Решение № 15669 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2016 г.

Решение № 15669 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Е. Ц. против решение № 422/21.11.2016 г., постановено по адм. д. № 425/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на Дирекция "Гражданска регистрация и обслужване на населението" (ГРОН) при община Д., обективиран в негово писмо изх. № 94П-00-308/09.08.2016 г. за издаване на удостоверение за наследници на П. И. П., заявено с Искане по образец вх. № 94П-00-308 от 02.08.2016 г. със законните последици. Касационният жалбоподател, П. Е. Ц., редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът, директорът на Дирекция ГРОН - гр. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд - Д. е отхвърлил жалбата на П. Е. Ц. срещу отказ на директора на Дирекция ГРОН при община Д., обективиран в писмо изх. № 94П-00-308/09.08.2016 г., да уважи негово искане вх. № 94П-00-308 от 02.08.2016 г. за издаване удостоверение за наследници на прапрадядо му П. И. П., починал на 09.06.1923 г. в гр. Д.. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Съдът е квалифицирал оспореното писмо като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 АПК, обективирана в удостоверителен административен акт (чл. 14, ал. 2 ЗГР), поради което съставлява и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. От фактическа страна е приел, че при извършена проверка във водените регистри на населението се констатира наличие на акт за смърт № 0386/09.06.1923 г. на П. И. П., починал на 09.06.1923 г., без да са налице данни за датата му на раждане. От издаденото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на П. И. П. е видно, че същият има съпруга Е. Ц. П., починала 1967 г. и деца - Ц., И., С., Х. и Д., като съгласно ЛРК на Д. Т., същата има и брат Г. и сестра Н.. Съдът е установил, че в гр. Д. не се съхраняват семейни регистри, по- стари от съставените през 1942 г. С оглед твърденията на жалбоподателя и дадените в тази връзка от административния съд указания, директорът на Дирекция ГРОН е извършил допълнителни справки и е декларирал пред административния съд, че нито в регистрите на населението, нито сред актовете за раждане в периода от 1900-1907 г. и в актовете за брак за периода 1920 - 1946 г. са открити лица с имена Н. (Н. П.) и Г. / Г. П. П.. Съдът е приел, че след като в справката в наличния регистър по гражданско състояние липсват данни за всички наследници по закон на П. И. П., а именно Н. (Н. П.) и Г. / Г. П. П., регистърът не може да послужи за издаване на исканото удостоверение, тъй като съгласно чл. 11, ал. 5 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверението за наследници има определено по закон съдържание, което следва да съдържа изискуемите според Наредбата пълни данни за всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Съдът е приел, че при липсата на изискуемите данни за Н. (Н. П.) и Г. / Г. П. П. в регистъра на населението и в проверените актове за гражданско състояние, тези данни следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл. 542 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) в охранително производство . Едва след като бъде разпоредено от гражданския съд съставянето на съответните актове за гражданско състояние, административният орган може въз основа на тях да издаде удостоверение за наследници. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място - неправилно административният съд е приел, че оспорения изричен отказ е мотивиран и съдържа изискуемите реквизити, от които се извеждат фактическите основания за издаването му. Единственото основание за отказа да се издаде удостоверение за наследници на П. И. П., починал на 09.06.1923 г., е обстоятелството, че в община Д. не се съхраняват семейни регистри, по- стари от съставените през 1942 г., поради което заинтересованите лица следва на основание чл. 542 от ГПК, чл. 24 и чл. 38, ал. 4 от ЗГР първо да установят правата си по съдебен ред и, след това да искат издаване на удостоверението за наследници. В изричния отказ не е описан реалния проблем, довел до неиздаване на исканото удостоверение за наследници - липсата на данни само за вписаните в личния регистрационен картон на една от наследниците на П. П. - дъщеря му Д. П. Т. брат Г. и сестра Н.. Липсата на семейни регистрационни картони преди 1942 г. не е била пречка да бъде издадено удостоверение за съпруга и родствени връзки на същия П. И. П., починал на 09.06.1923 г., в което са вписани с всички изискуеми данни съпругата на П. П. и всичките му 5 деца с посочени датата на раждане и дата на смърт, сред които не фигурират като деца на П. П. Г. и Н.. На второ място - в мотивите на съдебния си акт административният съд се е позовал на официален писмен документ - акт за смърт от 1923 г., който обаче е представен по делото само на румънски език, без изготвен надлежен превод на български език, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 185 от ГПК. На следващо място - съдът, при формиране на решаващите си правни изводи, се е позовал на допълнителна справка от административния орган в наличните актове за гражданско състояние / обективирана в писмо до АС- Д. изх. № 11-09-86/02.11.2016 г., подписано от ответника- л. 59/, въз основа на която съдът е приел за установено, че в проверените актове за гражданско състояние / произволно избрани като относими по усмотрение на директора на Дирекция "ГРОН"/ липсват данни за посочените в ЛРК на една от дъщерите на П. И. П. - Д. П. Т. нейни сестра и брат, а именно Н. (Н. П.) и Г. / Г. П. П.. На база тази справка, съдът е приел, че ответникът валидно декларира изложените в нея обстоятелства, въз основа на които е приел, че и при задължителната проверка по чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението не се установяват необходимите данни за тези двама наследници на общия наследодател, поради което е налице законова пречка да бъде издадено исканото удостоверение за наследници. Недопустимо и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила административният съд е приобщил и ценил като писмен документ, наравно с другите такива в административната преписка, и декларацията за определени факти, изготвена от административния орган във формата на писмо изх. № 11-09-86/02.11.2016 г. - л. 59 по делото. Същата е твърдение за определени факти от страна на ответника, не и доказателство за тях. Евентуално, дори да може да се кредитира това писмо като писмено доказателство / каквото не е становището на настоящия съдебен състав /, то неправилно на база същото, АС- Д. е приел, че при издаване на обжалвания отказ за издаване на удостоверение за наследници са спазени всички законови изисквания и за извършени всички служебни проверки за събиране на данни, неизвестни на заявителя, но вменени в задължение за издирване от страна на общинската администрация по силата на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Правилно касационният жалбоподател се позовава на необходимостта да се извърши проверка в актовете за гражданско състояние, независимо колко многобройни са те, разпоредена с нормата на чл. 11, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба, за да се издирят данни за лицата Н. и Г.. Не на последно място, изхождайки от данните в ЛРК на Д. П. Т. / в който за първи път се явяват нейни брат и сестра, които не са посочени като деца на П. П. в удостоверението за съпруга и родствени връзки/ както административният орган, така и административният съд не са отчели вписването, че майка на Д. /Д. П. е не посочената за съпруга на П. П. - Е. П., а И. П. . В тази връзка необосновано както ответникът в административния си акт, така и административният съд в обжалваното решение са приели, че лицата, за които липсват данни в семейните регистри - Г. и Н., дори да са брат и сестра на Д./Д. П., се явяват наследници на П. И. П., издаването удостоверение за наследници на когото се иска. За да се прецени дали Г. и Н. са наследници на П. И. П., следва, при наличието на данни за дата на раждане и дата на смърт на петте му деца, да се издирят личните им регистрационни картони и да се провери кои техни братя и сестри са вписани в тях- проверка, за извършването на каквато в административната преписка по издаване на обжалвания изричен отказ липсват данни. С оглед гореизложеното съдебното решени като неправилно следва да бъде отменено, а, вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания изричен отказ на директора на Дирекция"ГРОН" при община - Д., обективиран в негово писмо изх. № 94П-00-308/09.08.2016 г., а делото - върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по Искане за издаване на удостоверение за наследници № 94П-00-308/02.08.2016 г. при спазване указанията на съда по приложение на закона. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение