Решение № 5713 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 667/2011 г.

Решение № 5713 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 667/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от председателя на Съвета за електронни медии чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Георгиева против Решение № 15097/9.ХII. 2010 г. по адм. д. № 8458/2009 г. на първо отделение на ВАС, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/15.V.2009 г., с което на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ и във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК са установени задължения в размер на 6279,07 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Представителят на ответника-адвокат Павлов, от негово име оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава немотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като според него обжалваното съдебно решение противоречи на чл. 8 от ТТРТД и съдебната практика по подобни казуси. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса намира, че касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е бил АУПДВ № 19 от 15.V. 2009 г. на СЕМ издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио - телевизионна дейност /ТТРТД/ във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ с който е установено публично държавно вземане в размер на 6279, 07 лева, ведно с лихвите. За да отмени акта съда е приел, че Законът за радио и телевизия предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на съответния оператор, която услуга според решаващия състав не била осъществявана, поради което не били налице условията по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за определяне на съответните такси. Правнорелевантният факт дали била осъществявана дейност следвало да бъде доказан от администрацията. Съдът не е приел довода на касатора, че таксата се дължи поради факта, че е издадена лицензия до нейното прекратяване. Решението е неправилно. Настоящият състав споделя изложените в касационната жалба доводи за отмяна на решението. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Съобразно посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от касатора за радиодейност като търговски оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Издаденият АУПДВ не е в противоречие с материалните основания за издаването му. Правното основание за издаване на акта е по чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - при анализ на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД -16.06.2006 г. до края на 2008 г., през който период дружеството е притежавало лицензия № 441-00453 от 26.VII. 2001 г. и няма данни, че е заплащало дължимите лицензионни такси. Не може да се приеме, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на тази лицензия. Нещо, което в случая няма данни да е поискано от дружеството и да е направено. В тази смисъл е основната част от постановената по този въпрос съдебна практика, изразена в Решение № 13254/8.ХI. 2010 г. по адм. д. № 9709/2010 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 7126/19.VII. 2005 г. по адм. д. № 2876/2005 г. на петчленен състав на ВАС и други. Предвид на гореизложено жалбата на СЕМ се явява и основателна. Решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли подадена от дружеството жалба срещу оспорения АУПВ № 19 от 15.V. 2009 г. Поради така постановения резултат на касатора се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 300 лв. - по 150 лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд Петчленен състав на Първа колегия