Решение № 12698 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Джей Ай Електроникс ЕООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, ул. Юрий Гагарин 60, чрез адв.Калчева, против Решение 192/04.03.2021 г., постановено по адм. дело 360/2020 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-22002318005879-091-001 от 30.05.2019 г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с Решение 2132/17.12.2019 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, на Директива 2006/112, на практиката на СЕС и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се игнориране на всички писмени доказателства по преписката и на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП София към ЦУ на НАП, чрез юрк. Перпериева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е ревизионен акт /РА/ Р-22002318005879-091-001 от 30.05.2019 г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение 2132/17.12.2019 г. на директор на дирекция ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на Джей Ай Електроникс ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 26 045,14лв. по фактура 5 от 31.07.2017г., издадена от Евро кан ЕООД, както и е определен като изискуем съгласно чл.85 от ЗДДС данък в размер 26 045,14лв. по фактура 34 от 31.07.2017г., издадена на Холсейл Електроникс ЕООД. Начислени са и лихви за забава в размер на 4 737,83лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил Джей Ай Електроникс ЕООД да заплати на НАП разноските по делото. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 5 от 31.07.2017г., издадена от Евро кан ЕООД, АССО е приел, че във фактурата не са посочени конкретен вид, количество и цена на стоките, за които е фактуриран аванс. Според съда няма данни какъв е предметът на доставката. По отношение на определения като изискуем съгласно чл.85 от ЗДДС данък в размер 26 045,14лв. по фактура 34 от 31.07.2017г., издадена на Холсейл Електроникс ЕООД, съдът е приел, че не са представени конкретна заявка с приложена техническа спецификация, включващи данни, индивидуализиращи оборудването във връзка с рамковото споразумение. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно. При извършена проверка от настоящия касационен състав се установява, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Следва да бъде посочено, че за да докаже доставката по фактура 5 от 31.07.2017г., издадена от Евро кан ЕООД, жалбоподателят е бил представил единствено доказателства за извършено плащане. Тъй като предметът на доставката е аванс за стока липсват доказателства за извършена последваща реална доставка към ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че във фактурата не са посочени конкретен вид, количество и цена на стоките, т.е. липсва индивидуализация на стоката/стоките. Наличието на фактура и нейното осчетоводяване не са достатъчно доказателство, за да обосноват убедителен извод за наличието на извършена реална доставка. Освен това самата фактура не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: аванс за стока. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС в описанието на доставката не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Правилен е изводът на съда за липса на реална доставка по фактурата с получател Холсей Електроникс ЕООД. Сред представените документи няма заявка, съдържаща спецификация на оборудването, каквато съгласно чл.1 от рамковото споразумение, сключено между двете дружества, се изисква. Липсват достатъчно индивидуализиращи данни за фактурираната стока. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 1311 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,