Решение № 1553 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2016 г.

Решение № 1553 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Здравков срещу решение № 38/15.02.2016 г., постановено по адм. д. 635/2015 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е нищожно и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за неподсъдност на спора на АС-Враца, за неразбиране на мотивите на съда, за неправилно конституиране на страните по спора и за противоречие с практиката на Съда в Страсбург. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, решението на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) и да бъде върнато делото като преписка на Комисията за ново произнасяне или евентуално да бъде установено извършването на дискриминация спрямо него по признак лично и обществено положение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски в размер на десет лева. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Върховна касационна прокуратура оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от юрисконсулт Маринова и писмено възражение. Претендира разноски. Ответникът - Окръжна прокуратура - Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Районна прокуратура - Ловеч, призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Ответникът - Ц. Маринов, прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - В. Петров, полицейски инспектор в РУ на МВР - Ловеч, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Д. Драгомиров, разследващ полицай в РУ на МВР - Ловеч, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 38/15.02.2016 г., постановено по адм. д. 635/2015 г. по описа на АС-Враца е отхвърлена жалбата на З. Здравков против решение № 373/25.09.2015 г. на КЗД, с което е установено, че спрямо жалбоподателя не е извършена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаците "лично положение" и "обществено положение". Административният съд - Враца е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Враца обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, а именно, че оплакванията на З. Здравков, че прокурор Маринов не му е предоставил достъп до преписка № 715/2004 г. на Районна прокуратура – Ловеч и не го е снабдил с препис от постановлението по тази преписка не съставляват факти, които да обуславят извършена спрямо него дискриминация. Решаващият съд е обосновал този извод с липсата на данни, че спрямо жалбоподателя е проявено неравно третиране в сравнение с други лица в същото или сходно положение. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от З. Здравков оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. В изявленията на жалбоподателя не се съдържат факти, от които да е възможно да се изведе друго лице спрямо, което той е поставен в по-неблагоприятно положение. Липсват и данни, че спрямо него е извършено неравностойно третиране, обусловено от защитим признак, чийто носител да се явява З. Здравков. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на административнопроизводствените правила. Действително административната практика на Комисията при конституирането на страните в административното производство не винаги е последователна и прецизна, но в конкретния случай правилно АС - Враца е приел, че не е допуснато процесуално нарушение, което да е довело до накърняване на правата на жалбоподателя, доколкото оплакванията на З. Здравков са за извършени лично спрямо него дискриминационни прояви от конкретни лица. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен съдебен състав, който е сезиран с допустима жалба. Неоснователно е оплакването за неподсъдност на спора на АС - Враца. С влязло в сила определение № 13282/8.12.2015 г. по адм. д. № 13441/2015 г. на ВАС, пето отделение, по чл. 135 от АПК този съд е определен да разгледа жалбата на З. Здравков. Изрично следва да бъде посочено, че в случая не е налице нарушение при определяне на местната подсъдност, а според съдебната практика и научната теория подобни нарушения не водят до нищожност на съдебния акт. По изложените съображения оспореното съдебно решение като действително, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото от ответниците не са направили разноски, но Върховна касационна прокуратура е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК