Решение № 1243 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2020 г.

Решение № 1243 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 905 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 285/2020 г. на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на "ТРАЙПОД" ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-Благоевград. В жалбата на "ТРАЙПОД" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. "Васил Левски" № 14, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя И. Червенков, подадена чрез пълномощника адвокат К. Везенков, се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата, в съдебно заседание и писмено становище съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата на С. Чараклиев, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [област], се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Подаден е отговор на касационната жалба на С. Чараклиев от "ТРАЙПОД" ООД, в който се излагат доводи за основателност на същата. Подаден е отговор на касационната жалба на "ТРАЙПОД" ООД от С. Чараклиев, в който се излагат доводи за основателност на същата. Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Благоевград, чрез ст. юрисконсулт Е. Портокалска изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за подадена от надлежни страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането им, и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ТРАЙПОД" ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020 г. на главен инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "ТРАЙПОД" ООД и С. Чараклиев. Приел е, че е е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка. Безспорно е установено, че на 19.02.2020 г. е извършена проверка на обект – "СМР – Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда" в с. Струмяни, изпълняван от "ТРАЙПОД"ООД. Инспекторите на Дирекция "Инспекция по труда"/Д "ИТ"/- Благоевград са констатирали нарушения на трудовото законодателство при предоставянето на работна сила от работещите на обекта, включително неизпълнение на задължението за сключването на трудов договор в писмена форма със С. Чараклиев, който е "заварен да работи" на обекта. Същият е изпълнявал възложена му от дружеството-жалбоподател чрез управителя работа –изграждане на дървена конструкция. Съставен е протокол за извършена проверка изх. № ПР2005500/4.03.2020 г. Чараклиев е попълнил и декларация по чл. 399 вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ на 19.02.2020 г., в която посочил, че работи в "ТРАЙПОД" ООД от 10 години като "строител" на "новострояща се къща", с работно време от 09. 00 ч. до 17. 00 ч., с почивни дни – събота и неделя, и почивка в работния ден от 12. 00 ч. до 13. 00 ч., с уговорено трудово възнаграждение от 800 лв. месечно, за което е сключил граждански договор. По административната преписка е приложен граждански договор, подписан на 3.02.2020 г., за извършване на работа чрез личен труд, по който дружеството е възложило на Чараклиев да извърши "СМР на Дървена конструкция на къща в с. Струмяни, УПИ І-193, кв. 192 по плана на с. Струмяни" за срок от 3 месеца и при възнаграждение - "разценки... за сформиране на количествената сметка, представляваща работа за обекта... " Въз основа на декларираните обстоятелства от Чараклиев и извършената служебна справка в регистъра на уведомленията за трудови договори в информационната система на ИА "ГИТ", че няма регистриран трудов договор с него, главен инспектор Александрова е издала оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020 г., с което е обявила на основание чл. 405а, ал. 1 КТ съществуването на трудово правоотношение между дружеството и С. Чараклиев за длъжността "строителен работник" на обект: "СМР– Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда" в с. Струмяни, УПИ І-193, считано от 19.02.2020 г., и на основание чл. 405а, ал. 3 КТ е дала предписание на дружеството като работодател за сключване на трудов договор. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В. Грозданов, който е присъствал на проверката. Като работник в дружеството е разказал, че познава Чараклиев от "дълги години" и двамата са извършвали работа за дружеството. Знае, че Чараклиев се занимава с дървени конструкции, като работата за направата на къщата в с. Струмяни му е възложена от управителя на "ТРАЙПОД" ООД, но с граждански договор. На този обект С. работел от началото на месец февруари 2020 г., но според свидетеля без работно време. Самият свидетел не е присъствал при попълването на декларацията от Чараклиев, но след попълването на декларациите коментирали със С., че "ситуацията при тях", и другото момче", била "горе-долу сходна", "че с тях било горе-долу същото". Самият Чараклиев е заявил в съдебното производство, че не работи за дружеството по трудово правоотношение, а като изпълнител на възложена му работа, защото през свободното си време работи и на други места. Предвид констатациите при извършената проверка, събраните доказателства и показанията на разпитания свидетел първоинстанционният съд е направил правилен извод, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Чараклиев е работил на обект в с. Струмяни– "СМР– Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда", изпълняван от дружеството-жалбоподател, като е извършвал възложена му от управителя работа – изграждане на дървена конструкция, при определено работно време (8-часов работен ден, от 09. 00 ч. до 17. 00 ч.) и почивка от 12. 00 ч. до 13. 00 ч., с два почивни дни и уговорено месечно трудово възнаграждение, видно от представената декларация. Характерът на полагания труд, длъжността, системността на изпълнение на възложената работа и начина на заплащане, посочените почивни дни и почивка в рамките на работния ден, в конкретния случай изключват съществуването на гражданско правоотношение между страните, в каквато насока е твърдението на жалбоподателите. Безспорно е, че извършваните строително-монтажни дейности от Чараклиев са свързани с предмета на дейност на обекта, и характер представляват фактически действия по престиране на работна сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая мястото и естеството на извършваната от Чараклиев дейност изключват хипотезата между страните да съществува договор за изработка. Изложените в обратната насока доводи от страна на жалбоподателите са неоснователни. Неотносима в случая е преценката на Чараклиев за характера на възложената му работа. Освен това същият не отговаря и на изискванията за "строител" по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме, че работата на обекта му е възложена в това му качество с писмен договор, сключен с възложителя и за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, за което е отговорен – чл. 169, ал. 2 ЗУТ. Сключеният с дружеството граждански договор от 3.02.2020 г. също не изключва трудовия характер на правоотношението – чл. 267, ал. 1 КТ, като прикрива по същество предоставянето на работна сила. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат и предполага пълна самостоятелност на изпълнителя, докато в случая Чараклиев. е декларирал изрично, че изпълнява възложената му работа – СМР на дървена конструкция, при определено работно време, почивка в рамките на работния ден, петдневна работна седмица с два почивни дни, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение, които уговорки характеризират трудовия договор – чл. 66, ал. 1 КТ. Работата на жалбоподателя по дървената конструкция е възложена от управителя на дружеството, извършвана е ежедневно и на определено работно място – обекта в с. Струмяни, докато при гражданския договор за определен резултат изпълнителят е свободен от всякакви уговорки относно работно време и работно място. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер общо на 150, 00/сто и петдесет/ лева, платими от всеки един от двамата жалбоподатели по 75, 00 лева. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,