Решение № 15955 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2009 г.

Решение № 15955 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Касам Мохамед Али против решение № 266/15.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Напуснал Ирак заради преследване на баща му, виден участник в Ал Баас и Федаин. Страхувал се да се върне от Сирия в Ирак, за да не бъде убит. Освен това живеел в Багдад, поради което съдът трябвало да приложи Решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело С-465/2007 г. Представя в о. с. з. доклад на ВКБООН, меморандум и становище. Няма искания по доказателствата. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на данни за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Развити са мотиви, че не може да се приложи и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, защото обстановката се подобрява. Жалбоподателят е от гр. Багдад. В интервюто твърди, че е напуснал Ирак през 2004 г., установил се в Сирия, върнал се след 4-годишен престой, получил турска виза и заминал за Турция, откъдето преминал нелегално на 4.11.2008 г. българската граница. Бежанският му разказ се отнася за преследване на баща му като бивш баасист и федаин. По време на интервютата дава противоречива информация относно близките си в Сирия и Ирак, твърди веднъж, че не се връщал в Ирак, друг път, че се върнал за 6 месеца, но след смъртта на брат си и братовчед си занимал отново за Сирия. В становището от 1.04.2009 г. на експертът, провел интервютата, изрично е отразено, че Сирия е трета сигурна страна за кандидата, а бежанският разказ не е убедителен. Към административната преписка са приложени справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС от 24.10.2008 г. и от 26.02.2009 г. относно обстановката в Ирак. Данните сочат за относително подобрение, изразяващо се в намаляване на самоубиствените бомбени атентати и въоръжени сблъсъци между етнически и религиозни групировки и формирования. Сочи се за известно успокояване на противоречията и сблъсъците между основните общности. Отразено е, че не е прекратено напълно противопоставянето между араби сунити и шиити. За 2008 г. е отбелязано подобряване на ситуацията и намаляване на нападенията срещу международния военен контингент и иракските правителствени части. Багдад е сред посочените градове, в които са проведени тежки въоръжени нападения. Дадена е дефиниция на понятието "война" и въоръжен конфликт". От гледна точка на международното право страната не може да се счита за окупирана, защото властта се упражнява от легитимно правителство, което се подпомага от дейността си от коалиция от международни сили. В съдебно заседание жалбоподателят е представил писмо от 11.04.2008 г. на Представителството на ВКБООН в България с изразено мнение относно предоставянето на статут на бежанец на лица от Ирак, както и меморандум от 24.04.2009 г. с променено мнение на Представителството. Представен е доклад за ситуацията в Ирак изготвен от ВКБООН, но без яснота за кой период от момент се отнася. От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 1. Неоснователна е жалбата срещу решението в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразно е административното решение в тази част, защото по делото не се установява основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, жалбоподателят да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Твърденията са за преследване на баща му, поради членуването му в БААС, но няма твърдени факти за преследване на самия кандидат. Той заявява, че не е членувал в младежките организации на Саддам, защото не се интересувал от политика. 2. Основателна е жалбата срещу решението, в частта, в която е отказан хуманитарен статут. Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Със становището на интервюиращия орган са обсъждани противоречията в бежанската история на кандидата, но това не е послужило като основание за отказ. Поради това съдът следва да обсъди административния акт на посочените в него фактически и правни основания. С Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 /ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007) хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83 /ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатът твърди, че е иракчанин от гр. Багдад, който съгласно становище на ВКБООН, е сред зоните с трайно повишено вътрешно напрежение. В хода на съдебното производство е представена информация от ВКБООН за 2009 г., от която е видно, че в Багдад и още четири централни провинции продължава насилието, инцидентите свързани със сигурността и погазването на човешките права също продължават, поради което на настоящия етап е невъзможно да се извършва индивидуален подход по всяка молба за статут. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Не може да се обсъжда Сирия като трета сигурна страна, защото административният орган не е постановил отказ на това основание. Освен това липсва по делото минимален общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в национален списък, който да е приет от Министерския съвет, съгласно чл. 13, т. 13 от ЗУБ, в който списък да е посочена Сирия като трета сигурна страна. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Затова правилно административният орган е приел за достоверно твърдението на кандидата, че е иракчанин от гр. Багдад, като предвид доказателствата по делото, решението следва да бъде отменено в частта, относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне и предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК