Решение № 5426 от 23.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ж. Жечев против решение от 08.07.2022г., постановено по административно дело 83/2022 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 2153-27-55/24.02.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. В жалбата се изложение съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касатора иска отмяна на атакувания съдебен акт, като моли да бъде отменено и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Шумен . Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Шумен, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Бичинова-Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административни съд е разпореждане от разпореждане [номер]/01.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ град Шумен потвърдено с Решение 2153-27-55 от 24.02.2022 г., на Директора на ТП на НОИ. С процесното разпореждане на основание пар.7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е преизчислена и е определен размер от 1072.77 лв., считано от 25.12.2021 г. Разпореждането е атакувано от Жечев по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, поради което размерът не е бил правилно изчислен. Жалбоподателят сочи, че пенсионният орган не е отразил увеличението на пенсията за 2019 г. и не е съобразил порасналата тежест на всяка година осигурителен стаж. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Шумен с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-27-55 от 24.02.2022 г. не е уважил жалбата, като изложил аргументи, че пенсията е изчислена правилно. За да отхвърли жалбата, Административен съд Шумен е изложил правни изводи за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че административните органи правилно са приложили относимите разпоредби. Първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи на събраните по делото доказателства, анализирал е всички факти и обстоятелства по спора и обсъдил възраженията на страните. Съдът е приел тезата на административния орган, че личната пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена правилно, съгласно разпоредбата на пар.7е от ПЗР на КСО, като по силата на разпоредбата преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г. се извършва без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. и се умножава с нормативно определените проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021 г., а именно за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1.35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, а за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1.2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Това правило се прилага само, ако е по-благоприятно за лицето, по силата на пар.7 ал.3 от ПЗР на КСО. В мотивите на решението е посочено, че определеният размер на всяка пенсия се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно приложимата нормативна уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. включително. Съдът е обосновал правните си изводи на приета по делото икономическа експертиза, съгласно която осъвременяването на пенсията на жалбоподателя за 2018 г. и 2019 г. не е извършено по чл.100 от КСО, а именно т.нар. Швейцарско правило, а по реда на пар.53 ал.1 от ПЗР към ЗИДКСО, по силата на който преизчисляването е извършено с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж и съответния процент по чл.70 от КСО за всяка година и началният момент, съобразно ал.2 на пар.53 от ПЗР на ЗИДКСО. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР от КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като са опровергани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразностна административния акт. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства, а изложените в него съображения се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Основният спорен по делото въпрос е правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателя на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на приложимите норми и фактите по делото. Съдът е обсъдил разпоредбите на § 7е от ПЗР на КСО, като е изяснен начинът, по който е определен размера на пенсията на Жечев, в съответствие с нормата на параграф 7е от ПЗР на КСО, като е взета предвид по благоприятната за лицето възможност за увеличаване на пенсията. Правилно е прието от съда, че умножаването по 5,7 % не е индексиране на пенсиите през 2019 г. с този процент, а е начин да се гарантира увеличението на пенсиите през 2019 г. при изчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж по 1,2 % за всяка година осигурителен стаж и размерът на пенсията преди преизчисляването, определен по стария по-нисък процент 1,126 с коефициент 5,7. Съответно, коефициентът 5,7 касае само преизчисляването от 01.07.2019 г. на пенсии с тежест на осигурителен стаж 1,169 и не може да бъде прилаган по § 7е, ал. 1 и 2 от ПРЗ на КСО при преизчислението на пенсии от 25.12.2021 г., като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Изчисленията на органа, издал разпореждането са коректни, а определеният нов размер на пенсията на жалбоподателя е в относимата нормативна уредба. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през предходни години. Анализът на разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1,35 % при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Преизчислението по § 7 от ПЗР на КСО замества тези по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по чл. 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО,като се следва принципа увеличението на пенсията да стане или за по-висок процент на осигурителния стаж или при директно увеличение на пенсията с определен коефициент, но изчислена по предходния, по-нисък процент на осигурителния стаж, като двата способа за увеличение не следва да се кумулират. Редът за преизчисляване на пенсиите по § 7е от ПЗР на КСО, предвиждащ замяна на приложимите предходните години проценти осигурителен стаж с тези по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, се явява специален, той изключва алтернативния ред за увеличение на пенсиите по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и по чл. 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО. Стигайки до този правен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,