направил искане по отношение на заявените имоти. Не е спорно и от приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, е установено, че всички заявени за подпомагане от жалбоподателя парцели, попадат извън одобрения за 2016г. слой "Постоянно затревени площи". Съгласно посочената от административния орган разпоредба на чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП и предвид нормата на чл.16а, ал.6 от Наредба 105 от 22.08.2006г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой "Площи допустими за подпомагане", административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Според тази разпоредба Разплащателната агенция, намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за съответната година. В случая не е спорно по делото и потвърдено в заключение на вещото лице, че спорните парцели, съгласно уведомителното писмо не са били включени в одобрения със заповед РД 46 - 141 от 01.03.2017г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016г., както и одобрения слой "Постоянно затревени площи" по чл.33а, ал.3 от ЗПЗП, съгласно заповед РД 46- 235 от 01.03.2016г. на министъра на земеделието и храните за 2016г. Ответника по касация не се е възползвал от правото си да оспори посочените по - горе заповеди, по отношение заявените и спорни парцели, поради което в тази част същите са влезли в сила. Ето защо при извършените административни проверка във основа на данните от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и при наличие на основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП правилно е отказано подпомагане за така заявените парцели. На следващо място, съгласно чл.16г, ал. 5 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, одобрените от министъра на земеделието, храните и горите окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" се използват от РА при извършване на финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите за които се отнася искането. Съгласно чл.16а, ал.6 от същата Наредба, въз основа на получените съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки РА може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. От горното следва извода, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и не може да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл.16г, ал.4 и чл.16з, ал.2 от наредба 105/22.08.2006г. С оглед изложеното отказа за подпомагане по СЕПП на основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП е правилен и с процесното уведомително писмо законосъобразно е определен и размерът на наложената санкция за бъдещ период, съобразно чл.19а от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014г. върху установената недопустима за подпомагане площ. По СЕПП съгласно чл.13, чл.16 и чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014. на Комисията при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане и му се налага санкция за бъдещ период. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по СПП. По Подмярка 13.2/НР2 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период, тъй като е установеното наддеклариране е изпълнено изискването на чл.13, 16, 19а и дял IV от Делегиран Регламент 6540/2014г. на Комисията. Решението е неправилно и в частта му, с което е отменено уведомителното писмо за отказ за финансово подпомагане по Мярка 12/Натура 2000. Неправилни са изводите на АС за идентичност на фактическите установявания по отношение отказа за подпомагане по тази мярка с тези по СЕПП, СПП и Подмярка 13.2/НР2 и приета недопустимост на същите дванадесет парцела по таблица 1. На първо място за тази мярка е изготвена таблица 9, в която освен парцелите с посочен идентификатор/БЗС, площ и резултати от извършени проверки по чл.37 ЗПЗП, са посочени конкретно неспазените базови изисквания и площи извън обхвата на Натура 2000, както и приетите причини за наддеклариране. На следващо място на стр. 22 от УП съдържание на таблица 9 за всяка колона поотделно са посочени конкретните фактически основания на органа за установената недопустимост за подпомагане по мярката, които са различни с фактическите, изложени от органа по отношение на таблица 1 и касаещи останалите мерки и схеми. Различно е и правното основание, въз основа което от органа е отказа подпомагане по Марка 12/Натура 2000 . Видно от таблица 9 в колона 12 по отношение на парцел 17097 - 699 - 14 -1 с декларирана площ 2.33ха. е установено неспазване на базови изисквания и площи, извън обхват - Натура 2000, а именно: 0,68 ха. от декларираната площ. В Колона 13 причини за наддеклариране е посочено, че част от парцела с площ 0,68 ха. е стърнище, съгласно извършена проверка на място от 06.12.2016г. В таблица 12 на УП колона 8, отново е посочена същата площ от парцела 0,68ха. за която е установено неспазване на базови изисквания и/или неспазване на забрани, различни от посочените в чл.7 и/или площ, която е извън обхвата на "Натура". В разясненията към колона 8 от таблицата, които представляват и фактическите основания на органа за установената недопустимост на площта е посочено, че площта, изчислена съгласно чл.12, т.2 от Наредба 5 от 24.02.2015г. за констатирано неспазване на забрани, различни от посочените в чл.7 от същата наредба, в защитени зони по чл.3, ал.1, т.1 от ЗБР (тази площ се изключва от подпомагане, без да се налагат допълнителни санкции по чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Изложени са съображения, че за кампания 2016 е констатирано разораване на постоянно затревени площи, находящи се в защитени зони по чл.3, ал.1, т.1 от ЗБР, като съгласно чл. 45, §1, ал.3 от Регламент (ЕС) 1307/2013 земеделските стопани имат ангажимент да не преобразуват и не разорават постоянно затревени площи, разположени в защитени зони. Предвид горните констатации, административния орган е приел, че съгласно чл.12, т.1 от Наредба 5 от 24.02.2015г., ДФЗ - РА отказва подпомагане за площ, за която кандидатът не е спазил някоя от забраните за земеделски дейности, установени след проверка на място или по данни на МОСВ. Приел е, че площите за които е установено неспазване на забрани за извършване на земеделска дейност се считат за наддекларирани и за тях се прилагат разпоредбите на чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Следва да бъде отбелязано, че по отношение на тази мярка 12/плащания по Нарура 2000 е извършена проверка на място на декларираните парцели от дата 06.12.2016г. и изготвен доклад с резултати от проверката, видно от който по отношение на парцел композитен номер 17097 - 699 - 14 -1 е установено разорана площ от 0,68 ха. като е посочено, че представлява стърнище. Съдържанието на доклада от извършената проверка е било оспорено от страна на С. Ганчев, като с определение от съдебно заседание на петнадесети декември 2021г., съдът на осн.чл.193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е открил производство по оспорване истинността на представения доклад от проверка от дата 06.12.2016г. като е указал на жалбоподателя, че тежестта, относно съдържанието на процесния доклад е негова. По искане на жалбоподателя и ответната страна по делото е била назначена и изготвена СТЕ, чието заключение съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. Това заключение по никакъв начин не опровергава констатациите от извършените проверки, обективинари в оспорения доклад. Видно от заключението, вещото лице е категорично, че не може да даде отговор в какво състояние е поддържал ливадите за косене земеделският производител, поради изминалият дълъг период от време по отношение на тревната растителност, въпросът касае минал период от време, за кото няма достатъчно количество обективни данни за състоянието на парцелите в различните моменти от календарната 2016г. Ето защо настоящият състав счита, че приложеният доклад от извършена на 06.12.2016г. проверка на място по мярка 12/плащания по Натура 2000 е официален документ, съставен от лицата, които са извършили проверката. Неговата доказателствена сила не е оборена, не са опровергани и констатациите в него, въпреки дадената изрична възможност на жалбоподателя и допуснатата СТЕ. При тези съображения съдът приема, че констатациите в протокола от извършената проверка не са оборени, поради което следва да зачете неговата доказателствена сила истинност и авторство. От това следва, че при извършената теренна проверка на физическия блок не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Предвид изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че с оспореното уведомително писмо, правилно на основание посочените от административния орган материално правни разпоредби на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП и чл.13, т.1 и т.3 от Наредба 5 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от ПРСР 2014 - 2020г. на земеделският стопанин е отказано подпомагане по тази мярка, предвид наличието на визираните в посочените разпоредби предпоставки, а именно неспазени забрани за разораване на постоянно затревени площи, разположени в защитени зони. В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл.222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 АПК С. Ганчев следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото, както следва: 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. и 150 лв. държавна такса за касационната инстанция, или общо разноски в размер на 300( триста) лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,