Решение № 470 от 28.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1669/2013 г.

Решение № 470 от 28.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1669/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Защитникът на подсъдимия Т. Н. И. е подал касационна жалба за проверка по този ред (глава двадесет и трета от НПК) на потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда, която Бургаският окръжен съд издал срещу И. Присъдата - 58 от 5.III.2013 г. по нохд № 51/2013 г., е за убийството на В. Б. И. (съпруга на подсъдимия) и за опита да бъде убит К. Б. К. (брат на И.), извършени непосредствено едно след друго на 22.VII.2012 г., правно квалифицирани общо по чл. 116, ал. 1, т. 4, 6 и 9, във връзка и чл. 18 НК - като опит за едно, а не като две самостоятелни престъпления, но "на повече от едно лице", и то "по начин, опасен за живота на мнозина" (с пистолет), и "предумишлено". Наказанието за това престъпление е 23 години лишаване от свобода (въпреки размера на лишаване от свобода, предвиден в закона: 15-20 години, защото е определено по реда на чл. 58а НК - в замяна на едната от по-тежките алтернативи на лишаването от свобода: доживотния затвор, който пък е редуциран до лишаване от свобода в рамките вече на 15 - 30 години, като поощрение за проведеното съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК). Същото наказание е наложено и като общо такова за съвкупността (чл. 23 НК) от още две престъпления: по чл. 339, ал. 1 НК - за незаконно държане в неустановен период, завършил в деня на убийството, на пистолета, с който е било извършено то, и на 6-те патрона за него, - наказано с 2 години и 8 месеца лишаване от свобода; по чл. 296, ал. 1 НК - за неизпълнението на 27.VII.2012 г. на съдебната заповед за защита срещу упражняваното домашно насилие спрямо съпругата на подсъдимия и двете им деца (малолетните им синове Н. -роден 2007 г., и Б. - роден 2009 г.) - наказано с 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода. Присъдени са и обезщетения на двете деца и на майката на убитата - А. Д., а също така на втория пряко пострадал К. К., съответно по 140 000 лева, 80 000 лева и 20 000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 94 от 8.VII.2013 г. по внохд № 94/2013 г., след оспорването и? както от защитника на подсъдимия И., така и от поверениците на пострадалите. При обжалването сега (пред ВКС) отново са оспорени като несправедливи наказанието 23 години лишаване от свобода и уважените размери на гражданските искове за причинените неимуществени вреди. Доводите обаче са само в първата насока, а искането - л. св. да бъде намалено след редукция с една трета в рамките на първата алтернатива по чл. 116, ал. 1 НК (от 15 до 20 г.). В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана само по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, а прокурорът в касационната инстанция - единствената друга страна, взела участие в производството пред нея, е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. В гражданската му част то не само не е оспорено с доводи, за които би възникнало задължение да им бъде отговаряно тук, но и уточнението на оспорването в съдебното заседание е само за явната несправедливост на наложеното наказание. Доводите в подкрепа на претендираното касационно основание не държат сметка обаче за ограниченията, които налага проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция: че "съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт" (чл. 373, ал. 3 НПК). Жалбоподателят оспорва недопустимо в този смисъл онези от обстоятелствата, които имат отношение към индивидуализацията на наказанието, и които са част от признанието на подсъдимия, изисквано от закона за провеждането на съкратено следствие: предхождащите убийството заплахи за такова; злоупотребата с алкохол и влечението по хазарта; подаваните оплаквания от съпругата и нейните близки. Недопустимо в същия смисъл е оспорването и на неблагоприятните изводи за личността на подсъдимия, направени въз основа на изброените и на подобни на тях обстоятелства; още повече, когато несъгласието цели не да разколебае основанието за приложените особени правила в глава двадесет и седма от НПК за съкращаване на производството, а да елиминира само неблагоприятните им отражения върху търсената отговорност. Не убеждават и възраженията на жалбоподателя срещу съобразяването на целите на наказанието. Макар и за неговата индивидуализация изобщо, мотивите на съдилищата да търпят известна критика (например обсъждането на възможностите по чл. 55 НК не преди да се приложи чл. 58а, ал. 2 НК, а след замяната на доживотния затвор, предвидена в нея), критиката срещу аргументацията по чл. 36 НК е според ВКС пресилена. Това личи особено, когато в жалбата се претендира от съдилищата и "отговор на въпроса дали наистина той [подсъдимият] представлява такава заплаха за обществото, че да се налага доживотното му изолиране от семейството и обществото"-в крайна сметка такова изолиране не е възможно по реда на чл. 58а НК, както е посочил и БОС по повод на претенцията на частните обвинители за налагането на доживотен затвор без замяна. Ръководен от изложеното и с оглед на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС-I наказателно отделение