Решение № 103 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 69/2009 г.

Решение № 103 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 69/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по реда на Глава ХХХIII НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Х. П. П. за отмяна на влезлите в сила присъда № 70/10.IV.2008 г. по нохд 496/2007 г. на РС-Русе и потвърждаващото я въззивно решение № 236/27.Х.2008 г. по внохд 10242/2008 г. на ОС-Русе. Съображенията му са, че се касае до опит, че не той е вършил кражбата, а "съпроцесника" му, който пък и е върнал вещите, така че от престъплението няма ощетени. Конкретно искане няма. В съдебно заседание защитникът иска да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1 НК. Прокурорът поддържа, че искането е частично основателно - нарушен е закона с квалификацията във вр. с чл. 195 НК, защото случаят е маловажен. Следва след преквалификация на деянието, наказанието да се определи по реда на чл. 55 НК. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Молителят Х. П. П. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.II-ро, т. 4, предл. II-ро и т. 5 и чл. 54 НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 9/10.IХ.2007 г. в с. Ч., обл. Русе, при опасен рецидив, след предварителен сговор с Д. Н. Д., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 39,95 лв. от владението на В. П. А. и В. Р. А. без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да присвои. Доводите за нарушение на закона са неоснователни. При приетото за установено, че на инкриминираната дата и място Х. П. П. и Д. Н. Д. след предварително сговаряне отишли до дома на пострадалите А., където направили опит да отключат външната врата с носени от тях ключове, но не от бравата на тази врата и след като не могли да я отворят, премахнали стъклото от прозорец на приземния етаж и през него влезли в жилището, откъдето извършили кражба на 140 бр. електрода, нож с кожен калъф и една найлонова торбичка, всичко на стойност 39,95 лв., като П. е действал и след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления, в т. ч. и по чл. 196 НК, на лишаване от свобода за срок повече от една година, без прилагане на условното осъждане, като срокът по чл. 30 НК не е изтекъл, законът е приложен правилно. Осъденият П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.II-ро, т. 4, предл.II-ро и т. 5 НК. Кражбата е довършена, защото подсъдимите по делото след прекъсване владението на А. спрямо предмета на престъплението са установили свое трайно с намерение да своят чуждите движими вещи. Пред вид установените подчертано висока степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца, изключително користните подбуди за извършване на престъплението, многобройността на квалифициращите обстоятелства, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, правилно са дали основание на първоинстанционния и второинстанционния съд за извод, че случаят не е маловажен. Левовата равностойност на предмета на престъплението, не е единствен критерии за разграничаване на кражбите и квалификацията маловажен случай. Неоснователно защитата иска наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК - нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък минимумът на санкцията по закон е несъразмерно тежко наказание за П., който проявява упорито нежелание да съобрази поведението си със законите на страната и правилата на добрите нрави. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК ВКС в настоящия състав