Решение № 3219 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2017 г.

Решение № 3219 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Юси" ООД, подадена чрез пълномощник адв. И. Т. против Решение № 1585 от 13.03.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 12583 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000114001896-091-001/01.04.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 896/16.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не извършил анализ и детайлна преценка на представените писмени доказателства и заключение по назначена ССчЕ. Неправилна била и преценката на съда за липса на доказателства за реалност на доставките на кестени. Претендира се отмяна на решението и отмяна на РА, като незаконосъобразен, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. К., оспорва жалбата, като неоснователна. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22000114001896-091-001/01.04.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 896/16.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, с който на "Юси" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 696 лева за данъчен период м. 10.2014 г. по 13 броя фактури издадени от "Стого" ЕООД с предмет - кестени. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Юси" ООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 1 480,88 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки - кестени по издадените от "Стого" ЕООД фактури за данъчен период м. 10.2014 г. спрямо ревизираното лице /РЛ/ и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. За да обоснове тези изводи, съдът е приел от фактическа страна, че през ревизирания период, основната дейност на "Юси" ООД е покупко-продажба на гъби, горски плодове и кестени. Приел е, че при извършена насрещна проверка на доставчика "Стого" ЕООД, същият е представил процесните фактури, фискални бонове за плащане по тях, фактури от предходен доставчик "Пепи 1977" ЕООД, договор за наем на недвижим имот, представляващ открит терен от 500 кв. м. и офис, сключен с наемодател Г. Ш.. Приел е, че в хода на ревизионното производство нито от доставчика, нито от РЛ са представени доказателства за предаване на стоките - кестени. Обсъдил е представените приемо - предавателни протоколи, складови разписки и кантарни бележки, представени от жалбоподателя в хода на административното обжалване на РА, като обосновал правни изводи, че въз основа на тях не може да се установи по какъв начин е осъществен превоза на стоките, къде е било извършено товареното, респективно разтоварването на стоките и кой е осъществил същото. При липса на убедителни доказателства по пряката доставка, от които да се установява, че стоките са доставени от сочения във фактурата доставчик, съдът е обосновал правни изводи, че правото на данъчен кредит на получателя е отказано законосъобразно. В подкрепа на този извод съдът е извършил анализ на приложимата практика на СЕС, въз основа на който обосновал правни изводи, че фактите по настоящото дело се различават от тези, по които СЕС се е произнасял. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "Юси" ООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви поради които приема, че не са извършени реални доставки на стоки. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Правилно съдът е приел, че от факта на получаване на стока от същия вид от ревизираното дружество, по вид и количество като тази по процесните фактури - кестени, още не следва, че фактурите на посочения доставчик отразяват действително осъществени данъчни събития от посочения като издател в тях доставчик. Това е така, защото в първоинстанционния процес е установено, че ревизираното дружество е получавало стоки от същия вид и от други доставчици, освен спорните в ревизионното производство, а действително връзка между представените придружаващи фактурите документи и посочения доставчик не е доказана. От представените от жалбоподателя доказателства - приемо - предавателни протоколи, складови разписки и кантарни бележки не може да се установи кое е лицето предало стоките на получателя, дали същото действа като представител на доставчика, къде е мястото на натоварване и разтоварване на стоките и как е осъществен транспорта им до получателя с оглед факта, че се касае до голям обем стоки - 113 200 кг кестени. От изискването за притежаване на данъчна фактура, отговаряща на законовите изисквания, като условие без което не може да се упражни право на данъчен кредит, следва, че фактурата трябва вярно да отразява посочения в нея издател. Изискването за доказване на транспортирането на стоката тук е в контекста именно на посочения спорен въпрос: кой точно е доставил стоката и как същата е транспортирана и предадена на получателя. Самото ревизирано лице не е дало обяснения за механизма на доставката, мястото, където е станало приемо-предаването на стоките, лицата, които са участвали в предаването. Тези релевантни за спора факти са останали недоказани и с представените на по-късен етап писмени доказателства от жалбоподателя, обсъдени от първоинстанционния съд. Ето защо настоящата инстанция счита, че решението е правилно по съображения, че представените от РЛ писмени доказателства едва при обжалване на РА не опровергават констатациите на ревизията за недоказани реални доставки. При недоказването на посочените факти с правно значение, в съгласие с материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил отказа на право на данъчен кредит. Предвид изложеното, оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Юси" ООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а от друга страна, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 480,88 лева, поради което "Юси" ООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за касационната инстанция в размер на 1 480,88 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение