Решение № 12107 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма против решение 3027 от 04.05.2023 г. по адм. дело 5002/ 2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед РД-02-33-149/11.05.2022 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Джелатов и Министерството на туризма е осъдено да заплати разноски и по частна жалба на административния орган против определение 5021/12.06.2023г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на министъра за изменение на съдебното решение в частта на разноските. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението административния съд да бъде отменено. Претендира и направените разноски пред двете съдебни инстанции. В частната жалба оспорващият излага съображения за неправилност на определението в частта за разноските. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който да се измени съдебното решение в частта за разноските, като се намали присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Джелатов оспорва касационната и частната жалби и моли решението на административния съд, както и определението по чл. 248 ГПК, да бъдат оставени в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 108 ЗДСл и в съответствие с адмиминистративнопроизвоствените правила, заповедта на министъра на туризма следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая изводите на съдебния състав, че заеманата от Джелатов длъжност продължава да съществува, тъй като функциите, изпълнявани от служителя в по-голямата си част са запазени, са направени в противоречие с цитирания текст и събраните доказателства. По делото е установено, че ответникът в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд В. Джелатов е назначен на длъжност директор на дирекция Програми и проекти в туризма , част от специализираната администрация на Министерството на туризма и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.04.2022 г. Според длъжностна характеристика от 18.05.2020 г. за длъжността се изисква висше образование с образователна степен магистър по специалности: социални, стопански и правни науки и технически науки и 7 години професионален опит и/или ранг V старши. Основните функции на длъжността са за ръководство на дейността на дирекцията и включват ръководство, планиране, организиране и контрол на подготовката и изпълнението на проекти по оперативни и други програми на ЕС и такива с международно финансиране в сферата на туризма. С ПМС 63/ 26.04.2022 г., в сила от 03.05.2022 г., е приет нов Устройствен правилник на Министерството на туризма, като дирекция Програми и проекти в туризма е закрита и е създадена дирекция Програмиране и управление на проекти , ръководена от директор. В съответствие с извършените промени е утвърдено, считано от 04.05.2022 г., ново длъжностно разписание на министерството, с което длъжността, заемана от Джелатов като нормативно определена позиция е премахната. Разкрита е нова длъжност директор на дирекция Програмиране и управление на проекти , за заемането на която според утвърдената от 19.05.2022 г. длъжностна характеристика се изисква образователна степен магистър по специалност право с придобита юридическа правоспособност и/ или финанси, както и 7 години професионален опит в областта на подготовката, управлението, отчитането и контрола и/или одита на програми и проекти, финансирани със средства от ЕС и/ или ранг V старши, както и допълнителни обучения в областта на обществените поръчки и европейските фондове, програми и проекти. Основните функции на длъжността директор на закритата дирекция Програми и проекти в туризма , са запазени и са възложени на директора на новосъздадената дирекция Програмиране и управление на проекти , като в съответствие с функциите на дирекцията по новия устройствен правилник на директора са възложени и допълнителни служебни задължения, свързани с контрола и провеждането на обществени поръчки и такива в сферата на държавните помощи. С оглед предприетите длъжностни и структурни промени със заповед РД-02-33-149/11.05.2022 г.. служебното правоотношение на Джелатов е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези факти следва да се приеме, че с извършените структурни и длъжностни промени, длъжността, заемана от В. Джелатов, е съкратена. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията определя понятието длъжност в администрацията като нормативно определена позиция, която се заема въз основа на определени изисквания и критерии и се изразява в система от функции задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно длъжността не се дефинира единствено с възложените задължения и функции, а със съвкупност от критерии. В случая заеманата от Джелатов длъжност е премахната като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Обратно на направеното от първоинстанционния съд заключение обстоятелството, че изпълняваните от служителя задължения и функции са запазени и са възложени на директора на новосъздадената дирекция Програмиране и управление на проекти , не променя горния извод, тъй като изискванията за заемане на новата длъжност също са променени, а освен това на новата длъжност са възложени и функции, свързани с държавните помощи и обществените поръчки, каквито не са били включени в задълженията на закритата длъжност според длъжностната характеристика. Фактическото изпълнение на задачи в сферата на обществените поръчки в случая е без значение, тъй като определящи за длъжността са задълженията и функции по длъжностната характеристика (чл. 2, ал. 1 НПКДА). Поради всичко изложено следва да се приеме, че съкращението на длъжността, заемана от служителя Джелатов, е реално и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразна. Ето защо като приема обратното първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и представените доказателства, което следва да бъде отменено при условията на чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Джелатов против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Частната жалба също е основателна. С отмяната на съдебното решение отпада и задължението на Министерство на туризма за заплащане на разноски. Поради това искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустимо поради липса на правен интерес. Следователно определението с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските също е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото подлежи на прекратяване в тази част. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции ответникът по касационната жалба В. Джелатов следва да заплати на Министерството на туризма сумата 1570.00 лв. разноски по делото, представляващи 70.00 лв. държавна такса за касационната производство и 1500.00 лв. възнаграждение за адвокат пред двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,