Решение № 6906 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности към ГД Фискален контрол към ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. Ангелов, срещу Решение 92/28.08.2023 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. д. 87/2019 г. по описа на същия съд, с което е отменена издадената от него Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 10346/22.01.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 410 лв. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Лъки-2425 ЕООД против заповедта за налагане на ПАМ, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Лъки-2425 ЕООД, ЕИК 203804229, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. Димитър Благоев 17 - не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ловеч е Заповед 10346/22.01.2019 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности към ГД Фискален контрол към ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена на Лъки-2425 ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на търговски обект механа Воденицата , находящ се на адрес: гр. Тетевен, кв. Скрибътна, стопанисван от него, за срок от 10 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 3, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие материалния закон, както и с целта на закона. След като е обсъдил данните в протокола за проверката, приложените писмени доказателства, както и свидетелските показания, съдът пълно и точно е установил фактите по спора и е обосновал извод за това, че нарушение на 18.01.2019 г. от страна на жалбоподателя не е извършено, тъй като сумата по клиентските сметки е заплатена от РАМ 61 ЕООД по банков път след издадена фактура 43/19.01.2019 г. От страна на административния орган според него не е доказано извършването на соченото в заповедта нарушение на 16.08.2018 г., тъй като не е доказана реализирана продажба на стоки на тази дата, за която да не е издадена касова бележка. Не е ясно по какъв начин органът се е снабдил с посочения документ. Същият не е представен по делото в оригинал. Според съда наведената от административния орган като допълнителен мотив разлика между наличните парични средства в касата 292 лв. и тези, маркирани във ФУ 470.60 лв. не попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, въз основа на която разпоредба е наложена процесната ПАМ, нито е сред останалите изчерпателно изброените хипотези в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, обуславящи налагането на ПАМ запечатване на търговски обект . Според настоящия съдебен състав на първо отделение на Върховния административен съд решението е валидно, допустимо и правилно. При извършване на проверка в посочения търговски обект на 19.01.2019 г. от контролните органи е установено, че на бара в механата са налични шест броя клиентски сметки за продажба на стоки, издадени от програмен продукт за управление на търговска дейност - един брой от 16.08.2018 г. и пет броя от 18.01.2019г., като клиентските сметки от дата 18.01.2019 г. са издадени с натрупване и са на обща стойност 332.10 лв. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин регламентират задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД. Чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата също задължава лицата по чл. 3, ал. 1 да издават фискален бон или фискална касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба във връзка с получено плащане. Следователно, за да се приеме, че не е изпълнено задължение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата и чл. 118, ал. 1 ЗДДС като предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, административният орган е длъжен да докаже извършването на покупката, за която купувачът е заплатил цената, а продавачът е приел плащането. Правилото на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. свързва задължението за регистриране на продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство, при извършено плащане в брой за осъществена продажба в търговски обект (с изключения, които не са относими към казуса). Правилно съдът е приел, че от приложената по делото фактура 43/19.01.2019 г. се установява, че сумата от 332,10 лева е била заплатена по банков път на жалбоподателя от РАМ 61 ЕООД с управител Х. М.. Управителят е разпитан като свидетел и потвърждава в съдебно заседание, че през месец януари 2019 г. е организирал в обекта на жалбоподателя фирмено парти, че същата вечер не е имал достатъчно пари в брой в себе си и това била причината да заплати сметката по банков път, което сторил с цитираната фактура, която му била издадена от оспорващото дружество Лъки-2425 ЕООД. От показанията на свидетелката Ж., инспектор по приходите, извършила проверката в търговския обект механа Воденицата , се установява, че бележката от 16.08.2018 г. не е била намерена в проверявания обект, а й е била предоставена в копие от началника й с резолюция за проверка. Свидетелят Д., главен инспектор по приходите в офис Плевен, дава показания, че на 16.08.2018 г. е посетил механа Воденицата като клиент. Бележката му е дадена тогава вместо фискален бон. Той е предал клиентската сметка на началника на сектор Мобилни групи , който е разпоредил проверката. Проверката в обект на 19.01.2019 г. не е установила издаването на фискален бон на посочената в нея дата и за изброените стоки и услуги. При същите факти на Лъки-2425 ЕООД са издадени две Наказателни постановления (НП) - 412496-F469634/20.02.2019 г. за административно нарушение, извършено на 16.08.2018 г., и 412560-F469640/20.02.2019 г. за административно нарушение, извършено на 18.01.2019 г., за които са му наложени имуществени санкции на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Двете НП са отменени с влезли в сила съдебни решения (Решение 106/14.10.2019 г. по НАХД 179/2019 г. на Районен съд Тетевен, оставено в сила с Решение 272/17.12.2019 г. на Административен съд - Ловеч по КАНД 275/2019 г., и Решение 99/27.08. 2019 г. по НАХД 175/2019 г. на Районен съд Тетевен, оставено в сила с Решение 256/03.12.2019 г. на Административен съд - Ловеч по КАНД 260/2019 г.). В тях са изложени мотиви за липсата на административно нарушение в първия случай и недоказаност на такова от страна на наказващия орган във втория. Мотивите, изложени в съдебните решения на Районен съд Тетевен и Административен съд Ловеч, съвпадат с изложените в оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно решение. Влязлото в сила решение, с което е отменено първото НП, с мотиви за липса на нарушение, обвързва съда, разглеждащ жалбата против заповедта за налагане на ПАМ. Относно нарушението, изразяващо се в неиздаването на фискален бон на 16.08.2018 г., съдът не е посочил, че не дава вяра на показанията на свидетеля Д., а че ответникът по делото не може да представи клиентската сметка в оригинал. Макар да не я е изключил от доказателствения материал по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, правилно той е приел, че ответникът не може да я ползва като доказателство за твърдените от него факти. Извън изложеното, самото налагане на данъчно задълженото лице за едно и също неизпълнение на данъчно задължение имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, подлежащи на обжалване пред различни съдилища, и след провеждане на отделни и самостоятелни производства не се допуска от чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, тъй като не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (т. 63 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98). Това е още един допълнителен аргумент за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения пред него индивидуален административен акт, Административен съд Ловеч е постановил съответно на приложимия материален закон съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.