Решение № 10452 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, подадена чрез юрк. Николаева, против решение № 310 от 09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 254/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-19-СС-1 от 27.03.2024 г. на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол /РДНСК/ - Силистра. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед на началника на РДНСК – Силистра. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът началник на РДНСК – Силистра, чрез юрк. Стойнов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу заповед № ДК-19-СС-1 от 27.03.2024 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която е разпоредена забрана за достъпа и ползването на строеж: „Въздушна мрежа НН от СБС до СБС с приблизителни координати 44°06'59.6''N 27°16'06.7''Е“, с обща дължина на трасето 70 м, находяща се по ул. „Васил Левски“-ПИ 66425.501.8636 по КК и КР на гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра" и е забранено захранването с ел. енергия на строежа. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с предоставените правомощия и установената трета категория на строежа, както и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Съставът на административния съд счита, че процесният обект е строеж съгласно § 5,т. 38 ДР от ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи - изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник /УИП/ с дължина от 70 метра и окачен въздушно по стоманобетонни стълбове, завършващ в електромерно табло 1Т. Като се позовава на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът обосновава извод, че в случая не е налице извършен „текущ ремонт“ на съществуваща мрежа, тъй като според вещото лице се касае за изграждане на нова въздушна мрежа, ново трасе, по съществуващи на място стълбове, поради което процесният строеж е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено. Според съда в случая, в съответствие с чл. 64, ал. 4 от ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по реда на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което следва, че строежът, след като е изграден без строителни книжа, е незаконен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е изводът на съда, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма и от компетентен орган по отношение на трета категория строеж - началника на РДНСК – Силистра по силата на заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК. Правилно административният съд е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивиран и правилен е и изводът на решаващия съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правомощието за издаване на заповед със съдържанието на оспорената е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки - обектът да представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от първа до пета категория и да се ползва, без да е въведен в експлоатация по определения в закона ред – чл. 177, ал. 2 или ал. 3 от ЗУТ. В процесния случай тези изисквания са изпълнени, както правилно приема административният съд. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесният обект представлява въздушна мрежа "ниско напрежение" – съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи – изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник с дължина от приблизително 70 м. до СБС, завършващ в ел. табло с монтиран в него електромер. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е подлежал на въвеждане в експлоатация, съгласно изискването по чл. 177 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, обратно на твърдяното в касационната жалба, че несъмнено в случая не е налице "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, без да се променят трасето и техническите им характеристики, а по делото е безспорно установено, че се касае за изцяло новоизградена въздушна мрежа. За да е налице "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно от ДР на ЗУТ, по отношение на елементите на техническата инфраструктура, следва кумулативно да са налице две условия – да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики. В конкретния случай е налице промяна в техническата характеристика на съществуващата въздушна мрежа, поради което не е налице "текущ ремонт", както и не би могла да се приложи в случая разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Освен това е установено от вещото лице, че захранването на съществувалите сгради в имота се е осъществявало по различно по местонахождение трасе, което съществува и понастоящем. С оглед на това и доколкото оспорващият не твърди и не представя доказателства, че строежът е въведен в експлоатация по чл. 177 от ЗУТ, то са налице материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, за издаване на процесната заповед, както правилно е приел административният съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Силистра е правилно и не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,