Решение № 13224 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2009 г.

Решение № 13224 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Марио Асенов Стоянов, против Решение № 993/21.11.2008 г. по адм. д. № 668/2008 г. на Административен съд - гр. Благоевград като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили и нарушение на материалния закон. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на Марио Стоянов против Министерство на правосъдието, за претендирани вреди от 200000 лв. Съдът е изложил съображения, че по отношение на жалбоподателя е било осигурено от затворническата администрация и провеждано адекватно лечение на заболяването му по време на изтърпяване на наказанието - лишаване от свобода за периода от 27.03.1999 г. до 09.11.2005 г. Решението е правилно. С оглед характера на производството по чл. 203 АПК във връзка чл. 1 ЗОДОВ, същото е исково и в тежест на ищеца е да представи доказателства относно твърдените от него в исковата молба претърпени вреди и причинната им връзка, че същите са в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод на изпълнение на административната дейност от длъжностните лица при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието си "лишаване от свобода" не му е провеждано медицинско лечение. Напротив от представените писмени доказателства е установено, че той многократно е бил хоспитализиран в различни медицински заведения, като му е осигурявано адекватно медицинско лечение. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че поради икономически затруднения жалбоподателят не е внесъл определения депозит за съдебномедицинска експертиза, поради което съдът незаконосъобразно е заличил. Съобразно разпоредбата на чл. 144 АПК и чл. 75 и чл. 76 , във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателят не е доказал липсата на доходи, респективно не е поискал съда да го освободи от разноски, поради което е бил длъжен да внесе определения размер за експертизата. След като е отказал да извърши това законосъобразно съдът е заличил експертизата. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение