Решение № 5322 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Михайлова срещу Решение 1821 от 21.10.2022 г., постановено по адм. дело 3284 от 2021 г. по описа на Административен съд Пловдив/АС- Пловдив/, с което е отменена Заповед 8121К-12059/29.11.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение на С. Хаджиев полицейски инспектор V - та степен в група Териториална полиция към сектор Охранителна полиция при Шесто РУ - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. С касационната жалба се представят писмени доказателства. В о.с. з. касаторът се представлява от юриск. Михайлова, която поддържа касационната жалба и моли съда да уважи същата по изложените в нея подробни съображения. Ответникът С. Хаджиев в о.с.з. се явява лично и се представлява от адв. Славчев, който поддържа писмения отговор по касационната жалба. Претендира разноски по представен списък на същите. В хода по същество моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение по жалба на инспектор С. Хаджиев е отменена Заповед 8121К-12059/29.11.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед представлява действителен акт като издадена от компетентен административен орган по чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Според решаващия съд заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като наказващият орган изначално е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото Хаджиев е обвиняем за извършено престъпление. В решението е посочено, че основните доказателства, на които се позовава издателят на оспорваната заповед, изцяло се припокриват с доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение. В случая не е налице влязла в сила присъда, за да се приеме, че извършеното деяние е престъпление. На следващо място, първоинстанционният съд е посочил, че дори да се приеме, че е налице нарушение на правилата на чл.98, ал.1 от Закона за съхранение на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ ЗОБВВПИ/ от страна на Хаджиев, същото не представлява нарушение на служебни задължения, нито нарушения на правила от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР. Цитираните правила за поведение от страна на министъра са твърде общи и всяко едно дисциплинарно нарушение може да попадне в приложното поле на т.15, т.19 и т.20. Според АС - Пловдив в конкретния случай твърдяното нарушение на етичните правила не е от степента, която да обосновава квалифицирането му по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Решаващият съд е намерил, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е съобразил всички събрани доказателства - т.е. цялостната дейност на Хаджиев в системата на МВР, последиците от деянието и не е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание, така че да съответства на извършеното нарушение. Хаджиев е постъпил на работа в системата на МВР на 30.09.2011 г. и по време на службата си е награждаван 11 пъти и не е наказван, видно от приетата по делото кадрова справка. В обобщение, според АС-Пловдив наложеното дисциплинарно наказание уволнение е явно несъразмерно на извършеното нарушение. При тези изводи АС- Пловдив е обосновал краен извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и прекратяване служебното правоотношение на С. Хаджиев при наличие на основанието на чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като правен резултат. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че оспорената заповед е действителен административен акт, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Според посочената в оспорената пред АС - Пловдив правна квалификация заповед тя е издадена за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Формалното квалифициране с цитиране на множество разпоредби /т. 15, т. 19, т. 20/ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не освобождава дисциплинарно наказващият орган от задължението по чл. 210 от ЗМВР за точно описание на дисциплинарното нарушение на всяка от посочените хипотези. На практика Хаджиев е дисциплинарно наказан за извършени нарушения на разпоредби на ЗОБВВПИ, а именно: държал е 50 бр. боеприпаси в лекия си автомобил в нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, т.е. нарушил правилата за правилно съхранение на боеприпаси; съхранявал е 73 бр. боеприпаси, кал. 9х19 в нарушение на чл.6, ал.3, т.1 и т.1 от ЗОБВВПИ, т.е не е спазил изискването за разрешените максимални количества боеприпаси и е държал 38 бр. боеприпаси, кал. 12х70 ,без да е имал надлежно разрешение за това и без да е имал такъв вид оръжие - в нарушение на изискванията на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ. Така описаните нарушения на разпоредбите на чл.6, ал.3, т.1 и т.2, чл.50, ал.3 и чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ са квалифицирани като нарушение на т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която разпоредба държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. В процесната заповед са посочени като нарушени освен т.15, така и т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, без обаче тези разпоредби да са съотнесени с разпоредбите на чл.6, ал.3, т.1 и т.2, чл.50, ал.3 и чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Съгласно приетата в хода на първоинстанционното съдебно производство Справка от 23.08.2021 г. относно притежаваните огнестрелни оръжия от С. Хаджиев, на същия се водят на отчет 8 броя огнестрелни оръжия, от които две са служебно зачислени, съгласно Справка от 26.08.2021 г./лист 249-250 от адм. дело 3284/2021 г. на АС Пловдив/. Служебните оръжия са два броя пистолети, един от които е кал. 9х19 мм. Държаните от Хаджиев в нарушение на разпоредбите на чл.6, ал.3, т.1 и т.2 /73 бр. боеприпаси/ и чл.98, ал.1/50 бр. боеприпаси/ от ЗОБВВПИ патрони са именно с кал. 9х19 мм, видно от приетите по селото съдебно - балистични експертизи. По отношение на тези боеприпаси деянието неправилно е квалифицирано като такова по т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вместо по чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР, съгласно която разпоредба се налага дисциплинарно наказание порицание за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. По отношение на държането на 38 бр. боеприпаси, представляващи ловни патрони кал. 12х70 категорично се установява по делото, че Хаджиев не е притежавал ловно оръжие с такъв калибър. Дори да се приеме, че държането на 38 бр. боеприпаси представлява нарушение на т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то не е налице втората предпоставка на чл.203, ал.1, т.13 деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. От представените по делото писмени доказателства е видно, че публикациите, касаещи Хаджиев в средствата за масова информация /национални телевизионни канали и сайтове/ са свързани с деяния, за които е било образувано дисциплинарно производство/т.1, т.2 и т.4 /, но по отношение на които дисциплинарно наказващият орган е приел, че не са доказани. Наказващият орган е наложил процесното дисциплинарно наказание уволнение единствено за нарушение по т.3 от образуваното дисциплинарно производство - държане на боеприпаси в нарушение на разпоредбите чл.6, ал.3, т.1 и т.2, чл.50, ал.3 и чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. По отношение на по -голяма част от тези боеприпаси/123 бр./ касационната инстанция намира, че нарушението е следвало да се квалифицира по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание порицание. По отношение на държането на 38 боеприпаси, в нарушение на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ съдът намира, че дори това деяние да се приеме като такова, извършено в нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то с оглед техния брой, съотнесен с досегашното поведение на служителя, а именно Хаджиев е многократно награждаван/11 пъти/ и не е наказван, не обосновава налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а такова по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР- порицание. В конкретния случай на Хаджиев е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, свързано с държане на боеприпаси/161 бр. патрони/в противоречие с разпоредби на ЗОБВВПИ. На обществеността са станали известни обстоятелства във връзка със задържането на Хаджиев при акция на Вътрешна сигурност за деяния, които са били предмет на дисциплинарното производство, но за които впоследствие самият дисциплинарно наказващ орган е приел, че не са доказани. Касационната инстанция намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че доказателствата, на които се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло се припокриват с доказателствата по следственото дело, както и че наказващият орган изначално е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото Хаджиев е обвиняем за извършено престъпление. Видно от приетите в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателствени материали по ДП 8/2021 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, Хаджиев е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.289 от НК, по чл.356а, вр. с чл.354а, ал.1, изр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, по чл.338, ал.1, пр.1 от НК и по чл.294, ал.4, вр. с ал.1 от НК/лист 554 - 555 от адм. дело 3284/2021 г. по описа на АС - Пловдив/. От описанието на обвинението за престъпление по чл.338, ал.1, пр.1 от НК е видно, че същото касае държане на 50 бр. патрони кал. 9х19 мм, в нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Т.е. Хаджиев е привлечен като обвиняем за престъпления, които не представляват деяния, предмет на процесната заповед за дисциплинарно наказание, с изключение на държането на 50 бр. патрони. Не би могло да се приеме, че Хаджиев е дисциплинарно наказан за извършено престъпление, което към момента на заповедта за уволнение да е доказано с влязла в сила присъда, т.е. при несъобразяване с нормата на чл.195,ал.5 от ЗМВР. Извършването на установено с влязла в сила присъда умишлено престъпление от общ характер е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на служителите на МВР чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но в случая е налице само висящо съдебно наказателно производство за установяване извършването на такова престъпление и наказанието не е наложено по цитираната разпоредба. По отношение на представените доказателства за образувано и впоследствие прекратено дисциплинарно производство срещу Т. Тенев, заемал длъжността началник сектор при РУ - Асеновград към 11.05.2021 г., когато е бил задържан, касационната инстанция намира, че въпреки публикациите в пресата за незаконно държане от Тенев на 554 патрона от различен калибър, не би могло да се приеме, че е налице дискриминиране на Хаджиев по признаците лично и обществено положение, както и по признак служебно положение. Това е така, тъй като видно от представената заповед за прекратяване на дисциплинарното производство срещу Тенев Министърът на вътрешните работи е приел, че не е доказано извършеното дисциплинарно нарушение, докато в конкретния случай спрямо Хаджиев е установено в хода на дисциплинарното производство държане на боеприпаси в нарушение на разпоредби на ЗОБВВПИ. За да е налице дискриминация следва и по отношение на двамата полицейски служители дисциплинарно наказващият орган да установи, че са извършили съответното дисциплинарно нарушение, но въпреки това да не приложи еднакви критерии при налагане на дисциплинарно наказание/чл.20, вр. с чл.28 от ЗЗДискр./. По горните съображения решението на АС-Пловдив следва да бъде оставено в сила като правилно по своя резултат. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните и надлежно доказани разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение