Решение № 3671 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2011 г.

Решение № 3671 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 935/27.05.2011 г. по адм. д. № 521/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът - "Екобулгарстрой" ООД, гр. Смолян, чрез пълномощника си адв. Димитър Сергеев Костов, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посоченото касационно основание за отмяна и служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, Върховният административен съд, състав на трето отделение съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Екобулгарстрой" ООД, гр. Смолян срещу издадено в негова полза решение № РР - 1058/18.10.2010 г. за изменение, продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на воден обект № 301770/29.01.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, в частта му досежно определения срок за продължаване на действието на разрешителното, за една година, считано от 30.01.2011 г. за участък № 2 за изземване на инертен материал от км. 55/+931/ до км 56/+582/ разположен над с. Хвойна и пътя за с. Павелско, община Чепеларе, област Смолян със съответните параметри. Изтъкнал е, че при удължаване срока на издадените разрешителни законът не е предоставил правомощия на административния орган при условия на оперативна самостоятелност да преценява за какъв период да удължи срока. Съдът е възприел изцяло доводите в жалбата и отменил решението в частта му относно срока за продължаване на разрешителното за ползване на водния обект, в частност участък № 2. Административното решение в останалите му части не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че сроковете за разрешителното са регламентирани в съответните граници в чл. 57, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/, като в конкретния случай срокът е до 5 години, съгласно действащия за момента план за управление на речния басейн, утвърден със заповед № РД-292/22.03.2010 г., с период на действие 2010 г. - 2015 г. Определянето на срока, според мотивите на решаващия съд, не е въпрос на оперативна самостоятелност в хипотезата на чл. 78 от ЗВ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да да се отмени и спорът се реши по същество, тъй като установената по делото фактическа обстановка не е спорна, а именно: "Екобулгарстрой" ООД, гр. Смолян е притежавало разрешително за ползване на воден обект № 301770/29.01.2007 г., с начален срок на действие 29.01.2007 г. и краен срок 29.01.2011 г. В срока и при условията на чл. 78 ЗВ е направило искане /молба с вх. № ПВО-01-33/23.07.2010 г./ за продължаване на срока на водоползване. С обжалваното решение директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив е продължил срока на разрешителното за една година, считано от 30.01.2011 г. Решението е постановено при действието на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗВ в редакцията й в ДВ, бр. 61/06.08.2010 г. Разпоредбата предвижда, че разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срока на прилагане на действащия в момента на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн и се преразглеждат ежегодно във връзка с оценката на съотношението на годишния обем за изземване и годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка. Действащия в момента на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн е утвърден със заповед № РД-292/22.03.2010 г. за период 2010 г. - 2015 г. При тази безспорно установена фактическа обстановка съдът е приел, че пред вид целта на водоползването, за което е издадено разрешителното, е налице хипотезата на чл. 57, ал. 3 ЗВ/ редакцията в ДВ, бр. 61/06.08.2010 г./, при която максимално допустимият срок е 5 години. Неправилно обаче е приел, че определянето на срока за продължаване на разрешителното за водоползване не е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган. След като нормативно е определена горната граница на срока, преценката на неговата продължителност за всеки конкретен случай е предоставена на административния орган. Административните актове на оперативна самостоятелност подлежат на съдебен контрол на общо основание, а проверката им е за всички отменителни основания по чл. 146 АПК, като се отчита правото на органа да реши въпроса по собствена преценка при спазване на установените в закона ред и граници (вж. и ППВС 4/76 г., т. 12). В конкретния случай административният орган е определил срок от 1 г. като срок за продължаване на действието на издаденото разрешително за водоползване, т. е. административният орган е направил избор в предоставената му от закона граница за срок на действие на разрешителното за водоползване от 5 години, съгласно действащия към момента план за управление на речния басейн. След като определеният срок е в рамките на нормативно определения, то административният акт в тази му част е законосъобразен. Изложените в касационната жалба доводи /извън довода за оперативна самостоятелност при определяне на срока/ са взаимно противоречиви и взаимно изключващи се и в предвид на това съдът намира за уместно да отбележи следното: Императивния характер на нормата на § 146, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ, бр. 61/06.08.2010 г./, за привеждане на всички разрешителни за ползване на водни обекти, с новите изискванията на ЗВ /ДВ, бр. 61/2010 г./ по същество означава тъждество на преиздаване на разрешителни, чиито срок не е изтекъл към влизане на закона в сила и случаите за продължаване на срока в хипотезата на чл. 78 ЗВ, какъвто е настоящият случай. Едногодишният срок, визиран в тази разпоредба е предвиден единствено като задължение на административният орган, в който срок последният следва да преиздаде разрешителните за изземване на наносни отложения, съобразно изискванията на този закон. Възможността по чл. 57, ал. 3 от ЗВ, за ежегодно преразглеждане на издадени, съобразно новите изисквания на ЗВ разрешителни, следва да се ползва само във връзка с оценката на съотношението на годишния обем на изземване и възможността на реката да възстанови наносните отложения в участък. Тази възможност не предполага единствено и само едногодишен срок за продължаване на срока на разрешението, което тълкуване и приложение на нормата би създало неоправдани трудности за бизнеса на ползувателите. Не това е целта на закона, Смисъла на правната норма следва да се разбира като възможност за ежегодно преразглеждане на параметрите за ползване на водния обект, съобразно възможностите на реката за възстановяване на наносните отложения. Като е приел незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част, съдът е постановил несъответно на материалния закон решение и то следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата на "Екобулгарстрой" ООД, гр. Смолян се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,