Решение № 13879 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2012 г.

Решение № 13879 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Варненска петролна компания" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 281, ет. 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Каравасилева, срещу решение № 2904/07.12.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2439/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 032691100006388/29.03.2011 г. /погрешно посочена 2010 г./, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Разград, потвърден с решение № 308/15.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че размерът на публичните задължения, събирани от НАП, не се оспорва, но следва да се вземе предвид констатираното и в решението на първоинстанционния съд обстоятелство за извършвани плащания от дружеството по изп. д. № 1806/2009 г., както и наложените обезпечителни мерки. РА № 1005297/11.04.2011 г., връчен след издаването на обжалвания Акт за дерегистрация, е обжалван по съдебен ред. По жалбата е образувано адм. д. № 2696/2011 г. по описа на Варненския административен съд и производството не е приключило. Дерегистрацията по ЗДДС възпрепятства значително дейността на дружеството, което противоречи на целта на закона. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Филева в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 032691100006388/29.03.2011 г. /погрешно посочена 2010 г./, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Разград, потвърден с решение № 308/15.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Варненска петролна компания" ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 4 от ЗДДС - дружеството има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. За да отхвърли жалбата на дружеството, Варненският съд е приел за безспорно установено следното: При извършената от органа по приходите проверка за наличие или липса на основание за дерегистрация е констатирано, че към 29.03.2011 г., според данните от осигурителната сметка на проверяваното лице, същото има публични задължения, събирани от НАП, в общ размер 56 799. 03 лв. По данни от представената оборотна ведомост към 31.12.09 г., разликата между стойността на активите и стойността на задълженията е отрицателна величина /-22 573.34 лв./, а според годишния финансов отчет за 2010 г. стойността на активите е 426 хил. лв., която намалена със задълженията, също е отрицателна величина. В хода на производството по административно обжалване е установено, че е издаден и РА № 030002964/04.02.08 г., потвърден с решение № 151/24.04.08 г., влязъл в сила. От справка за задълженията на лицето към 29.09.2011 г. се установява, че техният размер нараства и е 1 372 586.72 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правилен и обоснован извод за наличие на обстоятелство по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а именно към 31.12.2010 г. стойността на активите на дружеството, намалена със задълженията е отрицателна величина. При това положение размерът на публичните задължения, събирани от НАП, надхвърля тази отрицателна стойност. Обстоятелството, че след издаването на Акт за дерегистрация № 032691100006388/29.03.2011 г. има издаден РА на дружеството - № 1005297/11.04.2011 г., потвърден с решение № 348/29.06.2011 г. на директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, който се обжалва пред Варненския административен съд, няма отношение към преценката за законосъобразност на дерегистрацията по ЗДДС. Този РА, тъй като е издаден след акта за дерегистрация, не е взет предвид и няма как да бъде взет предвид от органа по приходите при определяне на размера на задълженията, събирани от НАП. Това, че задълженията по влезлия в сила РА № 030002964/04.02.08 г., потвърден с решение № 151/24.04.08 г., са обезпечени чрез наложените обезпечителни мерки, както и това, че дружеството периодично погасява своите задължения, също е неотносимо към законосъобразността на акта за дерегистрация, както и обстоятелството, че дерегистрацията по ЗДДС ще възпрепятства търговската дейност на дружеството. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС органът по приходите прекратява регистрацията по този закон при констатирано обстоятелство по чл. 176, а обстоятелството по т. 4 на чл. 176 безспорно е установено към датата на издаването на акта. Касаторът изрично заявява, че не оспорва размера на задълженията. Балансът за 2010 г. също е представен по делото и стойността на активите е безспорно установена. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация не следва да се присъжда, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение