Решение № 7970 от 18.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и МозъкЕАД със седалище в гр.София, чрез адв. Стоянов, срещу Решение 326 от 19.01.2023 г., постановено по адм. дело 9183/2022 г. по описа на Административен съд София град в ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата претенция на дружеството срещу НЗОК, гр.София за присъждане на законната лихва за забава за периода 07-13 октомври 2022г. върху изплатената главница от 521 918,17 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението в тази му част, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи претенцията за заплащане на общо 1 104,92 лева мораторни лихви за периода 07.10.2022г. 13.10.2022г. Претендира разноски. Ответникът Националната здравноосигурителна каса(НЗОК) оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение в посочената му част за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли исковата молба в частта за присъждане на лихви, първостепенният съд е приел, че приложимата в случая процедура изисква решение на Надзорния съвет на НЗОК, прието на 10.10.2022г., поради което за следващите се над лимита плащания не са приложими общите правила, посочени в действащия НРД на МД за 2020 2022 г. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че в крайна сметка претендираната за заплащане надлимитна дейност на болничното заведение за м. август 2022г. е била заплатена така, както е била отчетена от изпълнителя на база нормата на чл.369 НРД за МД 2020 2022г. и приетите в тази връзка от НС на НЗОК Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2022г. Спорен е въпроса дали плащането на сумата едва на дата 13.10.2022г. е със закъснение и дали за това закъснение обосновава начисляване на претендираната сума от изпълнителя в размер на общо 1 104,92 лева. Доколкото спорът в касационната инстанция е ограничен до това, настоящият състав няма да се обсъжда останалите въпроси, касаещи съдебното решение по влезлите в сила негови части, освен за нуждите на предмета на касационна проверка. На първо място следва да се посочи, че с оглед извършеното плащане на претендираната главница, то със становище по делото от 21.11.2022г. пред първата съдебна инстанция болничното заведение е заявило, че оттегля исковата претенция в частта за главницата и поддържа тази в частта за акцесорната претенция за мораторни лихви, а именно за конкретната сума от 1 104,92 лева и то за периода от 07.10.2022г. до 13.10.2022г., за което е представила извлечение от общодостъпния лихвен калкулатор на НАП. Всъщност в тази си част становището е представлявало молба за уточнение(изменение) на първоначалния акцесорен иск за лихви, но тъй като то не е било разгледано от съда като такова, то той се е произнесъл по първоначално заявеното. Това само по себе си не представлява допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не се е отразило нито на допустимостта, нито на въпросите, касаещи основателността на заявената претенция. Настоящият касационен състав намира, че необосновано административният съдия е приел, че плащането за извършената през м. август 2022г. надлимитна дейност в размер на общо 523 918,17 лева, отразено в издадената на 13.09.2022г. фактура от лечебното заведение със знак минус по цитираните Правила(чл.11 ал.3), е следвало да се извърши след решение на НС на НЗОК, тъй като това не следва нито от регламентацията в чл.369 от действащия НРД, нито има опора в приетите от самия НС Правила, приложени по делото. Цитираното решение на НС РД-НС-04-107 от 10.10.2022г., достъпно на сайта на НЗОК в неговите т.1 Утвърждава месечни и индикативни стойности за дейностите в болничната медицинска помощ (БМП) за периода на заплащане м. октомври м. декември 2022 г. (дейност м. септември - м. ноември 2022 г.), в приложение към настоящото решение, а в т.2 . Възлага на управителя на НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК утвърдените по т. 1 от настоящото решение стойности да се отразят в Приложение 2 към сключените индивидуални договори на изпълнителите на БМП, съгласно т. 1 от настоящото решение. Т.е. решението не касае дейностите, извършени през м. август 2022г., а тези за следващите месеци(септември и ноември 2022г.), с важното уточнение, че дейностите подлежат на заплащане през месеца, следващ отчетния такъв. Или и тук важими са общите правила на чл.375 НРД за МД за 2020 2022г, тъй като плащанията по посочения Механизъм не са посочени в изключенията в тази норма. Всъщност от взетото предходно решение на НС РД-НС-04-106 от същото заседание става ясно, че във връзка с приемането му НС е изискал от всяка РЗОК справка за стойността на сумите по реда на Механизма по чл. 369 от НРД за МД 2020-2022 за всеки отделен изпълнител на БМП към 30.09.2022 г., като предвид текущото изпълнение на средствата за здравноосигурителни плащания за БМП е взел решение за коригиране на стойностите на разходите на РЗОК по Приложение 2. Или очевидна е причината за забавяне плащането за дейността през м. август 2022г., което забавяне обаче няма нормативна опора. На първо място тук следва да се отбележи, че от една страна е налице фиксирана дата за плащане, която е била 25.09.2022г., съобразно правилото на чл.375 от действащия НРД, а от друга е налице и искова молба, изпълняваща функциите и на покана към длъжника по това плащане, входирана на 07.10.2022г. Или основателна е претенцията за заплащане на мораторни лихви за претендирания период, съобразно уточнението, направено от тази страна още пред първата инстанция(07.10.2022г. 13.10.2022г.), като дължимата сума е именно изчислената според общодостъпния калкулатор на НАП за лихви сума 1 014,92 лева, като спор по конкретния и размер липсва. При това положение налице е касационното основание по чл.209 т.3 АПК неправилно прилагане на материалния закон, поради което решението на административния съд, предмет на проверка пред касационната инстанция в частта на произнасянето по акцесорната исковата претенция за лихви следва да се отмени, касателно периода 07.10.2022г. 13.10.2022г., като вместо него се постанови друго, с което се осъди НЗОК да заплати именно сумата от 1 014,92 лева закъснителни лихви. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на болничното заведение, за която страна се констатираха(при липса на представен списък на разноските) те да са в размер на общо 370 лева, представляващи заплатената държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,