Решение № 344 от 1.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г.

Решение № 344 от 1.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т., З. Т. и Н. Т. срещу решение № 1383 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 1157/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите считат, че предявеният от тях иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим и неправилно производството по него е било прекратено от въззивния съд. Ответниците в производството В. Ж. В., М. Ж. Г. и А. П. Д. оспорват жалбата. С определение № 314 от 24.04.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали е допустим иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при отказ на поземлената комисия да зачете решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и да възстанови признатата земя, тъй като тя е възстановена в стари реални граници на трети лица. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В практиката на ВКС се застъпва разбирането, че когато общинската служба по земеделие /ПК, ОСЗГ/ е отказала да възстанови собствеността върху определени земеделски земи само поради това, че за тях е налице спор за материално право, не е налице същински отказ и в този случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим. Понятието "окончателен отказ" по смисъла на раздел втори от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС има по-широко съдържание. Такъв отказ е налице само ако по всички преписки, по които е заявена една и съща земеделска земя, е постановено и влязло в сила решение, с което в производството по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на собствеността. Ако по част от преписките земята е възстановена, а по други има постановен отказ поради вече извършеното възстановяване, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим, тъй като чрез него ще се разреши спорът кой е бил собственик на възстановената земя към момента на образуването на ТКЗС. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК - решение № 128 от 15.03.11 г. по гр. д. № 7/2010 г. на ВКС, I ГО; определение № 398/26.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1788/08 г. на ВКС, V ГО. В този смисъл е и практиката на ВКС по ГПК (отм.) - решение 1450/19.12.08 г. по гр. д. № 640/08 г. на ВКС, V ГО. Тази практика следва да бъде съобразена и по настоящото дело. В настоящия случай спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е възникнал с постановяване на решение № 10399 от 6.01.06 г. на ОСЗГ П.. С него на наследниците на Т. К. П., сред които е и ищецът, e признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 5,500 дка в землището на [населено място], местността "Д.", но е постановен отказ да се възстанови собствеността върху този имот в реални граници поради спор за материално право, който следва да се разреши по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Изрично е посочено, че имотът на Т. П. е заснет с кадастрален № 217 и е възстановен в стари реални граници на н-ци П. А. П. - имот № 007100; н-ци Ж. В. Д. - имот № 007101 и н-ци П. И. П. - имот № 007099. По делото са представени и трите решения от 8.12.1995 г. на ПК П., от които се установява, че на наследниците на изброените лица - П. П., Ж. Д. и П. П. са възстановени в стари реални граници посочените имоти. При това положение следва да се приеме, че няма същински отказ за възстановяване на собствеността по преписката на Т. К. П., тъй като комисията не е могла да се произнесе по нея поради съществуващ спор за материално право. В този случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим. За да приеме, че искът е недопустим, въззивният съд е пренебрегнал посочените доказателства, а е основал решението си единствено на експертизата, според която планът за земеразделяне на [населено място] е влязъл в сила на 20.09.1994 г. Прието е, че съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Т. К. П. е било признато право на възстановяване на собствеността върху спорния имот, е постановено и представено в поземлената комисия след влизане в сила на плана за земеразделяне, с който същата нива е възстановена на ответниците. Налице е пречката на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността на ищеца и той може да получи само обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Настоящият състав приема, че въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В експертизата, на която се е позовал въззивният съд, няма изрично изследване по въпроса какъв е бил способът за възстановяване на собствеността по преписките на н-ци П. А. П.; н-ци Ж. В. Д. и н-ци П. И. П. - в стари реални граници, както е посочено в решенията на ПК П., или в нови реални граници с план за земеразделяне. Ето защо при новото разглеждане на делото следва да се допусне експертиза по този въпрос, а също да се изискат и преписките от ОСЗ П.. Само в случай, че процесният имот е възстановен на посочените наследници в нови реални граници с план за земеразделяне, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би бил недопустим по изложените от въззивния съд съображения. Ако обаче възстановяването е в стари реални граници, както е посочено в решенията на ОСЗ П., искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, тъй като постановеният отказ по преписката на н-ци Т. К. П. не е същински, а е обусловен от спор за материално право. В този случай отказът по неговата преписка не представлява процесуална пречка за иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,