Решение № 10322 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2009 г.

Решение № 10322 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Борис Данаилов Томов от гр. Ловеч, против решение № 969/20.11.2008 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2342/2008 г., с което е отхвърлен искът му, по оспорване на задължението за премахване на незаконни строежи, предмет на заповед № 893/20.06.2000 г. на Главен държавен инспектор при ДНСК - София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Констанца Христова Пейкова, не се явява и не се представлява, депозирано е писмено възражение по жалбата, с което се иска правилното и справедливо решение, да се остави в сила. Началникът на ДНСК, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните касационни, отменителни за съдебния акт основания, не са налице. За да отхвърли иска, основан на разпоредбата на чл. 292 АПК, с който ищецът, с твърдение за изтекла давност по смисъла на чл. 285 АПК, оспорва задължението си по изпълнение на влязлата в сила заповед № 893 от 2000 г., издадена на основание чл. 225 ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, първостепенният съд е посочил от една страна, че действалите към датата на влизане в сила на заповедта - изпълнително основание разпоредби на гл. IV ЗАП (отм.), а също и сега действащите такива по ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (ДВ бр. 69/2001 г.), не съдържат специални разпоредби за погасителна давност в изпълнителното производство, което определя неприложимост на нормата на чл. 285 АПК, а от друга страна съобразно общите правила за института на давността по ЗЗД, същата не е изтекла, поради неоспоримите данни за допуснатото обезпечение (чрез спиране на изпълнението). Решението е правилно, следва да се остави в сила. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените съдебни актове (гражданскоправни и административни), отнасящи се до спорния въпрос и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. При установените в процеса фактически данни, по които действително няма спор, с основание съдът е преценил като неоснователен основния довод на жалбоподателя - че предвидената в чл. 285 от АПК, пет годишна давност за изпълнение на задължението, е изтекла. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на изводите в решението не могат да бъдат споделени. Законодателят, с ал. 1 на чл. 285 АПК е насочил изрично към проверка на специални разпоредби във връзка с института на давността, а при липса на такива в случая (и по отменение и по действащия закон), които съдът е проследил, следва да се прилагат общите правила досежно реда за признаването му, за спиране и прекъсване на срока, начало на нова давност и пр. Принципно, давността е институт на материалното право, поради което по отношение на нея, при липса на друга уредба и в административното производство са приложими разпоредбите на чл. 115 и сл. от ЗЗД. В тази връзка, в случая е налице хипотезата по чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, съгласно която давност не тече, докато трае съдебен процес относно вземането (действието. В случая са водени няколко такива процеса, всички те приключили окончателно, поради което и законосъобразно, след като изпълнителното основание - заповед № 893 от 20.06.2000 г. е влязла в законна сила на 4.02.2002 г., а определението с допуснатото обезпечение чрез спиране, е преустановило действието си с решението на ВКС, на валидно основание, с писмото за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, е започнал изпълнителният процес по премахването. Предвид изложеното, правилен е изводът в касирания съдебен акт, че възникналото със заповед № 893 задължение не е погасено по давност и съответно, не е налице основанието на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК за прекратяване на производството по нейното изпълнение. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,