Решение № 4896 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2019 г.

Решение № 4896 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение № 4763/08.07.2019 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 4949/19 година, с което е осъден на осн. чл. 256, ал. 1 вр. ал. 3 АПК, да извърши дължимото по силата на чл. 194 АПК, вр. с чл. 22, ал. 2 ЗМСМА и чл. 12, ал. 2 ПОДСОС действие, като обнародва по начина, по които е бил обнародван актът – чрез разгласяване на гражданите на Столична община чрез интернет страницата на СОС и/или СО и /или чрез средствата за масово осведомяване на решение № 4924 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 8523/17 г. на АССГ. Със същото решение СОС е осъден да заплати на М. Попов сумата от 610 лева, разноски по делото. С допълнително решение № 5544/25.09.19 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е добавил, че срокът за изпълнение на задължението е двумесечен от влизане в сила на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че то е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията в жалбата са, че действието, за което е осъден касатора, не е фактическо действие, както и че не е налице бездействие на ответника, както се твърди от ищеца. Ответникът в касационното производство – М. Попов, чрез неговия процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното: Съдът е установил, че с влязло в сила решение № 4924/19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 8523/2017 г. от АССГ, са обявени за нищожни определени части от членове 142 и 150, както чл. 143 от Наредбата за организацията на движението на територията на С. О., приети с решение на СОС № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 година. Съдът е установил също така, че на интернет страницата на СОС нормативният акт е актуализиран, като преди текста на съответните членове, които са били предмет на контрол от АССГ, е отбелязано съдебното решение на АССГ. След служебна проверка, съдът е установил, че при опит за преглед на текста на съдебното решение на интернет страницата на СОС, се отварял виртуален прозорец, в който се съдържало съобщение, че документът е достъпен в пълната версия в системата Апис 7 Уеб, както и че използването на продуктите, включени в тази система е възможно след заплащане на цената за едногодишен абонамент. Съдът е преценил така установената фактическа обстановка като безспорна. Като спорно е преценил обстоятелството, дали това отразяване на интернет страницата на СОС, без да е публикувано пълното съдържание на самото решение, е равнозначно на разгласяване (обнародване) по реда на чл. 194 АПК във вр. с чл. 22, ал. 2, изр. 2 ЗМСМА и дали наличието на решението в Апис 7 Уеб е сред нормативно установените форми за разгласяване на съдебното решение. Анализирайки характера на информацията в Апис и начина, по който потребител може да стигне до нея, съдът е приел, че изискването на закона за разгласяване чрез "средство за масово осведомяване", не може да бъде удовлетворено, чрез правните и справочни информационни системи с марка "АПИС", тъй като тяхното естество изключва масовостта на разпространяването и достъпът до него е само чрез подписването на договор. Съдът е приел също така, че посочването на номера и датата на съдебното решение, както и делото по което е постановено, и от кой съд, преди текста на нормативните разпоредби чрез отбелязване в скоби, не отговаря не нормативноустановеното изискване за разгласяване на съдебното решение, като за този свой извод, съдът се е позовал и на аналогията с начина, по който се разгласяват решенията на Конституционния съд и решенията на ВАС, с които се обявява ненезаконосъобразност на норми от подзаконов нормативен акт на министър или МС, а именно обнародват се в ДВ с пълния им текст. При тези изводи, съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по закон, проявил е бездействие за изпълнение на задължението му, произтичащо от чл. 194 АПК, вр. с чл. 22, ал. 2 ЗМСМА и чл. 12, ал. 2 и чл. 113, ал. 1 ПОДСОС, поради което е уважил предявения иск с пр. осн. чл. 256, ал. 1 АПК. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. По установената от съда фактическа обстановка, не се спори между страните. Спорът е правен и касае начина, по който следва да се обнародват съдебните решения, с които се обявяват за нищожни или се отменят като незаконосъобразни разпоредби от наредби на общинските съвети. Изводите, до които е стигнал първоинстанционния съд по този въпрос са обосновани и правилни, тъй като са съответни на приложимите законови разпоредби – чл. 194 АПК и чл. 22, ал. 3 ЗМСМА, и напълно се споделят от настоящият съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Съдебното решение е следвало да се разгласи на местното население в цялост, така както е разгласена Наредбата, съдържаща порочните разпоредби. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че чрез препращането от интернет страницата на СОС към текста на съдебното решение, публикувано в системата "АПИС", разгласяване не е извършено, тъй като достъпът до информацията в тази система е обусловен от сключването на договор и заплащането на такса за предоставената услуга, което не отговаря на изискването тя да е лесно и общодостъпна за цялото население на общината, което изискване следва от тълкуването на съдържанието на чл. 22, ал. 3 ЗМСМА. След като решението на съда не е публикувано в цялост на интернет страницата на СОС, съдът в съответствие с материалния закон е приел, че задължението за разгласяването му, произтичащо от чл. 194 АПК във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗМСМА, не е изпълнено от СОС. Н. е възражението на касатора, че специалното производство по чл. 256 АПК е неприложимо за конкретния казус, тъй като обнародването на съдебното решение е правно действие, представляващо част от фактическия състав по издаването на самия акт. В съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че обнародването на съдебното решение, с което се прогласяват за нищожни или се отменят разпоредби от подзаконов нормативен акт, не е елемент от фактическия състав на решението, а се свързва с момента, от който то влиза в сила. Тоест, обнародването може да се възприеме като фактическо действие с правни последици. Не може да се сподели довода, наведен в касационната жалба, че обнародването се предхожда от волеизявление на компетентния орган по смисъла на чл. 39 ЗНА, а отсъствието на такова, е мълчалив отказ, но не и бездействие. Действително, в чл. 39 ЗНА е разписана процедурата, която трябва да се следва за обнародването на нормативните актове, която изисква нареждане за обнародване към което се прилага заверен препис от оригинала на нормативния акт. От съдържанието на разпоредбата се извлича необходимостта от писменна форма на нареждането, тъй като към устно такова не може да се "приложи" заверения препис от нормативния акт. Изискването за писмена форма на нареждането, не го лишава от характера му на фактическо действие, задължението, за което произтича от закона. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА, тълкувана във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗМСМА, налага уточнението обаче, че Столичният общински съвет следва да изпълни задължението, за което е осъден, чрез своя председател. В отговора на касационната жалба, ответникът в касационното производство е направил искане за присъждане на разноските за касационната инстанция, но по делото не са представени доказателства за направени такива, поради което съдът не се произнася по тях. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав