Решение № 12925 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2016 г.

Решение № 12925 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община К. срещу Решение № 141 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 75/2015 г. по описа на Административен съд - К. в частта, в която е била осъдена да заплати на М. К. Й., Р. И. Й.-П. и И. И. Д.-С. в качеството им на наследници на И. Д. Й. обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди от принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач", приложена на 14.03.2014 г. от Р. Д. В. и Р. И. Н., служители на Общинско предприятие "Управление на общински имоти"-К., чрез преместването на лек автомобил "Фолксваген", модел "Поло", с ДКН ....., собственост на И. Д. Й., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е направено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено и вместо да него да бъде постановено друго за отхвърляне на иска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Д. Й., с която е предявил срещу община К. частичен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 250 лева от 4 970 лв., причинени от прилагането по отношение на собствения му лек автомобил на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". В хода на съдебното производство ищецът е починал и като ищци са конституирани неговите наследници по закон М. К. Й., Р. И. Й.-П. и И. И. Д.-С. Въз основа на събраните доказателства административният съд е установил, че на 14.03.2014 г. в град К. Р. Д. В. и Р. И. Н., служители на Общинско предприятие "Управление на общински имоти"-К. преместили принудително без съгласието на собственика И. Д. Й. лек автомобил "Фолксваген", модел "Поло", с ДКН ......, паркиран на общински път. С. З. № РД-00-587/10.05.2013 г. на кмета на община К. О. предприятие "Управление на общински имоти" било определено като служба по контрол на територията на община К. по смисъла на чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като Р. Д. В. - шофьор на автокран в Общинско предприятие "Управление на общински имоти" и Р. И. Н., охранител-прикачвач в Общинско предприятие "Управление на общински имоти" са определени да упражняват правомощията по чл. 168, ал. 1, чл. 171 и сл. от Закона за движението по пътищата. Съдът е упражнил косвен съдебен контрол на приложената принудителна административна мярка и е установил нейната нищожност по съображения за липса на компетентност на посочените по-горе лица да прилагат процесната принудителна мярка. На следващо място, съдът е приел, че в резултат от приложената ПАМ ищецът е претърпял неимуществени вреди, съставляващи силно притеснение, уплаха и интензивен стрес, както и влошаване на здравословното състояние - исхемични болки в сърдечната област и артериално налягане в силно завишени стойности, за които следвало да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 800 лева. По изложените съображения административният съд е осъдил община К. да заплати на наследниците на И. Д. Й. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нищожна принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 250 лева искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, в чийто състав са административният орган или длъжностните лица, причинили вреди с незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Р. Д. В. и Р. И. Н., които са приложили мярката, са служители на Общинско предприятие "Управление на общински имоти"-К., а не на община К., следователно нямат качеството на длъжностни лица от състава на администрацията на община К.. По делото няма данни, че принудителното преместване е изпълнено от служители на общинската администрация. Общинско предприятие "Управление на общински средства" - К. е самостоятелно юридическо лице. С оглед установените пред административния съд факти и обстоятелства не е налице основание за ангажиране на отговорността на община К. по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди поради липса на първия елемент от сложния фактически състав, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица от състава на администрацията на община К. (в този смисъл Решение № 2724 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 2490/2016 г. по описа на ВАС, III отд.). Поради това решението на административния съд в обжалваната част следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявеният срещу О. К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за сумата 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата да се отхвърли като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение