Решение № 5778 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11876/2016 г.

Решение № 5778 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11876/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" -В. Т. и "Б. К." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 229 от 19.08.2016 г., постановено по адм. дело № 480/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., поправено с Решение № 349/16.09.2016 г. по същото дело. Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т. обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт / РА/ № Р-04-1401109-091-01/12.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП, В. Т.. Поддържа, че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства и е дал приоритет на други, без да съобрази несъответствията между тях. Намира, че не е установено реалното извършване на спорните доставки и изводите за обратното са необосновани. Акцентира върху предубедеността на решаващия състав и вътрешната противоречивост на доводите му. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Б. К." ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04-1401109-091-01/12.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП, В. Т.. Поддържа, че в тази му част визираният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че при установеност на плащанията по фактурите, издадени за получени аванси, не е налице основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по тях. Сочи, че съдът не е разделил спорното от безспорното и не е указал на страните как се разпределя доказателствената тежест между тях. Черпи аргументи от решението на СЕС по дело С - 107/13 г. на СЕС, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в атакуваната му част, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски. В качеството си на ответник по съответната касационна жалба всяка от страните оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на "Б. К." ЕООД. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04-1401109-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, с който на "Б. К." ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 08., м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г., м. 01, м. 03, м. 07 - м. 12.2013 г., м. 01 и м. 02.2014 г., ведно със следващите се лихви за забава, както и за корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г., в общ размер от 3 962,31 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство органите по приходите са анализирали събраните доказателства към фактурите, издадени от "Т. г." ЕООД, "Е. - 61" ЕООД, "Р." ЕООД, "Л. К. М. " ЕООД, "ЮТБС" ЕООД - гр. С., "А. б. к." ЕООД и земеделски производител И. Н. Н. от гр. М., в резултат на което са приели, че те не установяват реалното извършване на обективираните доставки, респективно на доставките, за които са извършени авансови плащания. По фактурите, издадени от "Р." ЕООД, "Т. Г." ЕООД, "А. Б. к." ЕООД, "Л. К. М. " ЕООД и земеделски производител И. Н. Н., с предмет - авансови плащания, ревизиращите са счели, че не е доказано извършването на последващите облагаеми доставки. Спрямо фактурите, издадени от "Е. - 61" ЕООД, с предмет на доставките "царевица", "слънчоглед" и "троен суперфосфат, хербицит "Клеранда" и хербицид "Пулсар" приходните органи са приели, че съставените приемо- предаватели протоколи не доказват предаването на стоките от доставчика на получателя, тъй като не е посочено мястото, където е сторено това и липсва съответствие с датите на товарителниците и кантарните бележки. Съобразили са, че в товарителниците липсват реквизити, както и, че за процесните данъчни периоди доставчикът не е декларирал трудови правоотношения. Относно фактурите, издадени от "ЮТБС" ЕООД, с предмет на доставките - "слънчогледово кюспе" и "слънчогледов шрот" ревизиращите са счели, че липсват доказателства за плащане по една от тях, за предаване, транспорт и заприхождаване на фактурираните стоки. Преценили са, че не е установена складовата и кадрова обезпеченост на доставчика и е налице видимо различие между положения от представляващия "ЮТБС" ЕООД подпис върху депозираната декларация и придружителното писмо към изпратените им документи. Приели са, че ревизираното дружество е знаело и участвало в тази схема, поради което следва да му бъде отказано признаване на правото на приспадане. Приходните органи са увеличили финансовия резултат на предприятието за 2012 г. и 2013 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите по фактури, с предмет "транспортни услуги", издадени от "Р. - М" ЕООД поради неустановеност на реалното извършване на доставките. Счели са, че за част от фактурите липсват товарителници, а в останалите не се съдържат всички нормативно установени реквизити. Съобразили са, че са налице несъответствия между кантарните бележки и фактурите, което е мотивирало извода им, че те са съставени за целите на ревизията и не следва да бъдат кредитирани. След преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. и 2013 г. те са определили допълнително дължимия корпоративен данък и следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Събрани са и свидетелските показания на разпитаните Л. И., Н. Н., П. В. и П. П.. Изложеното от тях е възприето от съда като последователно, взаимно подкрепящо се и убедително. Като писмени доказателства са приети изискани от трети лица документи и е открито производство по оспорване на автентичността на оспорените от Директора на Дирекция" ОДОП" частни документи. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Р." ЕООД, "Т. Г." ЕООД, "А. Б. к." ЕООД, "Л. К. М. " ЕООД и земеделски производител И. Н. Н.. Относно фактурите, издадени от "Р." ЕООД и "Л. К. М" ЕООД, решаващият състав е посочил, че не е установено последващото фактическо извършване на доставката на стоки, сочени като основания за авансовите плащания. Отделно от това, самите плащания са извършени в друг данъчен период след издаването на фактурата. За фактурата, издадена от "Т. г." ЕООД, съдът е приел, че не е установено извършването на последващата доставка съгласно уговорките в представения договор от 29.10.2012 г. Спрямо фактурата, издадена от "А. Б. К." ЕООД, решаващият състав е съобразил липсата на първичен документ, доказващ извършено авансово плащане - по банков път или в брой. За фактурата, издадена от земеделски производител И. Н. съдът е обсъдил писмените обяснения на издателя й, дадени в хода на ревизионното производство, съгласно които сделката му с " Б. К." ЕООД е била развалена и трите екземпляра на документа се намират при него. Той е представил инвентаризационен опис, екземпляр от фактура № 12/30.11.2013 г. с гриф "оригинал" и отбелязване"анулирана", извлечения от счетоводните си регистри, вкл. хронологичен опис, от който е видно, че фактурата е отчетена в счетоводството му с нулеви стойности и с обяснителен текст "анулиран документ". Така тя е отразена и в ДП. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че спорната доставка не е реално извършена, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на получателя. Обратен извод е формиран спрямо доставките по фактурите, издадени от "Е. - 61" ЕООД и "ЮТБС" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Е. - 61" ЕООД, първоинстанционният съд е съобразил, че основните доводи на ревизиращите са свързани с липсата на доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите по видове и количества зърно и торове към момента на издаване на фактурите, за транспортирането на стоките и фактическото им предаване на купувача. В този аспект той е отчел, че представеният договор за наем на покрита складова площ от 3.10.2013 г. между "Е. - 61" ЕООД и "Ж." АД /в ликвидация/ - гр. Д. и удостоверение от 8.10.2013 г. за вписване на доставчика в регистъра на търговците на зърно сочат към складова обезпеченост на "Е. - 61" ЕООД за съхраняването на стоките. Посочил е, че неподаването от прекия доставчик на уведомления за сключени трудови договори не може да се приравнява с липсата на такива, тъй като нарушаването на трудовото или данъчното законодателство от дружеството, издало фактурите, може да бъде основание за ангажиране на неговата отговорност, но не и за отказване на право на данъчен кредит на получателя. Предвид представените фактури от предходен доставчик "К. 1300" ЕООД, два броя договори за покупко-продажба на зърно и декларации за произход и добра земеделска практика от същото дружество, решаващият състав е приел за доказана разполагаемостта със стоките при "Е. - 61" ЕООД. Счел е, че този извод не са опровергава от обстоятелството, че според датите на превозните документи, предаването на царевицата е започнало преди момента на издаването на фактурите от "К. 1300" ЕООД към "Е. - 61" ЕООД, и последващото издаване на фактури от прекия доставчик към "Б. к." ЕООД, като е преценил за определящо, че фактурите са издадени след, а не преди настъпването на данъчното събитие - арг. от чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Решаващият състав е приел за доказано и фактическото предаване на стоките от продава на купувача. В тази връзка той е обсъдил договорите от 2.10.2013 г., 1.11.2013 г. и 15.11.2013 г., съгласно които транспортът е за сметка на получателя и рискът от погиването на стоките преминава върху купувача от издаването на съответните кантарни документи. Съобразил е, че товарителниците, пътно - прехвърлителните разписки, кантарните бележки и пътните листове кореспондират по между си и доказват датите на извършения превоз, марка и номер на автомобил, имена на водач, маршрут, разстояние, товар /нето и бруто/. Приел е, че фактическото предаване на стоките е извършвано директно на купувача, чрез служителя му Л. И. в склада на продавача в гр. Д. или чрез съответните водачи на негови товарни автомобили. С. по фактура № 2000001236 от 25.11.2013 г. са предавани на съответните зърноплощадки чрез водачите на автомобили или на съответния превозвач чрез водача на автомобила. За стоките по фактура № 2000001237 от 27.11.2013 г. решаващият състав е счел, че те са определени по съгласие на страните и съхранявани в склада на продавача. Тези изводи са обосновани и с показанията на всички разпитани свидетели, установяващи механизма на предаването на стоките, тяхното транспортиране и разтоварване, вкл. директно до обекти на клиенти на "Б. к." ЕООД, както и относно начина на попълване и подписване на придружаващите ги документи. Съобразени са и отговорите на експерта по проведената ССчЕ. Като косвена индиция в тази насока са ценени доказателствата за извършено плащане за доставките по банков път, както и, че обстоятелствата, че през процесните данъчни периоди ревизираното дружество е доставяло царевица, слънчоглед и слънчогледов шрот основно от "Е. - 61" ЕООД, без които не би могло да извърши установените последващи доставки на същите по вид стоки. Спрямо фактурите, издадени от "ЮТБС" ЕООД, с предмет "слънчогледово кюспе" и "слънчогледов шрот", първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност представените при ревизията 2 бр. договори за покупко-продажба от 16.12.2013 г. и 6.01.2014 г., вносни бележки от 16.01.2014 г. за плащане на данъчната основа и данъка по първата от посочените фактури, товарителници, пътни листи, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, в част от които като превозвач е отбелязано "Б. к." ЕООД, а в друга - "Р. - М", фактура № 53/5.02.2013 г., издадена от "Р - М"., както и събраните от доставчика удостоверение от 8.10.2013 г. за вписването му в регистъра на търговците на зърно, банково извлечение за извършени плащания, копия от 2 броя фактури от предходен доставчик "Р. 7000" ЕООД. Анализирал е и представените в хода на съдебното производство фактура за последваща доставка към "Б. о." АД - гр. С. Загора, справки на приетите количества шрот в складове но територията на КРЗ П. Б., с изпращач "Б. О." АД и писмо вх. № 6316/18.12.2015 г. от ИА "Автомобилна администрация" - гр. С. относно притежавания през периода от "Р. - М" ЕООД лиценз за извършване на товарни превози. Съобразил е още и заключението по ССчЕ и относимите свидетелски показания, в резултат на което е приел, че в своята съвкупност те установяват както разполагаемостта на доставчика със стоките, така и предаването им на получателя. Счел е, че складовата обезпеченост на доставчика се установява от представеното удостоверение от 08.10.2013 г., за вписване на "ЮТБС" ЕООД в регистъра на търговците на зърно, чието издаване е обусловено от задължителното изискване търговците да притежават собствен или нает склад за съхранение на зърно или сключен договор с лицензиран публичен склад и/или регистрирано зърнохранилище за съхранение на зърно. Приел е, че съпоставката на представените транспорти документи, издадени от "Б. к." ЕООД, фактури и транспортни документи от "Р. - М" ЕООД сочи, че стоките са приети от превозвачите с цел последващо транспортиране за сметка на ревизираното дружество. Фактическото им предаване е извършвано на съответните зърноплощадки, директно на купувача, чрез съответните водачи на негови товарни автомобили или на превозвача "Р. - М" ЕООД, отново чрез водачите на автомобили. Първоинстанционният съд е посочил, че при тези обективни данни не може да се приеме, че ревизираното дружество се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит с измамна цел или с цел злоупотреба. За осъщественото на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО увеличение на финансовия резултат на дружеството решаващият състав е приел следното: За 2012 г. увеличението е със сумата от 8 891,17 лв., представляваща разходи по фактури, издадени от "Р. - М" ЕООД, за извършени транспортни услуги. За 2013 г. увеличението е със сумата от 31 461,52 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Р. - М" ЕООД, за извършени транспортни услуги. След анализ на представените транспортни документи, пътни листове, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, свидетелските показания и заключението по ССчЕ съдът е приел, че те установяват реалното извършване на фактурираните услуги. При доказаност на техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и кореспондиращи по между си съпътстващи доставките документи решаващият състав е счел, че разходите по фактурите не са документално необосновани по смисъла на ЗКПО, с оглед на което незаконосъобразно с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2012 и 2013 г. и е начислен допълнително дължим корпоративен данък. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП": Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните доказателства, без да изключи от тях оспорените писмени документи. Споделима е тезата, че предприеманото единствено от процесуалните представители на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. оспорване на истинността на всички частни документи, относими към спорните доставки, е злоупотреба с процесуални права. Това е така, тъй като срещу съдържащите се в тях изявления от името на съответните търговци не само, че няма противопоставяне от законния им представител веднага след узнаването, но и стопанската операция, за която те свидетелстват, е отразена от тях в съответните данъчни периоди чрез включването на издадената за нея фактура в ДП и СД на доставчика. Специалната разпоредбата на чл. 301 от ТЗ не предвижда дерогация на приложението й спрямо приходните органи, поради което обосновано решаващият състав е приел, че е ирелевантно кое точно лице е подписало съпътстващите доставките документи от името на търговеца, след като последният не се е противопоставил веднага след узнаването на извършените без представителна власт действия. Несподелими са аргументите за неустановеност на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. В тази връзка решаващият състав подробно е анализирал събраните доказателства, в резултат на което обосновано е приел, че те мотивират извод за реално извършване на фактурираните доставки. Той не се променя от обстоятелството, че по фактурите от предходния доставчик на "Е. - 61" ЕООД са издадени след предаването на стоките по преките доставки, тъй като несвоевременното издаване на фактура в срока по чл. 113, ал. 4 ЗДДС от предходния доставчик не може да рефлектира върху получателя по следващата доставка. Друго заключение не следва и от по- късното обективиране на договора за продажба на движими вещи в писмена форма, след като по дефиниция същият е неформален. В Решенията по дела С-285/11 г., Mahageben и David и C-643/11 СЕС акцентира върху принципната недопустимост данъчната администрация да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение." СЕС е последователен в разбирането си, че за да се откаже признаване на правото на приспадане е необходимо от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама, извършена от издателите на фактурите или от друг стопански субект по веригата на доставки. Както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд, произходът на стоката по преките доставки не е част от фактическия състав, обуславящ възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Съобразени с тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело в дело С-18/13 са доводите, че липсата на доказателства за заплащане на наемната цена по договора за склада, ползван от "Е. - 61" ЕООД и за фактическото предаване на стоките по предходните доставки не следва да рефлектират върху преценката на относимите доказателства за предаването на спорните стоки. Складовата обезпеченост на прекия доставчик се установява както от представения договор за наем, така и от кореспондиращите свидетелки показания и товарителници, които наред с представените фактури за предходните доставки, договори за покупко-продажба и декларации за произход и добра земеделска практика сочат към разполагаемост на "Е. - 61" ЕООД със стоките. Дори и такава да не бе установена обаче, при наличието на доказателства за последващи доставки със същия предмет спорът се концентрира върху въпроса дали стопанските операции са изпълнени именно от издателя на фактурите. В тази хипотеза проверката е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган. Това разбиране е застъпено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, съобразно които "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице." Противоречащи на съдържащите се в административната преписка доказателства са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е отчел фрапантни несъответствия в представените товарителници като липсата на печат на превозвача, подпис на превозвача в пътно-прехвърлителните разписки или непосочване на превозвача. В товарителници с № 308084 до № 308092 са положени печати и подпис за превозвача, а кой точно е техният автор е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и издадените от транспортиращото дружество фактура за превоза. При присъствието на представител на получателя при товаренето на стоката липсата на подпис на превозвача в пътно - прехвърлителните разписки към товарителниците не опровергава свидетелското изявление от името на ревизираното дружество, че стоката е предадена на превозвача и рискът от случайното й погиване или повреждане е преминал върху него - чл. 186а ЗЗД. Неоснователна е тезата на касатора, че неплащането на цялата стойност по фактурата от 27.11.2012 г., издадена от "Е.- 61" ЕООД и счетоводното й отразяване от ревизираното дружество сочи, че доставката не е извършена. Предмет на фактурата не е авансово плащане, а доставката на посочените стоки при уговорка в договора за продажбата им, че към 15.11.2013 г. стоките са определени по съгласие на страните и са съхранявани при продавача. Този извод се потвърждава и от представените товарителници и пътно- прехвърлителни разписки за последващо периодично извозване на стоките от получателя, частичното им плащане по банков път на 20.12.2013 г. и сключения на 21.12.2013 г. анекс към договора. Като е приел, че родово определените вещи по тази фактура са индивидуализирани от страните чрез отделянето им, първоинстанционният съд е формирал обоснования извод, че фактическата власт върху тях е прехвърлена от доставчика на получателя. Плащането на пълната им стойност е косвена индиция за реалност на доставката, но не е условие за възникването на правото на данъчен кредит. При установеност на транслирането на правото на разпорежда със стоките като собственик от доставчика към получателя, последващото им използване за целите на икономическата му дейност и липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че събраните доказателства в своята съвкупност установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Е. - 61" ЕООД, с оглед на което незаконосъобразно с РА за тях е отказано право на приспадане на данъчен кредит. По гореизложените съображения несподелими са аргументите в жалбата за неправомерно облагодетелстване на една страните чрез омаловажаването на оспорването на частните документи по реда на чл. 193 ГПК. Ирелевантно е кой е подписал от името на "ЮТБС" ЕООД събраните относими доказателства, след като преписи от тях са представени от самия доставчик и той не само не се е противопоставил на действията от негово име след узнаването за тях, но и е включил фактурите в своите СД и ДП. При кореспондиращи по между си договори между страните, товарителници, пътни листи, кантарни бележки и пътно - прехвърлителни разписки, удостоверение за вписване на доставчика в регистъра на търговците на зърно, банкови извлечения за извършени плащания, фактури от предходен доставчик, свидетелските показания и последващо използване на стоките за целите на икономическата дейност на лицето обосновано първоинстанционният съд е приел за установено реалното извършване на доставките по фактурите от "ЮТСБ" ЕООД. Съответна на констатираните обективни данни е и преценката му, че липсват индиции получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че сделките са белязани с измама. Решението е правилно и в частта относно незаконосъобразността на увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2012 и 2013 г. с разходите по фактурите, издадени от "Р.- М" ЕООД за извършени транспортни услуги. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО предвижда, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО сочи, че е налице отклонение от данъчно облагане при отчитане на разходи, представляващи заплатени възнаграждения или обезщетения за услуги, без тези услуги да са реално осъществени. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от същия закон - т. е когато издадените документи не отразяват вярно стопанската операция или за тях липсват документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч. При така очертания нормативен регламент обосновано първоинстанционният съд е приел, че с разходите по-горепосочените фактури незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружество. Съобразил е, че значителна част от тях касаят транспорт, при който изпращач на стоките е ревизираното лице, че фактурите са придружени с товарителници и кантарни бележки и е установена техническата обезпеченост на превозвача да извърши услугите. Отчел е, че в издадените транспортни документи са посочени съответстващи количества стока, № на МПС, името на водача, извършил транспортирането на стоките, мястото на товарене и разтоварване, които се потвърждават и от събраните гласни доказателства. Несъобразен с принципа за обективност, залегнал в чл. 3 ДОПК, е доводът на касатора, че изводите на съда за корелация между транспортните услуги и продажбите на "Б. К." ЕООД са материално незаконосъобразни. Действително, в случай, че транспортът не е извършен, то и стоките не са предадени на купувачите, респективно - няма приходи за ревизираното лице-продавач. Такива корекции на финансовия резултат обаче не са извършени. Липсата на определени реквизити в товарителниците също не е основание да се приеме, че транспортните услуги не са осъществени. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗАвПр изрично предвижда, че действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността и изгубването на товарителницата. За установяването на реалността на доставки с този предмет релевантно е изпълнението на задължението по възникналото облигационно правоотношение, а не доказването на сключването на неформалния по дефиниция договор за превоз. Достигайки до заключението, че транспортните услуги по издадените от "Р. - М" ЕООД фактури са реално осъществени и отчитат вярно описаните в тях стопански операции, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице основание за извършеното увеличение на финансовите резултати на ревизираното дружество за 2012 г. и 2013 г. с непризнатите счетоводни разходи за данъчни цели по фактури на "Р. - М" ЕООД, а от там и за начисляване на допълнителен корпоративен данък и лихви за забава. По жалбата на "Б. К." ЕООД: Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на първоинстанционното производство спорните факти не са отделени от безспорните. Решаващият състав изрично е указал на страните разпределението на доказателствената тежест и както и необходимостта да установят положителните релевантни факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за себе си правни последици. Неподкрепена от ангажираните доказателства е тезата в жалбата, че за данъка по фактурите, с предмет - "авансови плащания" е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Предмет на облагане по ЗДДС са доставките на стоки и услуги, а не плащанията за тях, поради което при липса на доставка приспадането на ДДС от получателя следва да се коригира. В тази връзка в Решението по дело BUPA Hospitals и G. D., C-419/02, СЕО посочва, че чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 той уточнява още, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C-520/10, т. 26/. При условие, че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, СЕС сочи, че те не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело M. R., C - 270/09. В Решението по дело С-419/02 г. се разяснява, че предмет на облагане с ДДС са доставките на стоки и услуги, а не плащанията във връзка с тях, като в Решение по дело С-107/13 е уточнено, че съответните текстове на Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че следва да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В случая не е установено, че и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния и касационния съд доставките, за които са фактурирани авансови плащания са действително извършени. По фактурите, издадени от "Р." ЕООД и "Л. К. М." ЕООД, самите плащания са осъществени след издаването им и в друг данъчен период, поради което данъкът по тях не е станал изискуем. Същият извод следва и за фактурата, издадена от "А. Б. К." ЕООД, за която не е доказано дори плащането на посочената сума. При анулиране на фактурата, издадена от земеделския производител И. Н., не е налице първото от предвидените в чл. 71, т. 1 ЗДДС условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до същите изводи, пръвоинстанционният съд правилно е приел, че в тази му част РА е законосъобразен. Тъй като обжалваното решение не страда от релевираните касационни пороци, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направените искания в полза на съответния ответник по касация страните си дължат взаимно разноски, възлизащи на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3012.15 лв. и съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 544 лв. След насрещна компенсация на двете вземания, в полза на "Б. К." ЕООД следва да се присъдят разноски, възлизащи на сумата от 2531.85 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение