Решение № 611 от 19.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мини открит въгледобив ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски 1, чрез пълномощника Н.Томов срещу решение 67/26.04.2022 г., постановено по адм. дело 121/2022 г. по описа на Административен съд Перник. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Ответникът А. Виденова, представлявана от адв. С. Стоицева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Перник не е изразил такова в предвидения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 67/26.04.2022 г., постановено по адм. дело 121/2022 г., Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Мини открит въгледобив ЕАД против решение КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е потвърдено разпореждане 51/01.10.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Перник и е присъдил разноски. След установеното от фактическа страна съдът е приел, че няма нарушения при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ - Перник. Приел е, че приложими са разпоредбите на чл. 55 и сл. КСО, поради което е изведен правен извод за законосъобразност на решението и даденото предписание за деклариране на трудова злополука. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че А. Виденова е била в трудови правоотношения с Мини открит въгледобив ЕАД, видно от трудов договор 046/14.07.2008 г. на длъжност машинен оператор ТТМ. На 10.08.2017г., лицето е било дневна смяна от 07.00ч. до 19ч. на работно място гр. Перник, рудник Република, като е бил проведен инструктаж по безопасност и здраве. Около 9.30 ч. е излязла на площадката до работната кабина за управление на I-ва гумено-транспортна лента /ГТЛ/, вследствие на което е изгубила равновесие след прилошаване и завиване на свят, опитала да се хване за предпазния метален парапет, но не успяла и паднала от височината, около 5м. Падането е довело до временната и нетрудоспособност за периода от 10.08.2017 г. до 03.10.2018 г. Злополуката е била декларирана от пострадалото лице на 12.12.2017г. с декларация с вх. 5101-13-49. Били са приложени епикриза ИЗ 8387/14.08.2017 г. на МБАЛ Рахила Ангелова гр. Перник и обяснение на пострадалата. Директорът на ТП на НОИ Перник със заповед 1015-12-195/13.12.2017 г. е назначил комисия, която да извърши разследване на злополуката. Тя е била изпратена като след проверка е бил съставен протокол ПР1745016/20.12.2017г. на Дирекция Инспекция по труда Перник. Резултатите от извършеното разследване са били обективирани в протокол 15/28.12.2017 г., но комисията не е достигнала до категоричен извод относно наличието или липсата на трудова злополука. На основание чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, във вр. чл.60, ал.1 и ал.2 от КСО, протоколът е изпратен на ТЕЛК за произнасяне на органите на медицинската експертиза относно причинна връзка трудова злополука и настъпилото увреждане на здравето на лицето. С влязло в сила ЕР на НЕЛК 0722/25.07.2018г. са били дадени указания ТЕЛК да се произнесе след издаване на разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО. С разпореждане 051 от 01.10.2018г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е била декларираната злополука с вх. 5101-13-49/12.12.2017 г. на ТП на НОИ Перник за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Недоволен от резултата, административният акт е обжалван от Мини открит въгледобив ЕАД пред директора на ТП на НОИ Перник. На основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, е било спряно административното производство против разпореждане 0 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО до приключване на образуваното производство при ТЕЛК Перник с влязло в сила ЕР. Било е издадено ЕР 2175 от заседание 189/08.10.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е потвърдено ЕР 899/20.11.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД, с което е била приета причинна връзка между неработоспособността на А. Виденова и трудова злополука по протокол 15/28.12.2017 г. и разпореждане 51/01.10.2018 г., двете на ТП на НОИ - Перник. Експертното решение е обжалвано по реда на чл.145-178, във вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето пред Административен съд Перник, който със свое Решение 167/13.04.2020 г., постановено по административно дело 810/2019 г. е отхвърлил жалбата. Решението на Административен съд Перник е обжалвано пред Върховния административен съд и оставено в сила с Решение 15689/17.12.2020 г. по административно дело 7434/2020 г. Същото, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 17.12.2020 г. При отпадане на предпоставките за спиране на производството, същото е било възобновено и директорът на ТП на НОИ Перник е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на осигурителя против разпореждане 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. От текста на чл. 55, ал. 1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. Понятието е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка( между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност. По силата на чл. 73, ал. 1 от НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката, като съгласно ал. 2 не се считат за внезапно увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи, че оспореното експертно решение е валидно и допустимо, спазена е изискуемата се форма и при постановяването му са спазени процесуалните правила, регламентирани в Закона за здравето и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. За правилен е приет и решаващият извод на административния орган за наличие на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата неработоспособност. Събраните в хода на съдебното производство доказателства са подведени под хипотезата на правната норма, фактите по спора сочат наличието на кумулативно изискуемите основания за квалифициране на злополуката като трудова. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,