Решение № 10360 от 16.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) срещу Решение 765 от 11.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 4456/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на БТПП срещу Решение РС-81-[1] от 05.03.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което е оставена без уважение жалбата на БТПП срещу решение от 06.01.2020 г. на състав на Отдела по опозиции на Патентно ведомство, с което е оставена без уважение опозицията подадена от БТПП, срещу регистрацията на марка с вх. 144026 от 02.12.2016 г. АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СЪЮЗА НА АРБИТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Касационният жалбоподател Българската търговско-промишлена палата, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че пред административния орган е била подадена опозиция на основание чл. 12, ал. 1, чл. 12, ал. 2, т. 7 и чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО, отм.). В опозицията и в жалбата пред състава по спорове е направено възражение срещу регистрацията на по-късната марка и за двата заявени класа за регистрация 41 и 45 от Международната класификация за стоките и услугите за регистрацията на марки (МКСУ), но административният орган се е произнесъл само за клас 45 МКСУ. В опозицията изрично е записано, че се противопоставят няколко по-ранни марки, като едната от тях е заявка подадена на 28.07.2017 г. за класовете 41 и 16 МКСУ (към момента на произнасяне на състава по спорове вече регистрирана). Предвид това първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Издаването на административно решение, постановено само по част от исканията на БТПП е съществено процесуално нарушение в хода на административното производство. Противно на изложеното от първоинстанционния съд, че никога не е имало процедура за признаване на общоизвестност на марката на БТПП, сочи, че искане за извеждане на общоизвестност на марка не се прави с изрична процедура пред административния орган от 2010 година. Излага, че е налице разлика между общоизвестна и ползваща се с известност марка. Твърди, че марката на БТПП е общоизвестна. Поради това не споделя изводите на първоинстанционния съд, че общоизвестност/известност се признава само за фигуративната част от марката за клас 41 МКСУ. Представеното пред съда национално социологическо проучване на Социологическата агенция Алфа рисърч показва съществуването на вероятност за объркване на потребителите. Половината потребители отговарят, че Арбитражният съд при Съюза на арбитрите в България е свързан с Арбитражния съд при БТПП. Посоченото доказателство не е споменато в решението. Марката АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СЪЮЗА НА АРБИТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ е с толкова ниска степен на отличителност, че се възприема за описателна за самите услуги. Тя е и заблуждаваща защото може да бъде свързана с всеки един институционален арбитражен съд, към който има арбитри. Това доказва и смисловото сходство между марките. При наличието на общоизвестност на предходната марка, изключително ниската степен на отличителност на заявената марка, наличието на сходство между двете марки и идентичност на услугите, не може да се приеме изводът на съда, за липса на вероятност от объркване на потребителите. Доказани са и трите елемента от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Неправилен е и изводът, че услугите се предоставяли на сравнително добре информирани потребители. Думите арбитражен съд се свързват от потребителите с арбитражната институция при БТПП, поради вековната история на този алтернативен съд. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. М. Михайлова. Ответникът по касационната жалба председателят на Патентното ведомство на Република България не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба Съюз на арбитрите в България, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Сочи че словосъчетанието арбитражен съд указва предназначението на стоките/услугите, поради което не може да бъде отличителен елемент на марката. Не е налице каквото и да било сходство в образния елемент и в останалата част от елементите на двете марки. Марките, разгледани в цялост, са във висока степен различни. Не е налице възможност за объркване на потребителите. Общоизвестно е словосъчетанието арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, но не и словосъчетанието арбитражен съд, като самостоятелен израз. Предвид спецификата на арбитражните услуги елементът арбитражен съд е необходимо да бъде свободен за използване от всички конкуренти на пазара. Прави искане решението за бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от адв. К. Апостолов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: БТПП е притежател на марка с рег. 74919 б АРБИТРАЖЕН СЪД при БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА, комбинирана, заявена на 603.12.2008 г., регистрирана на 02.08.2010 г., със срок на закрила до 03.12.2028 г. за услуги от клас 45 МКСУ арбитраж, юридически услуги и проучвания. На 02.12.2016 г. Съюза на арбитрите в България е подал заявление за регистрация на марка "АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СЪЮЗА НА АРБИТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ", словна, с вх. 144026 за класове 41 и 45 МКСУ. Заявката за регистрация е публикувана в бюлетин бр. 6 от 30.06.2017 г. на Патентното ведомство. На 31.01.2017 г. БТПП е подала опозиция срещу заявка за марка с вх. 144026 на основание на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), като притежател на по-ранна марка 74919 б АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА и на основание и чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.). След разменена кореспонденция между притежателя на по-ранната марка и заявителя на процесната марка, спорът е разгледан от състав на Отдела по опозиции. На 06.01.2020 г., с решение, състав на Отдела по опозиции на Патентно ведомство е оставил без уважение опозицията подадена от БТПП, срещу регистрацията на марка с вх. 144026 от 02.12.2016 г. АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ СЪЮЗА НА АРБИТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ. На 06.03.2020 г. БТПП е подала жалба срещу решението от 06.01.2020 г. на състава по опозиция. На 10.03.2020 г. със Заповед 257, председателят на Патентното ведомство е назначил състав за разглеждане на жалбата. Съставът по спорове е дал становище за неоснователност на жалбата. На 05.03.2021 г., с Решение РС-81-[1], председателят на Патентното ведомство е оставил без уважение жалбата на БТПП срещу решението от 06.01.2020 г. на състава по опозиция. За да постанови решението си административният орган е приел, че не е налице основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Счел е, че между заявената и по-ранната марки е налице идентичност на услугите от клас 45 МКСУ, както и че е налице визуално и фонетично сходство в ниска степен. Приел е, че по-ранната марка, разглеждана в цялост се ползва с известност и с повишена отличителност във връзка с услугите арбитраж; юридически услуги и проучвания от клас 45 МКСУ, но независимо от това не е налице вероятност за объркване на потребителите. Приел е, че не е налице и основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Посочил е, че по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, но съществуващите между сравняваните марки редица фонетични, визуални и смислови разлики създават различно цялостно общо впечатление, което не позволява релевантните потребители да асоциират по-късния знак с известната им по-ранна марка. В хода на производството пред първоинстанционния съд са приети две съдебно-маркови експертизи. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел за установено от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, постановено е при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Съдът е приел наличие на високо ниво на отличителност на по ранната марка, както и че тя покрива критериите за ползваща се с известност за услугите от клас 45 и 41 МКСУ. Посочил е, че макар и доминиращи, думите "арбитражен съд" в марките са неотличителни по отношение на услугите от клас 45 МКСУ, тъй като пряко указват вида на услугата. Отличителните елементи на по-ранната марка са Българска търговско-промишлена палата и графичния знак, а на заявената "Съюза на арбитрите". Приел е, че е налице ниска степен на сходство между по-ранната марка и по-късно заявената, като цялостното впечатление между марките е различно. Сходството между марката, защитавана от жалбоподателя, която е ползваща се с известност и заявената марка не е от такова естество и степен, че релевантните потребители да правят връзка между тях и да създаде заблуда, че се касае за арбитражен съд към една институция. По тези съображения първоинстанционният съд е направил извод за липса на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Съдът е приел, че не е налице и основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Посочил е, че основанието е приложимо при идентичност или сходство на по ранната марка, а в случая това не е установено. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата на БТПП. Решението е правилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок. Доводите на касатора са свързани с противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. Неоснователно е изложеното в жалбата твърдение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Противно на изложеното в касационната жалба в подадената пред административния орган опозиция на 12.09.2017 г. от БТПП изрично е заявено, че се възразява срещу регистрацията на заявената марка на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), а не както е посочено в касационната жалба - на основание чл. 12, ал. 1, чл. 12, ал. 2, т. 7 и чл. 12, ал. 3 и 4 ЗМГО (отм.). Заявено е сходство между заявената марка и по-ранната марка на БТПП с рег. 74919 АРБИТРАЖЕН СЪД при БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА. Изложени са аргументи за сходство между марките, идентичността и сходството на услугите от клас 45 МКСУ и вероятността за объркване на потребителите. Посочено е, че от БТПП е подадена заявка от 28.07.2017 г. за регистрацията на марка АС при БТПП за клас 41 МКСУ, но тя никъде не е изрично противопоставена на процесната, която е и по-рано заявена (а именно на 12.02.2016 г.). В опозицията е изложено също, че по отношение на по-ранната марка е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), поради което по-късната марка не следва да бъде регистрирана, както за клас 45, така и за клас 41 МКСУ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО изисква преценка за идентичността и сходството между марките и относно обстоятелството ползва ли се по-ранната марка с известност на територията на Република България. Именно такава преценка е направил съставът на Отдела по опозиции в решението си. Направеният извод, че опозицията на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО следва да се остави без уважение означава неоснователност на същата, по отношение на заявената за регистрация марка, както за услугите от клас 45, така и за тези от клас 41 МКСУ. Предвид изложеното неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че административният орган се е произнесъл само по част от исканията му. Направеният в обжалваното решение извод за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО при подадена опозиция не се регистрира марка когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Текстът съдържа три предпоставки да не се регистрира търговската марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; посоченото следва да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Трите елемента следва да са налице кумулативно като са възможни различни съчетания между идентичност и сходство на стоките и марките, както и различна степен на сходство. Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (решение от 29 септември 1998 г., , С-39/97, Canon, EU:C:1998:442, т. 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. По-специално такива могат да бъдат: идентичност или степен на сходство на процесната и по-ранната марка; степен на отличителност на по-ранната марка; степен на сходство на стоките и/или услугите; релевантен кръг потребители; начин на пазарна реализация (търговски пътища, начин на предоставяне на стоките и/или услугите и др.); степен на познатост (разпознаваемост) на марките на пазара; връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка (решение от 11 ноември 1997 г., С-251/95, Sabel, EU:C:1997:528, т. 22). Не се спори за установената идентичност на услугите на марките в конфликт. Значими фактори при преценката за наличие на сходство при сравняваните марки са визуалното, фонетичното и смислово сходство на съставляващите ги елементи. Като цяло, общата преценка за сходство на процесната и по-ранната марки трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни и доминиращи елементи, т. е. изхожда се от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (решение от 11 ноември 1997 г., С-251/95, Sabel, EU:C:1997:528, т. 23). Това означава, че тестът относно наличието на вероятност за объркване е не дали марките могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване. В случая, сравнението е между комбинирана и словна марка, като безспорно те не са идентични. Въпросът е за степента на сходство между марките. При сравнение на словна с комбинирана марка се преценява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка. Безспорно е, че двете марки не са идентични. Относно фонетичното сходство: По отношение на фонетичното сходство от значение са дължината на думите, броят на буквите и на сричките, броят на съвпадащите звуци. В случая процесната и по-ранната марка имат фонетично идентични три думи, а именно арбитражен съд при. Останалите словни елементи в тях, а именно при Българската търговско-промишлена палата и Съюза на арбитрите в България са различават. Поради това марките като цяло имат различно фонетично звучене, независимо от наличието на сходство в част от словните елементи. Видно е, че различаващите се елементи значително превъзхождат като продължителност на звучене общите думи, в т.ч. техният общ ритъм и интонация. Посоченото води до извод, че сходството от фонетична гледна точка между по-ранната марка и процесната е в ниска степен. Относно визуалното сходство: Визуалното сходство на марките се основава на визуалното въздействие на марките, определено от начина на графично представяне на думи, букви, цифри, фигури, рисунки, цветове. При визуалното сравнение на комбинирана (фигуративна) марка със словен елемент и словна марка решаващо за преценката са броят на буквите с едно и също местоположение и степента на стилизираност на словния елемент в комбинираната (фигуративната) марка. Част от словния елемент на по-ранната марка, а именно арбитражен съд при е включен в състава на процесната марка. Независимо от това марките включват допълнителни словосъчетания, които се различават. При по-ранната марка словните елементи са разположени на два реда със специфично графично и цветово оформление. Тя включва и фигуративен елемент. Сравняваните знаци създават различно цялостно впечатление при визуалното им възприемане, но предвид факта, че еднаквите елементи са в началото на марките, визуалното сходство между тях е в средна степен. Относно смисловото сходство: Словните елементи в двете марки са изписани на български език и се състоят от познати на потребителите думи, от гледна точка на тяхното значение. Общото словосъчетание между марките арбитражен съд се възприема от потребителите като институция, осъществяваща арбитраж за решаване на правни спорове. Сравняваните марки ще се възприемат, като създадени на територията на Република България арбитражни съдилища, но към различни институции - съответно към БТПП и към Съюза на арбитрите в България. Това води до съществена концептуална разлика между марките, въпреки наличието на общ словен елемент, а смисловото сходство между тях е в ниска към средна степен. Отличителни и доминиращи елементи: За да се прецени вероятността от объркване на средния потребител е необходимо преценката на визуалното, фонетичното и смисловото сходство между марките да бъде извършена на основата на цялостното възприемане на двете марки. В съответствие с т. 2.2.1 МУ, "доминиращ" елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. В съответствие с т. 2 от Насоките за проверка в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) на марки на общността, част В Възражение, РАЗДЕЛ 2 Идентичност и вероятност от объркване, Г. 5 Доминиращ характер (Насоките), Службата има практиката да ограничава понятието за доминиращ елемент до визуалното въздействие на елементите на знака, т. е. да използва понятието изключително като означаващо "визуално изпъкващ". Т. е. за доминиращ елемент може да говорим при графичното/визуалното представяне на марките, а не при изследване на фонетичното сходство между марките. В по-ранната марка словосъчетанието "АРБИТРАЖЕН СЪД" доминиращ елемент, тъй като е изписано с по-голям шрифт от останалите елементи и е разположено централно. В процесната марка няма доминиращ (визуално изпъкващ) елемент. Под "отличителен" елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. В по-ранната марка отличителността се носи от нейната цялост както словосъчетанието Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, така и от съдържащия се в марката фигуративен елемент. Отличителен елемент на процесната марка е словосъчетанието Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България. Видно от съпоставката на отличителните елементи на двете марки отличителният елемент на по-ранната марка, частично се повтаря в отличителния елемент на процесната. Сами по себе си думите "арбитражен съд", които се повтарят в двете марки, указват вида и предназначението на конфликтните услуги от клас 45 МКСУ и поради това е лишен от отличителност. При наличието на сходство в ниска към средна степен между марките и идентичност на услугите, за които марките са регистрирани, следва да бъде преценена вероятността от объркване на потребителите. Изводът на първоинстанционния съд за липса на възможност от объркване е правилен. За преценката на възможността от объркване на потребителите от решаващо значение е дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност от объркване. Освен това, когато в производството се установи, че по-ранната марка е придобила отличителен характер чрез интензивна употреба или известност (както е в настоящия случай), въздействието му върху крайния резултат трябва да бъде внимателно оценено. Това е така защото колкото по-отличителна е по-ранната марка, толкова по-голяма е вероятността от объркване и отличителният характер на по-ранната марка като цяло определя силата и обхвата на нейната защита и трябва да бъде взет под внимание за целите на преценката за вероятността от объркване (но не и при преценка на сходството между марките в този смисъл решение от 27 ноември 2007 г., Activy Media Gateway, T-434/05, EU:T:2007:, точки 50 и 51). Следва обаче да бъде обърнато внимание, че повишената отличителност на марката е само допълнителна, а не задължителна предпоставка за възникване на вероятност от объркване на потребителите и не може автоматично да обоснове съществуването на такова объркване между сравняваните марки. В случая преценката за наличие на вероятност за объркване на потребителите следва да се извърши от гледна точка на потребителите на услуги от клас 45 МКСУ. Потребители на услугите могат да бъдат широк кръг лица, но като цяло вниманието им им е по-високо от средното, както правилно е установил административният орган. Често институцията към която следва да се обърнат потребителите на тези услуги, за решаване на конкретно възникнал спор, е предварително определена между тях. Има основание да се предполага, че потребителите, за които се счита, че са осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, се интересуват от тези услуги, тъй като последните засягат икономическите им интереси, както и че вероятността тези потребители да объркат от кого се предоставят услугите, е по-малка. От гледна точка на общото впечатление, създадено от разглежданите марки, сходството между тях се счита за слабо. Независимо от идентичността на услугите и придобитата висока отличителност на по-ранната марка, с оглед съществуването на слабо сходство между марките, естеството на услугите, извършването им обикновено в определени за това места, високата степен на внимание на потребителите на тези услуги, няма да формират в съзнанието на потребителя вероятност за объркване с по-ранната марка. С оглед посоченото, фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО не е осъществен. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и в частта за неправилно приложение на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗМГО, не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Фактическият състав на основанието за заличаване по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО включва кумулативното установяване на три елемента, а именно: 1. известност на по-ранната марка към датата на заявяване на процесната марка; 2. идентичност или сходство между по-ранната марка и процесната марка; 3. използването без основание на процесната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Ако горните три елемента следва да са налице, т. е. по своя характер те са положителни предпоставки, важна особеност при приложението на чл. 12, ал. 3 ЗМГО, за разлика от чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е изискването на закона стоките и услугите, за които се иска регистрация на процесната марка, да не са идентични или сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, т. е. изисква се изпълнението и на една отрицателна предпоставка. В случая по делото е установено, че към датата на заявяване на процесната марка, по-ранната комбинирана марка, притежание на касационния жалбоподател, се ползва с известност на територията на Република България за стоките от клас 45 МКСУ арбитраж; юридически услуги и проучвания. Установено е наличието на сходство между марките в ниска към средна степен. Приликите между марките се дължат изключително на словосъчетанието арбитражен съд, което е описателно по отношение на услугите, за които е известна по-ранната марка. Различията между двете марки значително надделяват над сходствата им. Поради това не съществува възможност потребителите да установят връзка между тях. Видно от изложеното, едно от кумулативните условия по чл. 12, ал. 3 ЗМГО не е изпълнено, поради което не е налице необходимост от изследване на обстоятелството, дали използването на процесната марка, за услуги, които не са идентични и сходни (в случая за услуги от клас 41 МКСУ) би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка. В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. От страна на ответниците в настоящето производство не са претендирани разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд