Решение № 4234 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2014 г.

Решение № 4234 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Траян Красимиров Радуцов, срещу решение № 5348 от 05.08.2014 г. по адм. дело № 9011/2013 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отменено негово решение № РО 663 от 19.08.2013 г. а) за сумата 102,10 лв., изплатена на Петранка Илиева Бодурова, б) за сумата 359,47 лв., изплатена на Гълъбина Гошева Пенкова и в) за сумата 219,33 лв., изплатена на Бонка Атанасова Тумянова (или Туманова), всичките с осигурител "Уникредит Булбанк" АД.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отмени решение № РО 663 от 19.08.2013 г. в посочените части Административен съд - София град е приел, че:

1. Петранка Илиева Бодурова е била в продължителна временна неработоспособност за времето от 16.07.2008 г. до 08.10.2008 г. Първи по време обаче е представила (на 03.09.2008 г.) на осигурителя "Уникредит Булбанк" АД болничен лист, удостоверяващ временната й неработоспособност за времето от 10.08.2008 г. до 29.08.2008 г., а предходният болничен лист, удостоверяващ временната неработоспособност за времето от 23.07.2008 г. до 09.08.2008 г., е представила един месец след това - на 03.10.2008 г. Това разместване на болничните листове станало причина на 18.09.2008 г. на Петранка Илиева Бодурова да бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност в по-голям размер от този, на който е имала право. Грешката била забелязана от осигурителя на 03.10.2008 г. при представянето на болничния лист, който е издаден преди представения на 03.09.2008 г. и на същата дата - 03.10.2008 г. - осигурителят е подал декларация за промяна на обстоятелствата, но тя не била взета предвид при изплащането на обезщетение по този болничен лист на 14.10.2008 г., както и при изплащането на обезщетенията по всички последващи болнични листове. Първоначалните данни били представени от осигурителя с декларация от 23.09.2008 г. въз основа на документите, с които е разполагал и той не следва да носи отговорност за късното представяне на първия болничен лист. Поради това са неоснователни констатациите, че осигурителят носи отговорност за недължимо платената сума в повече.

1. Гълъбина Гошева Пенкова била в отпуск за отглеждане на малко дете и получавала обезщетение по чл. 53 КСО. Започнала работа на 07.07.2008 г. - преди да изтече този отпуск, но подала декларация две седмици след това - на 21.07.2008 г. На 31.07.2008 г. осигурителят подал декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", а няколко дни след това - на 05.08.2008 г. подал коригираща декларация, в която отразил верните данни за това осигурено лице. Паричното обезщетение по чл. 53 КСО било изплатено на 11.08.2008 г. Следователно, осигуреното лице и осигурителят не са спазили тридневния срок по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, но не това е станало причина за неправомерното изплащане на обезщетение, тъй като на 05.08.2008 г. НОИ е разполагал с надлежната информация, въпреки че декларация обр. 1 не е подадена своевременно.

1. Бонка Атанасова Тумянова (Туманова) също е била в отпуск за отглеждане на малко дете и е получавала обезщетение по чл. 53 КСО. На 16.02.2009 г. е подала декларация за трансформиране на получаваното обезщетение в такова по чл. 54 КСО, тъй като започва работа от тази дата. Осигурителят "Уникредит Булбанк" АД е подал декларация по чл. 14, ал. 1 от цитираната по-горе наредба на 06.03.2009 г. На 10.03.2009 г. ТП на НОИ изплаща на Бонка Атанасова Тумянова (Туманова) обезщетение по чл. 53 КСО в размер на 240 лв. за месец 02.2009 г., а на 24.03.2009 г. изплаща още 60 лв. обезщетение за месец 02.2009 г., но вече по чл. 54 КСО. Следователно, макар че осигурителят не е спазил 3-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба, то верните данни за Бонка Атанасова Туманова са били налични в ТП на НОИ преди изплащането на двете обезщетения и поради това липсва причинна връзка между нарушението, допуснато от осигурителя и неблагоприятната последица за бюджета на ДОО.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Оспореното с касационната жалба съдебно решение изцяло е основано на отговорите, дадени от вещото лице Красимира Цветкова Горянова на въпросите, поставени от жалбоподателя "Уникредит Булбанк" АД, а тези отговори се свеждат до това, че с подадени от него коригиращи декларации за верните данни този жалбоподател е отстранил допуснатите грешки в декларациите обр. 1, а ТП на НОИ е изплатило определените в по-голям обезщетения за временна неработоспособност на Петранка Илиева Бодурова и недължимите обезщетения по чл. 53 КСО на Гълъбина Гошева Пенкова и на Бонка Атанасова Тумянова (Туманова) след направените от осигурителя корекции на данните за тези лица, т. е. без да вземе предвид коригираните данни. По делото обаче липсват заверени копия на първоначално подадените декларации обр. 1 и коригиращите след това декларации, поради което не могат да бъдат направени обосновани изводи за пълнотата, яснотата и правилността на заключението, изготвено от вещото лице Красимира Цветкова Горянова и в частност на дадените от това вещо лице отговори на поставените от жалбоподателя "Уникредит Булбанк" АД въпроси. А според чл. 202 ГПК, приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Допуснатото нарушение на това съдопроизводствено правило е съществено и има за последица необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което това решение следва да бъде отменено в частта, оспорена с касационната жалба и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане в отменената част.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК с новото решение Административен съд - София град следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,