Решение № 4996 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София чрез юрк. Зарева против Решение №42886/21.12.2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. №8615/2024 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-29002923006564-091-001/20.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ГДО). С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба не се посочват конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяна на решението на АССГ, а се твърди, че то е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 3, ал. 1 НЕВДПОВ, поради неправилна преценка на установените по делото факти. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Кожухарова. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства и се представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Не се прави мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна по чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба – „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 121333475, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Радев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Радев. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА №Р-29002923006564-091-001/20.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, потвърден с Решение №1072/05.08.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. С РА са установени на „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължения по КСО за ДОО за осигурители в размер на 53 845.54 лв.; по ЗЗО за вноски за здравно осигуряване за осигурители – 21 504.93 лв. и за УПФ за осигурители – 13 083.95 лв. с лихви в общ размер – 28 326.07 лв. за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Приходните органи установяват, че работещите по трудови правоотношения лица в дружеството получават годишни бонуси, които им се изплащат през първото тримесечие на следващата година. Бонусите са включени в осигурителния доход за месеца, в който са начислени. В РА (стр. 10, ред първи) се приема, че в случая е изплащано допълнително възнаграждение с постоянен характер. То се отнася се за положен труд през минало време, и на основание чл. 3, ал. 1 НЕВДПОВ следва да се разпредели за отработените дни, през които трудът е положен (стр. 9). На основание чл. 6, ал. 2 КСО във вр. с чл. 3, ал. 1 НЕВДПОВ са начислени допълнителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за всеки месец върху сумата на разпределения годишен бонус в размерите по чл. 6, ал. 3. Не са извършвани корекции на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ с мотива, че работодателят не е удържал задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съдът отменя РА като материално незаконосъобразен. Фактите по спора: „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е част от DHL Grup. Едноличен собственик на капитала е „Дойче Пост Бетайлигунген Холдинг“ – Германия. Годишните бонуси се начисляват и изплащат във връзка с постигнатите резултати от дружеството за съответната година, както е определено в Групова политика „Схема за дял от печалбата“, приемана всяка година. Според нея изплащането на годишен бонус на персонала зависи основно от постигане на планираната печалба преди лихви и данъци (EBIT) за съответната година. Вещото лице потвърждава, че индивидуалният бонус на служителя се определя като процент от заплатата към 31.12. на съответната година, а за работещите на непълно работно време сумите се коригират. За супервайзърите има различни правила, включващи и постигане показателите за активна ръководна роля според Проучване мнението на дейности EOS (Приложение 1 е Методология за постигнато ниво на активна ръководна роля). Бонусите се определят и според индивидуалното представяне на служителя въз основа на оценка на постигнатите резултати и положените усилия, т. е. не зависят само и единствено от отработеното време, но и от постигнатите групови и индивидуални резултати. Въз основа на оценките някои служители получават частична премия или не получават такава. По делото са представени оценки на служители с критерии за компетентност – напълно отговаря (съответства на изискванията за позицията); частично отговаря, не отговаря, далеч надхвърля, надхвърля със съответния коментар. Според експертизата налице са конкретно регламентирани правила за изплащане на бонусите на новопостъпилите служители, на тези в отпуск, на сменилите длъжността, на напусналите и др. Ръководството за Централна и Източна Европа има право да променя Схемата за дял от печалбата, да я отменя или да въведе нова. За 2019 г. и 2021 г. дружеството не е достигнало целите, предвидени в Политиката за плащане на бонуси, тъй като не е реализирало съответния процент печалба, но въпреки това е взето решение от ръководството за Централна и Източна Европа да се изплатят такива. Спорът между страните е за това следва ли при установените по делото факти по отношение на изплатените годишни бонуси да намери приложение чл. 3, ал. 1, изр. последно НЕВДПОВ. Новото изречение второ на чл. 6, ал. 2 КСО, според което възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят на отработените дни, през които трудът е положен, е прието с § 5 от Закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., и е в сила от 01.08.2023 г. АССГ приема, че изплатените годишни бонуси са друго допълнително трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРБ), определено с вътрешни правила за работната заплата за постигнати резултати от труда за година, което по аргумент на противното на чл. 15 от същата наредба е с непостоянен характер и за него чл. 3, ал. 1, изр. последно НЕВДПОВ е неприложим. Съдът аргументира тази своя теза и с ал. 1 на чл. 6 НСОРБ, според която допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Счита, че след като изплатените годишни бонуси не попадат в определението на чл. 6, ал. 1 за допълнителните трудови възнаграждения, те не могат да се включат в основната месечна заплата. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на първостепенния съд, че за допълнителните трудови възнаграждения с непостоянен характер като процесните чл. 3, ал. 1, изр. последно НЕВДПОВ е неприложим. Становището на приходните органи не е различно, доколкото те се домогват да докажат, че годишните бонуси са постоянни. На първо място следва да се посочи, че годишните бонуси за 2019 г. и 2021 г. са изплатени въз основа на решение на ръководството, въпреки че то не е достигнало целите, предвидени в Политиката за плащане на бонуси, тъй като не е реализирало съответния процент печалба. Изводът е, че те не са обвързани с резултатите на дружеството през предходните години, независимо че размерът им е определен като процент от заплатата му към 31.12. на съответната година. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите, изложени в Решение №13332/09.12.2024 г. на ВАС по адм. дело №7796/2024 г., според които изплатените премии въз основа на решение на работодателя, които не са допълнително трудово възнаграждение по чл. 6, ал. 1 НСОРБ и по чл. 13, ал. 1, т. 1 от същата наредба – за постигнати резултати от труда, не представляват възнаграждения, отнасящи се за положен труд за минало време, които следва се разпределят на отработените дни, през които трудът е положен, в изпълнение на чл. 3, ал. 1, изр. последно НЕВДПОВ. Това е така, защото тези възнаграждения не са били дължими и изискуеми към момента на плащането на трудовото възнаграждение за съответните предходни месеци. За останалите процесни години – 2018 г. и 2020 г. годишните бонуси се начисляват и изплащат във връзка постигнатите резултати от дружеството за съответната година и по правилата, определени в Групова политика „Схема за дял от печалбата“, приемана всяка година, както и във връзка с индивидуалните оценки на служителите. Същите би могло да бъдат възприети като друго допълнително трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 3 НСОРБ – за постигнати резултати от труда за предходната година и участие в печалбата, макар че не са определени с вътрешни правила за работната заплата, а с правилата на „Схема за дял от печалбата“. Безспорно тези допълнителни трудови възнаграждения нямат постоянен характер. Съгласно чл. 15, ал. 1 НСОРБ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 и чл. 12, а ал. 2 на чл. 15 регламентира, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на годишните бонуси правилно АССГ приема, че чл. 3, ал. 1, изр. последно НЕВДПОВ е неприложим и те не следва да се разпределят на отработените дни за всеки месец през предходната година. По аргумент на противното на чл. 15 НСОРБ те не са допълнителни възнаграждения с постоянен характер, противно на приетото от приходните органи, не са дължими задно с полагащото се за съответния месец основно възнаграждение и не се изплащат в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 6, ал. 3 КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. Брутното месечно възнаграждение според чл. 3 НСОРБ включва: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Изплатените от ответника годишни бонуси на неговите служители не са допълнителни трудови възнаграждения по т. 2 на чл. 3 от НСОРБ. Те не са допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и не попадат в определението на чл. 6, ал. 1 НСОРБ. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за съответни на матерния закон изводите на АССГ за незаконосъобразност на РА. Оспореното от касатора съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените за касационното производство разноски. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,