Решение № 5455 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2019 г.

Решение № 5455 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция ''Оперативна програма ''Наука и образование за интелигентен растеж'' към Министерство на образованието и науката, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Иванова срещу решение № 3904 от 10 юни 2019 г., постановено по адм. дело № 1872 от 2019 г., по описа на Административен съд София - град. С него е отменена по жалба на Е. Д. негова заповед № ЧР-П-2 от 01 февруари 2019 г. и е осъдена Изпълнителната агенция да заплати на лицето сумата от 600, 00 (шестотин) лева, разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. Д., чрез пълномощника й адв. П. Манчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на Е. Д. срещу заповед № ЧР-П-2 от 01 февруари 2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма ’’Наука и образование за интелигентен растеж’’ към МОН, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и във връзка с доклад № 80811-90 от 31 януари 2019 г., е прекратено служебното правоотношение с Д., с място на работа: изпълнителна агенция ’’Оперативна програма ’’Наука и образование за интелигентен растеж’’, дирекция ’’Администрация и управление’’, на длъжност Главен експерт, с ранг I младши, считано от 01 февруари 2019 г. В административния акт, като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: ’’Получена оценка ’’Неприемливо изпълнение’’ за периода 01 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г., във връзка с чл. 17, т. 5, букви ’’а’’ и ’’б’’ от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация. Видно от приложения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции за период на оценяване от 01 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., включващ в точка първа индивидуален работен план, изготвен на 04 януари 2018 г., като описаните цели са посочени в 7 колони, а втора точка – междинна среща с посочена дата на провеждането й – 11 юли 2018 г. В графа коментари на оценяващия ръководител и/или оценявания е посочено ’’В нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата целите от индивидуалния работен план не са формулирано конкретно, а посочените изисквания и/или критерии за изпълнението, описани във формуляра са абстрактни и неясни. Целите от работния план на служителя са седем, като за четири от тях не са посочени критерии за изпълнение. Целите, за които са посочени критерии за изпълнение, служителят не изпълнява, съгласно заложените критерии за него. В рамките на периода, служителят не е демонстрирал професионални знания, които са необходими за успешното изпълнение на целите от работния план. При изпълнение на задачи, поставени от прекия ръководител, не спазва поставените срокове, като се оправдава с липса на време, обема на възложената работа и т. н. Затруднява се в изпълнението, когато трябва да работи повече от една възложена задача, поради това, че не винаги планира и координира работата си по начин, който води до добри крайни резултати. Обикновено се фокусира върху изпълнението на собствените си задачи, без да се интересува от изпълнението на дейностите на дирекцията. Трудно се справя самостоятелно с постановените задачи и често се оправдава с другите или с обстоятелствата’’. Като коментар от 11 юли 2018 г. Д. е посочила, че не е съгласна с посочените аргументи от оценяващия ръководител и е подала възражение. В точка трета – годишна оценка на изпълнението, оценяващият ръководител на 09 януари 2019 г. е поставил неприемливо изпълнение и е изложил подробни мотиви за определената годишна оценка на изпълнението, като оценяваният държавен служител е отбелязал собственоръчно, че ще подаде възражение пред контролиращия ръководител в законоустановения срок. Въз основа на възражение от 15 януари 2019 г. от Е. Д. срещу поставената й годишна оценка на изпълнение, на 21 януари 2019 г. контролиращият ръководител е изразил становището си във формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, за посочения период на оценяване и е потвърдил оценката ’’Неприемливо изпълнение’’. С формуляра за корекция на годишната оценка Д. не се е запознала. С писмо № 94-14 от 22 януари 2019 г., изпратено по пощата с обратна разписка, служителката е поканена да се запознае и да подпише решението на контролиращия ръководител, но това обстоятелство не е удостоверено с връчване на лицето. С доклад № 80811-90 от 31 януари 2019 г. от и. д. директор на дирекция ’’Администрация и управление’’ до Изпълнителния директор на ИА ’’Оперативна програма ’’Наука и образование за интелигентен растеж’’ към МОН е отправено предложение за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и с обжалваната пред първостепенния съд, заповед на Изпълнителния директор на ИА ОПНОИР към МОН е прекратено служебното правоотношение с Е. Д. Инстанцията по същество е приела, че оспореният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение с Д., е издаден от компетентен административен орган - Изпълнителния директор на ИА ’’Оперативна програма’’ ’’Наука и образование за интелигентен растеж’’ към МОН, в чиято структура същата е била държавен служител и който е органът по назначаване – по арг. на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл. Спазена е предписаната от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл форма, посочено е правното основание - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а именно едностранно прекратяване от органа по назначаване без предизвестие, и това е случаят, когато държавният служител е получил най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Също така е установила, че актът съдържа реквизитите, установени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, като мотиви се съдържат, както в самата заповед, така и в атестационния формуляр, но при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатирала е, че е нарушен чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като целите в индивидуалния работен план за 2018 г. не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и не са измерими по обем, качество и срокове. Според него това от своя страна се е отразило и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, уредени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА - постигане на целите в работния план, на показаните компетентности и на изискването оценката за изпълнението на длъжността да е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, съгласно чл. 18, т. 1 от НУРОИСДА. Също така е посочил, че не са посочен изрично имената на оценяващия ръководител и на контролиращия такъв, което е задължително, с оглед установяване компетентността им към момента на извършване на атестацията. Намерила е и различия между лицата, подписали индивидуалния работен план, междинната оценка с корекциите на работния план и годишната оценка, които е подкрепила с подробни мотиви в атакувания съдебен акт. Достигнала е до извода, че изложените нарушения са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която противно на уредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, са се отразили на безпристрастната и обективна преценка при оценяване изпълнението на заеманата, от Д., длъжност и е довело и до нарушение на чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Установените пороци са мотивирани с основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което съдът е отменил обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Д. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от събраните гласни доказателства, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Д. Последното е извършено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а цитираната правна норма поставя изискването за осъществяване на фактическия й състав, да са налице две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл обуславя и анализа на процедурата по оценяване на служителя, който съдът извършва. Както обосновано сочи съдът в мотивите си, получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка, не обосновава прилагането на посочената разпоредба на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. С нормата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл е прието, че държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности. За постигането на регламентираните цели относно атестирането са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител, и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец – по арг. на чл. 16, ал. 1 от НУРОИСДА, чл. 18, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт и чл. 19, ал. 1 от същия. Индивидуалният работен план на държавната служителка е изготвен, съгласуван и подписан на 04 януари 2018 г. - в рамките на посочения, в чл. 10, ал. 1 от НУРОИСДА, период. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността, същото е проведено в следните етапи - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода и провеждане на междинна среща на 11 юли 2018 г. и провеждане на заключителна среща на 09 януари 2018 г., с определяне на обща годишна оценка на изпълнението на длъжността в края на периода, поради което е спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от т. 1 до т. 3, включително от НУРОИСДА. Отделните етапи от извършеното годишно оценяване са удостоверени с подписите на различни длъжностни лица, на които личните имената не са посочени при полагане на подписите им в различните етапи от извършеното атестиране на Д. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че през различните периоди от годишното оценяване длъжностните лица, подписали индивидуалния работен план, междинната оценка с корекциите на работния план и годишната оценка са подписани от различни лица (не се спори, че са заемали процесните длъжности), които са били назначавани няколко месеца преди извършеното оценяване, поради което тези лица не са могли да наблюдават целия работен процес на държавната служителка и респективно да формират съответната на дейността й крайна годишна оценка за посочения период от време. Правилни са и изводите на съда за нарушение на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. Поставените годишни цели за 2018 г. не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и не са измерими по обем, качество и срокове, което от своя страна се е отразило и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, уредени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА - постигане на целите в работния план, на показаните компетентности и на изискването оценката за изпълнението на длъжността да е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, съгласно чл. 18, т. 1 от НУРОИСДА. Видно от проведената междинна среща на 11 юли 2018 г., оценяващият ръководител е изменил т. 3, т. 5 от целите, поставени в индивидуалния работен план на Д. като е посочил, че следва да участва в изготвянето на 5 броя документации за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и да осъществява правна помощ при управлението и изпълнението на 5 бюджетни линии на приоритетна ос 4 ’’Техническа помощ’’ по ’’Оперативна програма’’ ’’Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020’’ (ОП НОИР) за периода от 01 август 2018 г. – 31 декември 2018 г. Така коригирани поставените цели в индивидуалния работен план на Д. са неизпълними. За периода 01 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г. в изпълнителната агенция са проведени 3 проведени обществени поръчки по ЗОП и така увеличените й задачи са напълно неизпълними, което не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА. Поставените цели в индивидуалния работен план на служителката са изготвени и съгласувани съвместно с оценяващия ръководител и от оценявания в периода от 01 януари до 31 януари 2018 г., като на 04 януари 2018 г. е проведена среща между двете страни, но не е направена забележка или корекция относно поставените цели в него. Налице е неспазване на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. В индивидуалния работен план не са определени конкретни, измерими и постижими цели и изисквания към Е. Д., а едва на по-късен етап от годишното й оценяване – при провеждане на междинната среща на 11 юли 2018 г. са променени посочените по-горе точки от индивидуалния й работен план. Това води до опорочаване на първия етап от процеса на оценяването, което от своя страна се е отразило и при поставяне на оценката за изпълнението на длъжността, съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 18, т. 1 от същата наредба. Оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности – т. 1 и т. 2 от чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Липсата на конкретен и изпълним работен план, съставен с оглед законовите изисквания на подзаконовия нормативен акт опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране. Следователно изводите на решаващия съд в тази насока за законосъобразни и обосновани. Освен това поставената годишна оценка ’’неприемливо изпълнение’’ не е аргументирана с никакви точни мотиви и посочване на точни документи, изготвени от Д., които да сочат конкретни случаи на неизпълнение или на лошо такова на служебните й задължения. Нещо повече, служителката е заемала в предходни години ръководна длъжност в същата администрация и е била оценявана с максималната възможна оценка за изпълнение на длъжността – ’’изключително изпълнение’’. Правилни са доводите на първостепенния съд за наличието на допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, касаеща годишната оценка за изпълнението на длъжността на Е. Д. Следователно атакуваното решение на Административен съд София – град е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят в поискания и заплатен размер, възлизащ на 600, 00 лева (шестотин), представляващи адвокатско възнаграждение. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Изпълнителна агенция ’’Оперативна програма ’’Наука и образование за интелигентен растеж’’ към МОН. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,