Решение № 6577 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2010 г.

Решение № 6577 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Касационният жалбоподател Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, обжалва решението, постановено по адм. дело № 643/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, четиринадесети състав само в частта, в която е прогласена нищожността на РА № 160801358/08.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, изменен с решение № 175/13.03.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" при ТД на НАП Пловдив в частта в която на дружеството е установен допълнителен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 4001,31 лева и са начислени лихви в размер на 1657,21 лева. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част - като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника по касационната жалба - "Терк 2004" ЕООД, представлявано от управителя Марин Георгиев Петков изразява становище, че жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив е неоснователна поради и което следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такива са процесуално допустими. Първоинстанционният съд е обявил частично нищожността на РА № 160801358/08.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, изменен с решение № 175/13.03.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" при ТД на НАП Пловдив в частта в която на дружеството е установен допълнителен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 4001,31 лева и са начислени лихви в размер на 1657,21 лева Съдът е съобразил безспорно установеното обстоятелство за наличието на АПВ № 52022/25.10.2006 г., необжалван и влязъл в сила, с който за данъчен период - 2005 г. на дружеството са прихванати установени дължими данъчни задължения, съгласно подадената годишна данъчна декларация на жалбоподателя за 2005 г. за корпоративен данък в размер на 1532,63 лева и лихва от 112,55 лева прихванати с декларирана в справка-декларация по ЗДДС за м. септември 2006 г. ДДС за възстановяване в размер на 7 697,95 лева. Това означава, че за сочения процесен период 2005 г. за задълженията по ЗКПО жалбоподателят е бил проверяван и тази проверка е приключила с влязъл в сила АПВ. С издаването му приходната администрация е признала, че за 2005 г. от жалбоподателя задължения в конкретния размер, съответно данък за внасяне са точно такива, каквито лицето е посочило в ГДД и не подлежат на корекция. Проверката, в хода на която се издават АПВ, съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, при която, ако не се констатира отклонение от същото, правото на лицето се признава, в противен случай няма пречка проверката да премине в ревизия, при която се извършва корекция на декларирания от задълженото лице резултат. При наличието на такава възможност от една страна и на констатация за законосъобразно определяне на декларирания от лицето размер на корпоративен данък за 2005 г., не може да се приеме, че администрацията разполага с възможност/ извън предвидената изрично в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.2007 г.. / да реши още веднъж въпросът по който се е произнесла с влязъл в сила акт. Доколкото приложения по делото АПВ е издаден и влязъл в сила преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /19.12.2007 г./ е неприложимо действието и в този случай, доколкото законодателната промяна ограничава правните последици само на издадените след тази дата АПВ, без да променя правния характер и последици на АПВ влезли в сила преди 19.12.2007 г., тъй като на изменената разпоредба не е придадено обратно действие. По отношение преценката на първоинстанционния съд дали процесния РА е издаден от компетентен орган, съдът е съобразил, че ревизията, по която е издаден обжалвания РА, е започнала със ЗВР № 801358 издадена на 20.08.2008 г. - след издаване на АПВ. Ето защо съдът е приел, че към момента на започване на процесната ревизия и издаване на ЗВР е бил налице влязъл в сила АПВ, което е основание за приложение на специалната процедура по чл. 133 ДОПК, а именно, че компетентен съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК да възложи ревизията е териториалният директор. Заповедта за възлагане на ревизията в случая не е издадена от териториалния директор, а от друг орган, поради което се явява нищожна. Изводите на съда са законосъобразни и в съответствие с константната съдебна практика. Според изложеното в касационната жалба АПВ се издава само въз основа на проверка, при която не се установяват задължения, поради което не са налице основания за прилагане на специалното производство по чл. 133 ДОПК. Тези доводи са неоснователни. АПВ е административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде отменян или изменян, освен при наличие на определени основания и специална процедура, каквато е предвидената в чл. 133 ДОПК. Само тогава биха могли да се изменят признатите права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения. Липсата на валиден административен акт за започване на ревизионното производство /ЗВР/, издаден при наличие на материална компетентност, е неотстраним съществен порок на процедурата, водещ до нищожност на издадения впоследствие РА. Предвид изложеното касационният съд намира жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" за неоснователна в тази й част. Обжалваното решение, в частта, в която е прогласен за нищожен РА № 160801358/08.01.2009 г. е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила Решението е обосновано, съответства на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, следва да се остави в сила. Подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. С оглед неоснователността на подадената касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски на "Трек 2004" ЕООД град Пловдив по воденото производство за настоящата инстанция в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,