Решение № 15775 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2018 г.

Решение № 15775 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на секретаря на Община Сливен против решение № 143 от 09.08.2018 г. по адм. дело № 178/2018 г. на Административен съд - Сливен. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Н. Колев, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отменил решение № РД15 - 1474 от 14.05.2018 г. на секретаря на Община Сливен, в частта, с която същият е отговорил само на част от въпроса по т. 2, формулиран в заявление вх. № 9400–9107 от 02.05.2018 г. на Н. Колев, за предоставяне на достъп до обществена информация - колко са командировките на кмета на Община Сливен, на общинската администрация, общинските съветници по повод посетени семинари и обучения, като е поискано да бъдат приложени документи, доказващи темите на семинарите, място и дата на провеждането, както и направените разходи за семинари, общо платени от бюджета на Община Сливен и върнал преписката за произнасяне на административния орган при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Съдът е отхвърлил жалбата на Колев срещу решението на секретаря на Община Сливен в останалата оспорена част. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила, съответно - не е предмет на касационната проверка. Съдът е приел от фактическа страна следното: Н. Колев е сезирал кмета на Община Сливен с искане за достъп до обществена информация по следните въпроси: предвидени разходи за командировки в бюджета на Община Сливен: 1. "На каква обща стойност са всички командировки в страната по § 10-51 от ЕБК на бюджета на община Сливен за 2017 г., като посочите: къде са били извършени командировките, по какви поводи, какви служители и други са ги ползвали, какви разходи общо за командировки са били направени през цялата 2017 г., като ги посочите по вид администрация и служители и какви средства от общински бюджет да изплатени в тази връзка. Моля да посочите и какви пътни разходи във връзка с командировките са отчетени и разходи за нощувки. Моля да приложите документи, доказващи местата и поводите за извършените командировки и направените разходи"; 2. "Колко са командировките на Вас, на общинската администрация, общинските съветници по повод посетени семинари и обучения. Приложете документи, доказващи темите на семинарите, място и дата на провеждането, както и направените разходи за семинари, общо платени от бюджета на Община Сливен"; 3. "Какви командировки и семинари се предвиждат през 2018 година за посочената в бюджета за 2018 година сума? Моля за подробна справка по места, събития и дати". С решение № РД15 - 1474 от 14.05.2018 г. секретарят на Община Сливен на основание чл. 26, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е предоставил достъп до поисканата обществена информация, а именно: по т. 1 - Да се предоставят на заявителя 285 бр. копия от заповеди за командировка за 2017 г. на служители от общинската администрация със заличени лични данни на лицата. Общинска администрация § 10-51 "командировки в страната" за 2017 г. 320 бр. - 8 215,63 лева, в т. ч. са командировките на кмета за всяко тримесечие, както следва: I – 9 бр. - 90.00 лева; II – 12 бр. - 0.00 лева; III – 5 бр. - 0.00 лева; IV – 9 бр. - 0.00 лева. Общински съвет § 10-51 "командировки в страната" за 2017 г. - 0 бр. За командировките на кмета на общината, виж решения на Общински съвет – Сливен, в едно с приложения на официалния интернет адрес на Общинския съвет: https: //obs. sliven. bg/ в раздел "Решения - актуални" със следните номера № 650/27.04.2017 г. за първо тримесечие, № 975/25.01.2018 г. за второ и трето тримесечие и № 1036/22.02.2018 г. за четвърто тримесечие. В администрацията не се съхраняват заповеди за командировки на второстепенните разпоредители с бюджет. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. Ръководителите на второстепенни разпределители са работодатели на служителите в съответната администрация. На официалната интернет страница на Община Сливен в отчета за касово изпълнение на бюджета за 2017 г. е посочен размер на командировъчните разходи на Община Сливен като първостепенен разпоредител, т. е. включени са всички второстепенни разпоредители. В бюджетните организации за целите на касовите и финансовите отчети, не се изисква аналитичност на пътни, дневни и квартирни разходи. Всички взети заедно се отчитат по съответните разходни параграфи за командировка.; 2. по т. 2 - Разходите за семинари и обучения през 2017 г. на Община Сливен са 15 077, 71 лева.; по т. 3 - Посочената сума в бюджета за 2018 г. е прогнозна и включва прогнозните разходи за командировки на първостепенния разпоредител с бюджет и второстепенните разпоредители. Няма изискване разходите за командировки да се разбиват на такива за семинари, обучения, работни срещи и други. В Община Сливен няма налична информация за предвидените командировки и семинари за 2018 г. по места, събития и дати. Съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и с оглед така поставения въпрос: по т. 1 от заявлението, цитиран по-горе, е предоставена информация в пълен обем и напълно удовлетворяваща заявителя. В обжалваната от касатора част, съдът е приел, че с оспореното пред него решение на секретаря на Община Сливен не е предоставен достъп до информацията в нейния пълен обем, така както е формулирано изричното искане в т. 2 от заявление вх. № 9400 – 9107 от 02.05.2018 г. на Н. Колев. На искането по т. 2 от заявлението уе даден отговор само относно втората част от поставения въпрос, а именно относно общия размер на разходите за семинари и обучения платени от Община Сливен. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решаващите изводи на съда са точни и обосновани. Правилно съдът е приел, че задълженият субект следва да предостави търсената информация на заявителя в нейния пълен обем. Решението в частта по т. 2 противоречи на принципите за достъпност, откритост, достоверност и пълнота на търсената информация с цел гарантиране сигурността на обществото и държавата. Неоснователни са релевираните възражения в касационната жалба, че подобна информация не се създава и съхранява от задължения субект в искания вид. Действително, Законът за достъп до обществена информация не предвижда задължените субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация тя трябва да е налична. В случая обаче, след като служебни семинари и обучения са били провеждани и посещавани през посочения в заявлението период, то исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването на данни относно колко на брой са командировките на кмета на Община Сливен, на общинската администрация и на общинските съветници по повод посетени семинари и обучения, с посочване на темите на семинарите и място и дата на провеждането им за цялата 2017-та година не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация, поради което доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, която е своевременно заявена и е доказана за сумата от 350 лева, действително внесено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 04.09.2018 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение