Решение № 323 от 11.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1022/2012 г.

Решение № 323 от 11.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1022/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Повереник на частните обвинители Д. и Р. К. Н. е обжалвал по касационен ред оправдателната присъда, която Варненският апелативен съд издал, отменяйки преди това осъдителната присъда на Варненския окръжен съд спрямо подсъдимия Р. Т. Въззивната (нова) оправдателна присъда - № 4 от 27 април 2012 г. по нохд № 83/2012 г., е по обвинението, че на 3 декември 2010 г. Т. причинил по непредпазливост смъртта на бащата на Н. К. К.: че при управление на лек автомобил е извършил престъпление транспортно по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Отменената осъдителна присъда - № 11 от 31 януари 2011 г. по нохд № 1417/2011 г., е по същото обвинение, а наложеното с нея наказание - 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години и 6 месеца, и лишаване от право на управление на мпс за 1 г. Оправдателната присъда е оспорена в касационната жалба с възможно най-обща формулировка за нейната "незаконосъобразност" поради постановяването и въпреки доказаността на обвинението. В допълнението към жалбата по реда на чл. 351, ал. 3 НПК е направен подробен анализ на доказателствата от гледна точка на подателя им в подкрепа на искането за ново разглеждане на делото, за да бъде издадена осъдителна присъда. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор - неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оправдателната присъда. Доказателственият анализ на жалбоподателя и възраженията срещу тази дейност във въззивната инстанция не сочат на касационни основания по чл. 348 НПК. Основанието пък за този извод на ВКС са неубедителните фактически и правни конструкции за станалото, които се предлагат. Тяхната необективност има своето обяснение най-вече в допустимото от закона пристрастие към защитната позиция (наличието му се потвърждава и от присъствието в допълнението към жалбата на някои иначе правилни, но неуместни в случая общи разсъждения за опитите по подобни дела за прехвърляне на отговорността върху покойни участници в инцидентите, или за превишаване на правата, които имат, от вещите лица). Неубедителността в защитаваната от частното обвинение позиция обаче има обяснението си и в крайно оскъдните доказателства за поведението на пострадалия, безспорно допринесло за случилото му се. Това всъщност е и основният проблем за правилното решаване на делото и ВАС успешно се е справил с него. В мотивите към обжалваната присъда могат да бъдат намерени отговорите на всички, поставени от частните обвинители въпроси: защо е прието, че пострадалият не се е намирал на пътното платно, а е навлязъл странично и вдясно на подсъдимия; защо последният е бил обективно затруднен да го забележи своевременно; защо скоростта, с която се е движил подсъдимият, не е в причинна връзка с последвалия удар и др. под. Отговаряйки им по единствено възможния правилен начин, ВАС освен това е показал ясно къде са допуснатите грешки в отменената осъдителна присъда. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение