Решение № 2 от 25.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2305/2012 г.

Решение № 2 от 25.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2305/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Ш. Ю. О., чрез защитника си - адвокат, обжалва по касационен ред въззивно решение № 185/2012 от 15.ХI.2012 г. по внохд 230/2012 г. на АС - Бургас с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че съпричиняването на пострадалия не е отчетено в достатъчна степен, поради което и наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК - неправилно е отказано приложението на условното осъждане по чл. 66 от НК. Прави аналог със "случая С.". Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция - чл. 371, т. 2 от НПК, с присъда № 242 от 25.IХ.2012 г. по нохд № 808/2012 г. на ОС - Бургас подсъдимият Ш. Ю. О. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. "б", предл. I-во, във вр. с ал. 1, б. "в", чл. 342, ал. 1, чл. 54, чл. 58а от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК на 2 (две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 16.II.2012 г. в [населено място], [община], обл. Бургас при управление на л. а. "Ауди" с ДК [рег. номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 123 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. Ж., като след деянието избягал от местопроизшествието; на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година. По въззивен протест на прокурора е образувано внохд 230/2012 г. на АС - Бургас, по което е постановено решението, предмет на настоящето производство - решение № 185/2012 от 15.ХI.2012 г. С него присъдата е изменена като е отменено условното осъждане по чл. 66 от НК, поради нарушение на закона - подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода преди извършване на настоящето престъпление; и на същото основание и наказанието лишаване от права е увеличено на 2 (две) години; постановено е лишаването от свобода да се търпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Жалбата е неоснователна. Изводите на въззивния съд, че спрямо подс. Ш. О. не може да се приложи условното осъждане съответстват на закона. Той не е неосъждан на лишаване от свобода, така че една от предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК липсва. В съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му е и приетото, че наказанието лишаване от права не може да е за срок, по-малък от този на лишаването от свобода. Без значение за правилното решаване на делото е позоваването на някаква справедливост - въобще и, още повече, на "случая С.". По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.