Решение № 6899 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12993/2018 г.

Решение № 6899 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12993/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Свищов, чрез процесуалните му представители, срещу решение № 281 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 284/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е отменена по жалбата на С. Яшарова от [населено място] виза за проектиране от 14.11.2016 г. на главния архитект на община Свищов, с която на основание чл. 140 от ЗУТ във връзка с чл. 50, т. 1, б. "а" от ЗУТ се допуска проучване и проектиране на пристройка към съществуваща жилищна сграда на два етажа до 30 кв. м. на всеки етаж, както и ремонт на покрива без да се изменя външното му очертание, за имот УПИ XIX – 2575, кв. 25 по плана на гр. Свищов, имот идентификатор № 65766.701.2575 по кадастралната карта на гр. Свищов по искането на Р. Енев. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при повторното разглеждане на делото са били безспорно доказани наличието на предпоставките по чл. 49, ал. 1 и чл. 50, т. 1, б. "а" от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за издаване на поисканата виза за проучване и проектиране. Посочва, че при това разглеждане на делото е доказано, че ПУП е влезнал в сила през 2014 г. и до изтичане на сроковете по чл. 208 от ЗУТ има много време, като до изтичането им съответно са налице предпоставките за издаване на виза за проектиране на временен строеж, какъвто и е одобрен с визата. Посочва, че обратният извод на съда е в противоречие със закона и доказателствата по делото. Твърди и че от доказателствата по делото е установено, че в имота има изградена от 1967 г. сграда, която е търпима и съответно и тя не е пречка за издаване на визата, а съгласие по чл. 183 от ЗУТ се изисква за следващ етап на проектирането, а не за издаване на виза. Поради това посочва за неправилен извода на съда за липса на предпоставки за издаване на визата. Иска оспореното решеине да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването на визата. Претендира разноски. Ответникът С. Яшарова, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Ф. Яшаров и Р. Енев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Велико Търново е приел, че оспорената виза представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, доколкото се касае за виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която е задължителна при проектиране на временни строежи, както и поради това, че с тази виза се изменя ПУП в рамките на предвидено допълващо застрояване. Приел е и че оспорената виза е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, както и че съдържа всички необходими реквизити, тъй като от СТЕ е установено, че същата е издадена върху комбинирана скица, отразяваща статута на имота в кадастралната карта от 2009 г. за района и регулационния план от 2014 г., за който е приел, че е влезнал в сила на 31.03.2014 г., с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. Приел е, че при издаване на визата не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че оспорената виза е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставката по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно не е налице отказ по чл. 199 от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като представеното по делото писмо, в което общината е посочила, че през 2016 г. не предвижда реализиране на мероприятието, не представлява отказ, а в повторното разглеждане на делото е представено изрично писмо, в което е посочено, че общината не прави отказ по чл. 199 от ЗУТ. Приел е и че не са налице предпоставките по чл. 199, ал. 2 от ЗУТ, а именно общината да откаже да изкупи имота или в тримесечен срок не отговори на направено предложение за продажба. Посочил е освен това, че чл. 50, т. 1, б. "а" изисква да е налице законен строеж, към който да може да се проектира временен строеж, а по делото не е било доказано наличието на законен строеж в имот. Приел е, че евентуалната търпимост на съществуващата сграда не обосновава наличието на предпоставката законен строеж, както и че е налице установен незаконен строеж досежно покрива на сградата. Приел е и че към момента на издаване на визата следва да е налице учредено право на строеж, т. е. изпълнение и на условията по чл. 183 от ЗУТ, поради това, че имота, за който е издадена визата е съсобствен, каквото учредяване няма. Поради това е приел липса на предпоставките за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и е отменил същата. Решението е неправилно. В случаите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план, включително и в случаите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ. В случаите на чл. 50, когато се касае за искане за издаване на виза за допускане на временен строеж, такъв строеж изначално не е предвиден в ПУП, тъй като в тези случай с действащия план за съответния имот е предвидено или изграждане на обекти - публична собственост на държавата и общините – или пък нов начин и характер на застрояване, т. е. допуска се нещо различно от плана за застрояване. Т. е. в случаите на чл. 50 вр. чл. 49 от ЗУТ визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ визата за проектиране допълва плана, тъй по същия е предвидено нещо различно. Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него. Във всички случаи визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване - в едни случая замества плана, в други случаи изменя и допълва плана в даден поземлен имот - чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект - чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 от ЗУТ. Визата за проектиране в настоящия случай е издадена за временен строеж по смисъла на чл. 50, т. 1, б. "а" ЗУТ във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗУТ, тъй като с подробните устройствен план, за частта от имота, в която е предвидено изграждането на временния строеж – пристройка - е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на общината, а именно в тази част е предвидено изграждане (преминаване) на улица. Както е указано в решение № 5088 от 19.04.2018 г. на ВАС, с което настоящото дело е върнато за ново разглеждане фактическият състав изисква влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на обекти - публична държавна или общинска собственост, като в настоящия случай е установен влезнал в сила такъв план, като съдът е установил, че той е влезнал в сила на 31.03.2014 г. и съответно предвижда, както беше посочено, преминаването на улица през частта от имота, в която е поискано разполагането на временния строеж. С писмото на община Свищов от 24.10.2016 г., в което е посочено, че в рамките на 2016 г. не се предвижда започване на отчуждителни процедури за изграждане на улицата през 2016 г. е изпълнено условието по чл. 49, ал. 3 от ЗУТ, което обаче е относимо към производството по издаване на разрешение за строеж, а не към производството по издаване на визата. В производството по издаване на визата предмет на контрол са предпоставките в случая на чл. 50 от ЗУТ, а именно дали поисканото и одобреното с визата има характер на обектите, които са допустими и се разрешават да бъдат извършени като временни строежи и съответно дали са спазени нормативите за отстояния, т. е. тези предпоставки, които съответстват на правилата за одобряване на ПУП. В тази връзка и предвид установеното от първоинстанционния съд, че е налице влезнал в сила ПУП през 2014 г. и съответно не са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ, в които е вече допустимо изменението на ПУП и съответно би възникнало правото на общината по чл. 199, ал. 2 от ЗУТ на предпочтително изкупуване, то чл. 49, ал. 1, т. 1 и 2 на ЗУТ в този случай не са приложими. Същите биха били условие за разрешаване на строителството в случаите, когато са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ, тъй като след изтичането им е възможно изменение на плана и съответно е налице задължението по чл. 199 от ЗУТ частите, предвидени за мероприятие първо да се предложат на общината. До изтичането на тези срокове, както е в настоящия случай планът не може да се изменя и съответно частите от имота не подлежат на изкупуване и съответно задължение на собствениците първо да предложат на общината такова изкупуване, а подлежат на отчуждаване. Т. е. в настоящия случай предвид това, че платът е одобрен през 2014 г. и не са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ и съответно условията по чл. 49, т. 1 и 2 от ЗУТ са неприложими. Като е приел, че липсват предпоставките по посочената разпоредба, а същите не са приложими, е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорената виза, издадена в противоречие с посочените разпоредби. При издаване на визата следва да се спазват правилата по устройство на територията и сътоветно при оценка за законосъобразността на визата следва да бъдат преценявани устройствените параметри за съответната територия и спазването им с визата. В настоящия случай, както беше посочено по-горе са били налице предпоставките за издаване на визата, като задължителен елемент за изграждане и последващо разрешаване на изграждането на временен строеж. От доказателствата се установява, че предвиденото във визата съответства на градоустройствените показатели за района, в който се намира, на ПУП и на правилата по чл. 50 относно размерите на предвиденото с визата временно строителство на пристройка, както и на необходимите отстояния. Останалите изложени съображения в оспореното решение за незаконосъобразност на визата досежно липсата или не на законен строеж, при наличието на установен търпим такъв, касаят следващи етапи в проектирането и разрешаването на строителството и са неотносими към издаването на визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Посоченото по – горе води до извод за наличие на предпоставките за издаване на визата, а като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което оспореното решение на АС – гр. Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на С. Яшарова срещу визата. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация С. Яшарова за присъждане на разноски пък в тази връзка е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,