Решение № 1816 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуален представител, срещу решение 1088/17.06.2024 г. по адм.дело 248/2024 г. на Административен съд /АС/ - Перник, с което е отменена по жалба на Н. И. Ч. заповед рег. 513з 3306/26.03.2024 г. на директора на СДВР. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представил, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Н. И. Ч., в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл.143, ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.31, чл.164, ал.1 от ЗМВР и с нея е преназначен инспектор Н. И. Ч. главен разследващ в 03 сектор Разследване на транспортни и други престъпления към отдел Разследване при СДВР на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в група Разследване на икономически престъпления на сектор Разследване към 07 РУ при СДВР. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган да преназначава на изпълнителска длъжност ръководител на структура по чл.37 ЗМВР в случая директор на СДВР, същата е в изискуемата от закона писмена форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушения на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Заповедта е издадена с правно основание чл.164, ал.1 ЗМВР преназначаване по искане на служителя на друга не по висока длъжност. Служителят е изразил съгласие за преназначаване на друга, предложена му длъжност а именно процесната с протокол от 22.03.2024 г., но е оттеглил съгласието си преди издаване на заповедта, видно от представено от него заявление /л.6 от делото/ от 23.03.2024 г., което е заверил за вярно с оригинала и депозирано с електронен подпис. Документът е приет като неоспорен от другата страна, поради което липсва искане или съгласие за преназначаване на посочената в заповедта длъжност. Съдът е изложил доводи, че в случая се касае за процедура по предлагане на друга длъжност от административния орган, проведена в нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба 8121з -310/17.07.2014 г. и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Посочил е и че заповедта е издадена в нарушение на чл.164, ал.2 ЗМВР, чл.7, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба 8121з -310/17.07.2014 г. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е установено, че не е налице хипотезата на чл.164, ал.1 ЗМВР държавният служител да е преназначен по негово искане, тъй като подобно искане не е било формулирано от Ч.. Не е налице и хипотезата на чл.164, ал.2 ЗМВР - преназначаване по предложение на ръководителя със съгласието на служителя, тъй като даденото съгласие е оттеглено своевременно, преди издаване на заповедта. Последващото заявление на Ч. с искане за преназначаване на друга вакантна длъжност действително не обвързва ръководителя на структурата по чл.37 ЗМВР и последният не е длъжен да го уважи, но този факт не се отразява на правилно консататираната от АС незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид липсата на кумулативно необходима предпоставка по чл.164, ал.1 ЗМВР за преназначаване на длъжността старши разследващ полицай в група Разследване на икономически престъпления на сектор Разследване към 07 РУ при СДВР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС, платими от СДВР, в размер на 1000 лева, който не прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение