Решение № 6380 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2017 г.

Решение № 6380 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1863 от 02.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2086/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Е. И. Б. против решение № 2153-15-206 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 6108264616/2140-15-335 от 28.04.2016 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - П., с което й е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69а, чл. 69б, чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. Срещу това решение чрез пълномощника адв. Г., е подадена касационна жалба от Е. И. Б. с молба да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, и постановяването на ново, с което първоинстанционната жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторката се представлява от пълномощника, който поддържа касационната жалба. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П., редовно призован, не се представлява, представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Е. И. Б. е подала заявление вх. № 2113-15-19/04.01.2016 г. за отпускане на лична пенсия, ведно с приложени доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявлението заявителката е навършила 54 години, 04 месеца и 08 дни. С разпореждане № 6108264616/2140-15-335 от 28.04.2016 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - П. и е отказал поисканата пенсия, тъй като не е изпълнено условието на чл. 69а от КСО за 25 години стаж на длъжността балерина, балетист или танцьор, няма осигурителен стаж от 10 години първа категория труд или най-малко 15 години от втора категория труд, каквото е изискването на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, и няма навършена възраст 60 г. и 10 м. и осигурителен стаж 35 г. и 02 м., за да отговори на условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. Това разпореждане е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ - П., като във връзка с възражението за непризнат трудов стаж за периода 01.01.1989 г. - 30.06.1994 г. от първа категория, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, резултатите, от които са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-15-00160710/26.07.2016 г. В протокола е отразено, че с решение от 22.10.2002 г. по т. д. № 1327/2001 г. Пловдивският окръжен съд е прекратил Студентска кооперация "Май" и е открил производство по ликвидация на същата, като е определил за представител на кооперацията в процес на ликвидация М. Т. И., който се е явил лично в ТП на НОИ - П. във връзка с проверката и е декларирал, че архивът на кооперацията е унищожен и не съществуват никакви разплащателни ведомости и не може да се извърши проверка на удостоверение обр. УП - 30 № 4 от 30.06.1994 г., представено от Е. Б. във връзка със заявлението за отпускане на пенсия. С решение № 2153-15-206/15.08.2016 г. директорът на ТП на НОИ - П. е оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-191/18.07.2016 г. на Е. Б. срещу разпореждане № 6108264616/2140-15-335/28.04.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. Пред първоинстанционния съд са изслушани три експертизи - една основна и две допълнителни. В заключението по първата експертиза вещото лице е дало заключение, че размерът на трудовия стаж на Б. е 05 г. 06 м. 23 дни от първа категория, 02 г. 01 м. 19 дни от втора категория и 12 г. 05 м. 17 дни от трета категория, а превърнат към трета категория, съгласно изискванията на чл. 104 от КСО - 24 г. 04 м. 27 дни. Даден е отговор и по отношение на това, какъв би бил сборът от точки на Б. в случай, че се зачете стажът по обр. УП-30 № 4/30.06.1994 г. за периода 01.01.1989 г. - 30.06.1994 г. на длъжността "артист - балетист за участие в чужбина" в Студентска кооперация "Май" П. с продължителност 05 г. 06 м. 00 дни, като е изчислено, че от първа категория стажът възлиза на 11 години 00 месеца 23 дни. В заключението е посочено още, че ако бъде признат и осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 години 01 месец и 19 дни, за стаж от първа категория труд, би се получило сбор от стаж и възраст 89 осигурителни точки. Втората (допълнителна) експертиза е извършена във връзка с представена молба пред Административен съд - П. от пълномощника на Б., поради представено удостоверение от Национална агенция "Музика" ЕООД, архивен клон В., получено инцидентно и удостоверяващо обща трудова ангажираност на жалбоподателката за периода 15.05.1985 г. - 09.10.1985 г., както и с искане за събиране на други доказателства за положен от Б. стаж, преизчисляване на майчинството, калкулиране на периода на регистрация в Бюро по труда през 2015 г. като трудов стаж и извънредно положения от нея труд. При новите данни и изчисления, вещото лице е посочило, че периодът на регистрация в Бюро по труда от 01.12.2014 г. до 01.04.2015 г. е признат и начислен от осигурителния орган в размер на 4 месеца от трета категория, периодът на майчинство и отглеждане на малко дете, е признат за периода 29.09.1979 г. - 29.09.1980 г. - 12 месеца от трета категория, а допълнително положен извънреден труд, и работа в почивни и празнични дни, не е констатиран. Изчислени са и полагащите се платени годишни отпуски на база работни дни и приравнени към осигурителния стаж към съответната категория, като вещото лице е достигнало до следните изчисления: 02.12.1985 г. - 01.07.1989 г. в размер на 3 календарни дни от трета категория, 18 календарни дни - първа категория и 43 календарни дни - втора категория. Представеното в хода на съдебното производство удостоверение обр. УП-3 № 5/18.01.2017 г. от Национална агенция "Музика" ЕООД за осигурителен стаж за периода 15.05.1985 г. - 09.10.1985 г. на длъжността "артист - балетист", е прието от вещото лице за отговарящо и съобразено с първичната документация, а именно - разплащателни ведомости от архива на НА "Музика" В. за периода 1981 - 1989 г. При изчисляване на осигурителния стаж по новопредставените документи и сбора от точки, вещото лице е дало заключение, че в случая Б. има 92 осигурителни точки. В случай, че на жалбоподателката бъде признат освен стажа по обр. УП-30 № 4/30.06.1994 г., и този от втора категория с продължителност 02 г. 10 м. и 15 дни за стаж от първа категория, биха се получили 93 осигурителни точки. В хода на първоинстанционното производство са представени още доказателства за придобит осигурителен стаж от Б., както и писмени доказателства за командироването на същата през януари 1989 г. в Сирия за срок от 5 години и издаден служебен задграничен паспорт. Видно от данните по делото, извършена е още една експертиза, изготвена въз основа на посочените документи, но заключението на вещото лице, не е обсъдено от първоинстанционния съд. Въпреки това, от него се установява, че с новопредставените документи, удостоверяващи стажа на жалбоподателкатка и в случай, че на същата бъде зачетен осигурителен стаж по обр. УП-30 № 4/30.06.1994 г. на длъжност "артист - балетист за участие в чужбина" в Студентска кооперация "Май" П. с продължителност 05 г. 06 м. 00 дни, като осигурителен стаж от първа категория (общ стаж от първа категория 12 г. 04 м. 26 дни) и бъде признат осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 г. 10 м. и 15 дни, за стаж от първа категория, при изчисляване на осигурителните точки би се получил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 38 г. 05 м. 08 дни, възраст към 16.09.2017 г. - 56 г. 00 м. 20 дни и осигурителни точки 94 05 28. При така изложената фактическа обстановка, за да отхвърли жалбата на Б., първоинстанционният съд е приел, че въпреки съответствието на обр. УП-3 № 5/18.01.2017 г. с първичната документация, предоставена под формата на разплащателни ведомости от НА "Музика" ЕООД, този стаж за периода 1981 г. - 1989 г., не следва да се зачита от административния орган, тъй като е предоставен едва в съдебното производство и се застъпва с признатия стаж, удостоверен в обр. УП-30 № 321/21.05.1997 г., издадено от "Н. П." ЕАД. Изложил е мотиви, че дори да бъде зачетен стажа за периода 01.01.1989 г. - 30.06.1994 г. на длъжност "артист - балетист за участие в чужбина", в Студентска кооперация "Май" П., за жалбоподотелката няма да е налице предпоставката по чл. 69б от КСО - сбор от точки 94, тъй като в заключението вещото лице е изчислило, че Б. има само 88 осигурителни точки. По отношение на стажа от 2 г. 01 м. и 19 дни за периода 01.04.1987 г. - 01.07.1989 г., на длъжността "акробат" или "акробат - артист", зачетен от втора категория, съдът е посочил, че категоризацията му съответства на нормативната уредба през процесния период и се е позовал на разпоредбата на т. 65 от ПКТП (отм.) Така постановеното решение е неправилно. По отношение на изводите на съда, досежно стажа положен в периода 15.05.1985 г. - 90.10.1985 г., удостоверен в обр. УП-3 № 5/18.01.2017 г., издадено от НА "Музика" ЕООД и представянето на посочения документ в съдебната фаза на административното производство, следва да се отбележи на първо място, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно ал. 2 на чл. 142 от АПК, обаче, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В конкретния случай всички представени документи, приобщени към административната преписка, допуснати от съда за преценка, и изследвани от вещото лице по трите експертизи по делото, следва да се вземат предвид, с оглед установяване правото на пенсия на Б. към датата на подаване на заявлението. Поради горното и предвид автентичността на обр. УП-3 № 5/18.01.2017 г., издадено от НА "Музика" ЕООД, неправилно съдът е приел, че удостоверения стаж, не следва да се взема предвид и не е относим към правото на пенсия. Освен това неправилни се явяват и изводите на съда, досежно факта, че стажът за този период е зачетен като такъв от първа категория, въз основа на удостоверението, издадено от "Н. П." ЕАД, и няма данни за положен извънреден труд и работа в почивни и празнични дни. Видно от приложените по делото разплащателни ведомости, и останалите доказателства по делото, се установява, че за периода 15.05.1985 г. - 09.10.1985 г., от получаваните от Б. възнаграждения, са правени отчисления за вноски за ДОО. Изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от НПОС, както е посочено и във втората допълнителна експертиза, необсъдена от първата инстанция, този стаж е с продължителност 00 г. 04 м. 24 дни. В случая при изчисляване на осигурителния стаж в един период, по повече от един договор, във всеки един от който са правени удръжки за ДОО, различен от календарното време, експертизата е изчислила, че от 01.08.1984 г. до 01.03.1987 г., 229 календарни дни се равняват на осигурителен стаж от първа категория с продължителност 00 г. 07 м. 19 дни, а от 01.04.1987 г. до 01.07.1989 г., 223 календарни дни се равняват на осигурителен стаж от втора категория с продължителност 00 г. 07 м. 13 дни. Неправилни са и изводите на съда, че дори и да се признае от административния орган стажът, удостоверен в обр. УП-30 № 4/30.06.1994 г., за жалбоподателката пак няма да възникне право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради това, че вещото лице е изчислило осигурителен сбор от стаж и възраст 88 точки. На първо място, от представените по делото доказателства, а именно заповед за командироване, удостоверение за издаден служебен задграничен транспорт и разписки за отчисления от получените от жалбоподателката хонорари в Сирия и отчисленията за ДОО, както и необорването на доказателствената сила на обр. УП-30 № 4/30.06.1994 г., следва да се отбележи, че осигурителният стаж на длъжността "артист - балетист за участие в чужбина" в Студентска кооперация "Май" П. за периода 01.01.1989 г. - 30.06.1994 г., следва да бъде зачетен от осигурителния орган, като реално положен труд от първа категория. На следващо място, първоинстанционният съд, както бе посочено по-горе, не е взел предвид изводите на вещото лице за достигнат сбор от стаж и възраст от 94 05 28 осигурителни точки, отразено в допълнителната експертиза, изслушана в о. с. з. на 02.10.2017 г. При тези данни, Е. Б. отговаря на всички изисквания на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно навършени 47 години и 8 месеца, над 10 години при условията на първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Неправилен е изводът на Административен съд - П. и досежно изводът, че трудът положен на длъжността "артист - балетист" през периода 01.04.1987 г. - 01.07.1989 г., е от втора категория. В чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е посочено, че от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж от първа категория. Не е имало спор по делото, че жалбоподателката е била балерина през този период. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС, а е приложил § 2 от ПКТП, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решение на директора на ТП на НОИ - П. да се отмени, а преписката - да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Б. при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение. При този изход на спора, основателно се явява искането на касаторката за присъждане на разноски за двете съдебни, които с оглед приложените по делото доказателства са в общ размер на 775.00 лева, от които 275.00 лева за възнаграждение на вещото лице в първата съдебна инстанция, по приложените доказателства за заплащане на такова, и 500.00 лева адвокатски хонорар за процесуална защита и съдействие пред настоящата инстанция. Разноски за адвокатско възнаграждение пред Административен съд - П. не следва да бъдат присъждани, поради липса на данни за заплатено такова, т. к. в договора за правна за правна защита и съдействие не е посочен начина на заплащане и дали изобщо договорената сума е заплатена от доверителя. По отношение на допълнително извършените съдебни експертизи, също липсват официални документи, удостоверяващи заплащане на допълнителен хонорар на вещото лице. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,