Решение № 136 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2010 г.

Решение № 136 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Осенов, срещу Решение № 1565/19.05.2010 г., постановено по адм. д. № 5206/09 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 47/18.04.2008 г, издадено от началника на Митница Калотина, потвърдено с решение № Т 28/13.10.2008 г. на директора на РМД София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът неправилно съдът е приел, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗМ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата ЕТ "Тиера - Тодор Генов", гр. Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Русев, в писмено становище, излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за две инстанции. Заинтересованата страна - НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 47/18.04.2008 г, издадено от началника на Митница Калотина, потвърдено с решение № Т 28/13.10.2008 г. на директора на РМД София, с което на ЕТ "Тиера - Тодор Генов" са определени на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ вносни митни сборове и други държавни вземания в размер на 2 928 лева, ведно с лихви за забава считано от 17.03.2005 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел за установено, че на 13.03.2005 г. на митническата територия на Република България през митница Калотина е въведен употребяван товарен автомобил марка "Сеат", модел "Тера", като с ТЕАД № 5304/Т 28713/13.03.2005 г. е оформен митнически режим "транзит" до получаващо митническо учреждение - митница Пловдив и срок за представяне на автомобила 16.03.2005 г. В в кл. 50 на митническата декларация е посочено отговорното лице по транзита - СД "Мелдия - Асенови и С-ие". ТЕАД № 5304/Т 28713 не е представен за оформяне в получаващото митническо учреждение към 24.10.2006 г., поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМ до жалбоподателя е отправено уведомление № 9200 1748/6.02.2008 г. за заплащане на процесните митнически задължения. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че ППСПДВ е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 211а от ЗМ - началника на митница Калотина и при издаването му са спазени изискванията за писмена форма и съдържание визирани в чл. 211в, ал. 1 от ЗМ. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: 1. възникнало митническо задължение; 2. уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМ за размера на дължимите митни сборове и ДДС и 3. неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, като в конкретния случай не е налице първата предпоставка. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗМ, тъй като отговорността на получателя да представи стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение възниква при едновременното наличие на две предпоставки - да е приел същата, и на второ място от субективна страна получателят следва да е наясно, да знае, че стоката е поставена под режим "транзит". Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установена е, че оформения с ТЕАД № 5304/Т 28713/13.03.2005 г. митнически режим "транзит" не е редовно приключен. Спорът е правени е свързан с ангажиране отговорността на получателя на стоката по реда на чл. 102, ал. 2 от ЗМ. Както правилно е приел АС за издаване на ППСПДВ е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки 1. възникнало митническо задължение; 2. уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМ за размера на дължимите митни сборове и ДДС и 3. неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение Безспорно процесното митническо задължение е възникнало на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, но незаконосъобразно от митническите органи е прието, че задължението е за ЕТ "Тиера - Тодор Генов", в качеството му на получател по режим "транзит". Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗМ титуляр на митнически режим "транзит" е отговорното лице, което както е приел АС в конкретния случай е СД "Мелдия - Асенов и С-ие" и което следва да представи стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за нейното идентифициране, както и да спазва разпоредбите за режима транзит - чл. 102, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗМ визира задължение за превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Както правилно е приел АС отговорността на получателя визирана в посочената разпоредба е обусловена от наличие на данни за приемане на стоката и получателят следва да знае, че стоката е поставена под режим "транзит". По преписката не се съдържат доказателства за уведомяване на ЕТ "Тиера - Тодор Генов", че стоката е поставена под режим "транзит", както и че същият е приел стоката, поради което като е приел, че за търговеца не е възникнало митническо задължение АС е постановил правилно решение. Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на предпоставките на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, тъй като спорният момент е кой е титуляр на митнически режим "транзит", чието задължение е да представи стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и това безспорно е отговорното лице съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗМ. Действително, така както е посочено в касационната жалба съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗМ отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките и съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗМ да предаде стоката на получателя, но при липса на данни за уведомяване на получателя и предаване на стоката не може да се реализира солидарната отговорност посочена в чл. 102, ал. 2 от ЗМ. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на пълномощника на ответника по жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За производството пред първоинстанционния съд са присъдени разноски на търговеца, като решението в тази си част с характер на определение не е обжалвано. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,