Решение № 1617 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. и Е. Г. С. чрез адв. Марчева против решение 1286/01.07.2024г., постановено по адм. дело 101/2023г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - Регионална дирекция по горите (РДГ) Кюстендил в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане са подадени обективно кумулативно съединени искове срещу Регионална дирекция по горите- Кюстендил за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от заповед РД 05-681/01.12.2015г. и писмо рег.1294/24.04.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил, отменени с решение 15/01.02.2018г. по адм.д.290/2017г. по описа на АС- Кюстендил. Вредите произтичат от извършването на незаконна сеч в имоти с кадастрални номера 047001 и 049018 в землището на [населено място], община Кюстендил, в които ищците са съсобственици, всеки от тях с 25% идеални части. Размерите на исковете са изменени с протоколно определение на съда от 19.06.2024 г. по молба на адв.Марчева, Решаващият състав е отхвърлил така предявените искове. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени и неимуществени вреди. Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните кумулативни елемента: 1/незаконосъобразни актове, издадени при или по повод извършване на административна дейност; 2/от актовете да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди и 3/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с актовете. С оглед установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел, че са осъществени първия и втория елементи от фактическия състав на обезвредата. Вредите се претендират от отменени по съдебен ред два административни акта. Отмяната е обективирана в решението по адм.д. 290/ 2017г. по описа на Административен съд- Кюстендил, което е влязло в сила. Отменените административни актове са издадени от директора на РДГ Кюстендил, който има качеството на административен орган по дефиницията на §1, т.1 от ДР на АПК. Следователно, актовете са резултат на осъществена от органа административна дейност. Ищците претендират имуществените вреди по два от исковете, заявени като разлика в стойността на имотите в резултат на сечите и обезлесяването им, имуществените вреди по един от исковете на ищеца представляват заплатената нотариална такса за връчване на нотариалната покана до изпълнителя на дейностите, а неимуществените вреди представляват неблагоприятни субективни преживявания в резултат от извършената сеч. Съдът е приел, че по см. на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, твърденията на ищците и съвкупният анализ на доказателствата не могат да обосноват извод, че претендираните вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с действието на отменените по съдебен ред актове на органа, тъй като заявените вреди не са директно следствие от отменените ГСП и одобрения план-извлечение. Това е така, предвид факта, че за провеждане на сечите се предвижда поредица от актове и действия след одобряване на ГСП и/или плана-извлечение. Необходимо е маркиране на насаждението и издаване на позволение за сеч (ПС), като именно ПС е конкретният индивидуален административен акт, който регламентира изпълнителя на сечта, конкретния вид и обем на дървесината и периода на сечта. Следователно, издадените по делото ПС за имотите са документите, въз основа на които са извършени сечите в релевантните за спора обеми. В резултат на тези сечи е причинено претендираното от ищците обезлесяване, което пък е довело до намаляване на стойността на имотите, което намаляване представлява претендираните по исковете имуществени вреди. Именно сечите са и основанието за отправяне на нотариалната покана до изпълнителя на дейностите, за която ищецът е направил разход във вид на заплатена нотариална такса. Осъществените сечи са и причина за преживените от ищците неблагоприятни емоционални състояния, формиращи основанието на предявените искове за неимуществени вреди. В заключение Административен съд- Кюстендил е приел, че претенциите за присъждане на имуществени вреди и неимуществени вреди са неоснователни. Решението е правилно. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са директно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ. С решение 15/ 01.02.2018 г. на АС-Кюстендил по адм.д. 290/ 2017г. са отменени заповед РД 05-681/ 01.12.2015 г. и писмо рег. 1294/ 24.04.2017 г. на директора на РДГ Кюстендил. Решението е влязло в сила на 07.03.2018 г. Въз основа на отменените актове на органа са издадени ПС, протоколи за освидетелстване на сечищата и превозни билети за добитата дървесина. Въз основа на отменената заповед РД 05-681/ 01.12.2015 г. за имот 047001 са издадени ПС 0285009/ 15.01.2016 г. и протокол за освидетелстване 0313702/ 23.12.2016 г. досежно подотдел 878 о за осъществена сеч през периода 18.01.2016 г. 23.12.2016 г. Въз основа на заповедта за имот 049018 са издадени пет броя ПС и протоколи за освидетелстване на сечища за посочени в същите различни периоди, обхващащи периода от 06.12.2015г. до 31.12.2015г. 22.12.2017г . Въз основа на отмененото писмо на органа рег. 1294/ 24.04.2017 г. за имот 049018 досежно подотдел 874 д са издадени ПС 0361581/ 29.04.2017 г. и протокол за освидетелстване на сечището 0378212/ 28.12.2017г . за осъществена сеч през периода 03.05.2017 г. 22.12.2017г . Ищците твърдят, че съгласно чл.52, ал.1, т.1 от Наредба 8 за сечите в горите, сечите се провеждат след издаване на ПС въз основа на утвърдена ГСП, която представлява отменения по съдебен ред акт и че няма ред за съдебно оспорване и отмяна на ПС, като основанията за обезсилване на ПС по чл.57 от Наредбата са неотносими. Твърдят още, че ПС се издава чрез информационната система на ИАГ без участие на собствениците. От тук извеждат извод, че нормативната уредба не им дава друга защита освен предприетото оспорване на ГСП и план-извлечението. Настоящата инстанция не споделя тези доводи, като намира, че независимо от отмяната на заповед РД 05-681/ 01.12.2015 г. и писмо рег. 1294/ 24.04.2017 г. на директора на РДГ Кюстендил, приемането и утвърждаването на горскостопанска програма, както е сторено с отменената заповед не води пряко и непосредствено до настъпването на увреждането, от което да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. ГСП определя допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане на целите на управлението на горските територии за срок от 10 години. Основна цел на ГСП е въз основа на характеристиката на горската територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване да се планират горскостопански дейности. Съгласно дефиницията на §1, т.56 от ДР на ЗГ, план-извлечение е документ, с който се определя насока за стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план или с който се изменя насоката за стопанисване при провеждане на санитарна и/или принудителна сеч. Тези актове на директора на РДГ Кюстендил могат да бъдат дефинирани като прогнозни планове, съдържащи програми за стопанисване на горските имоти и за ползване на горските ресурси в имотите, но не са достатъчни за осъществяване на сечите. Съгласно чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец , което се издава по изрично регламентирана в закона процедура. Издадените ПС са индивидуални административни актове по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. В случая, настъпването на конкретни, реални вреди е опосредено от издаването на процесните позволителните за сеч , които не са били обжалвани, поради което законосъобразно е последвало и тяхното изпълнение. Т.е., осъществената в имотите на ищците сеч не е в резултат на отменената заповед на директора на РДГ Кюстендил горскостопанската програма. Преките вреди , представляващи директно следствие от увреждането са настъпили именно в резултат от изпълнение на издадените позволителни за сеч, които, предвид необжалването им в предвидените за това срокове, са стабилни административни актове. По делото са приети 5 бр. сателитни снимки, отразяващи състоянието на имот 049018 към 27.04.2017 г., 25.06.2017 г., 25.10.2019 г., 25.06.2021 г. и 25.10.2022 г. Снимките потвърждават изводите на комисията от 21.04.2014г. Съхненето на частта от имота и последвалата сеч се виждат нагледно на снимките .Св.Г. Стоичков /главен експерт в РДГ Кюстендил/ потвърждава данните от сателитните снимки за имота. Свидетелят сочи, че състоянието на имота през 2017 г. е наложило провеждането на санитарните мероприятия поради увреждане на частта от насаждението от върхов корояд. Правилно административният съд е приел, че незаконосъобразността на административните актове се установява по предвидения в АПК ред. Вредите в настоящото производство се претендират от извършена сеч в съсобствени имоти на ищците, вследствие на неоттегляне на позволителните за сеч, преценката за законосъобразността, на които се установява посредством обжалване на индивидуалните административни актове, каквото не е осъществено и сроковете, за което са изтекли. Недопустимо е тяхната законосъобразност да бъде проверявана инцидентно в производството по ЗОДОВ, защото предявяването на иск по ЗОДОВ не представлява извънреден способ за защита срещу влезли в сила индивидуални административни актове. Ищците разполагат и с правото да искат от органа обезсилване на издадените ПС по реда на чл.58 от Наредба 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите на основанието по чл.57, т.8 от Наредбата с оглед отмяната на актовете по чл.52, ал.1, т.1 от Наредбата. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по относимостта на приетите по делото експертизи относно стойността на имотите преди и след извършване на непозволената сеч, поради което е приел исковете за недоказани. Напротив, съдът е приел за доказано наличието на отменен административен акт и настъпването на вреди, но е отхвърлил исковете поради липса на пряка причинно-следствена връзка. Този извод се споделя от настоящата инстанция по изложените по-горе съображения. Не са налице допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон. Доводите в касационната жалба възпроизвеждат доводите в първоинстанционната жалба и писмената защита, обсъдени подробно в обжалваното съдебното решение. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,