Решение № 3519 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стрнад от гр. София срещу Решение 2870 от 27.04.2023 г. на Административен съд София град по административно дело 6268/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Стрнад срещу Отказ, рег. 225р-11893 от 31.03.2022 г. на началника на 01 Районно управление (РУ), Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДМВР), с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за придобиване, чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател С. Стрнад, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е обсъдил противоречието в основанията за издаване на атакувания административен акт. Не е ясно кога и как административният орган е установил, че жалбоподателят не живее на постоянния си адрес, след като той няма друг адрес на територията на страната. Сочи, че в заявлението за издаване на разрешение ясно е посочено, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е обусловена от факта, че жалбоподателят е управител на дружество и в това му качество оперира с големи парични суми, което обяснява и необходимостта от самозащита. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. Б. Харизанов Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба началникът на 01 РУ - СДВР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Страхинов. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 05.01.2022 г. С. Стрнад подава Заявление, вх. 132100-9/22 до началника на 01 РУ - СДВР за издаване на разрешение за закупуване на един брой пистолет (късо огнестрелно оръжие) с цел самоотбрана, тъй като е собственик и управител на фирма, която работи с парични средства, които се получават в брой. По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с Докладна записка, рег. 225-3527 от 25.01.2022 г. на младши полицейски инспектор, група КОС до началника на 01-РУ СДВР, в която е посочено, че С. Стрнад е приложил изискуемите документи по ЗОБВВПИ, не е осъждан, срещу него образувани досъдебни производства и е психично здрав, както и за него липсва информация в информационните масиви на МВР. С писмо от 03.02.2022 г. С. Стрнад е уведомен от началника на 01 РУ-СДВР че във вр. с подаденото заявление за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие спрямо него започва процедура за отказ за издаване на исканото разрешение, на основание чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, като му е указано, че в 7 дневен срок от получаване на писмото може да изложи писмено своите възражения. На 17.02.2022 г. жалбоподателят подал до началника на 01 РУ-СДВР възражение, в което сочи, че 10 дни след подаване на заявлението му се обадил по телефона полицейски служител от 01 РУ, на който обяснил, че в жилището си и в офиса на дружеството има каси, в които може да съхранява огнестрелно оръжие и боеприпаси, съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, но след този разговори не е търсен от никой за извършване на проверка. По възражението е изготвена докладна записка от старши инспектор КОС при 01 РУ от 25.02.2022 г., в която е отразено, че във възражението си жалбоподателят е посочил, че живее на един адрес, а иска да съхранява оръжието на адреса, на който се намира офиса на фирмата му, както и че не е добавил нищо повече от първоначалното си заявление. На 31.03.2022 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Отказ, рег. 225р-11893 от 31.03.2022 г. на началника на 01 РУ-СДВР, с който на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, на С. Стрнад е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на огнестрелно оръжие, като физическо лице, за самоотбрана, тъй като не е обоснована по несъмнен начин необходимостта от огнестрелно оръжие, т. е. начинът на живот, средата в която се движи, отговорностите му и прочие да са опасни за личността, здравето и живота му, както и че в заявлението не са посочени конкретни обстоятелства, от които да е видно, че има нужда да защитава своя живот и личната си неприкосновеност, както и на своите роднини. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено още, че има образувана преписка 441/2021 г. по постъпили материали от Специализирана прокуратура, които касаят сигнал срещу С. Стрнад от И. Иванов с твърдения, че Стрнад, като управител на "Джи Ес Евро България" ЕООД продава на медицински заведения имплати (, като впоследствие заплатените на медицинското заведение суми се връщат от С. Стрнад към опериращия лекар. По тези материали е възложена проверка, а на 22.01.2022 г. в Софийската градска прокуратура (СГП) е постъпил сигнал от С. Стрнад, заведен под 6776/2021 г., който сигнал е отделен от преписка 441/2021 г. и изпратен по компетентност на Софийската районна прокуратура (СРП). По преписка 441/21 г. СГП е постановила отказ да се образува досъдебно производство. По изпратения сигнал, заведен под 13724/2021 г. на СРП, е постановен отказ да се образува досъдебно производство от 23.07.2021 г. Видно от съдържанието на постановлението на прокурора жалбоподателят е твърдял, че бившата му съпруга е отправила към него заплахи във връзка с плащането на издръжка на малолетния му син, а адв. И. Лъчев е подал от името и електронната поща на С. Стрнад неверни сигнали до различни институции. След проверка, решаващият прокурор е приел, че няма данни за престъпление от общ характер, а спорът между жалбоподателя и бившата му съпруга е гражданско-правен, свързан с висящо дело за издръжка, както и че не са събрани данни за неправомерно поведение на адв. И. Лъчев. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/подновяване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие. Въз основа на съдържанието на представените от жалбоподателя доказателства и постановените по тях прокурорски актове, първоинстанционният съд констатира, че данните за отправяни заплахи не са потвърдени и прокурорът е отказал образуване на досъдебно производство, поради липса на престъпление, т. е. същите не обосновават необходимост към настоящия момент от притежаването на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Такава необходимост, според съда, не се извежда и от посочения факт за притежаване на злато на значителна стойност, както и от наличието на парични средства от дейността на дружеството. В България търговска дейност се упражнява от значителен брой стопански субекти и физически лица и вследствие на това не само те, но и всички останали граждани притежават парични средства. Притежаването на парични средства и злато в никакъв случай не обосновава необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, при липсата на доказани конкретни данни, водещи до обоснован извод за реална възможност /и мотив/ по отношение на жалбоподателя да бъде осъществено посегателство на имуществото или личността му. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички факти по делото. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е обсъдил неотносими към предмета на спора факти, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Фактическото основание, послужило за издаване на обжалвания административен акт е фактът, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана . Посоченото фактическо основание кореспондира с правните основания за издаване на акта - чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че в акта е посочено, че лицето не живее на постоянния си адрес по лична карта не променя този факт, тъй като това обстоятелство, дори да е отразено неправилно, не е послужило като основание за постановяване на оспорвания отказ. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че касаторът е управител на дружество и в това му качество оперира с големи парични суми, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. При подаване на заявление за разрешение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В действителност дейността на касатора като управител на дружество, би могла да наложи ползването на огнестрелно оръжие, но посочените мотиви в тази насока не могат да се приравнят към гражданските цели посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, на които се основава искането на жалбоподателя. Въпросните служебни цели охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд