Решение № 3838 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. чрез процесуален представител, срещу решение № 43214 от 29.12.2025 г., постановено по административно дело № 11342/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4929/30.09.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново, с което обжалвания акт бъде отменен, а преписката върната за ново разглеждане от органа. В съдебно заседание процесуалният му представител навежда доводи, за промяна в обстоятелствата, а именно избухнали протести срещу режима в Иран, при което има мога убити хора, а освен това на 28.02.2026 г. е започнала война между Иран и САЩ и страната е арена на кръвопролития. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено на 29.12.2025 г., при което преценката на съда за наличие или липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ) са съобразени с представените по делото доказателства, като по отношение на ситуацията в Иран са съобразени справки № МД -02-401/21.07.2025 г. и № МД-02-570/29.10.2025 г., които отразяват факти, релевантни към момента на изготвянето им по отношение на положението в Иран. От изнесена в средствата за масова информация източници се установяват данни за новонастъпили факти към настоящия момент, а именно избухнали протести в Иран, при овладяването на които се съобщава за упражнено насилие, включително убити хора, както за започнали военни действия на територията на страната поради военния конфликт между САЩ, Израел и Иран. Така установените данни без съмнение са нови и са относими към предмета на спора. Предвид посочените данни за новонастъпили факти, касаещи преценката за наличие или липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция и предвид спецификите на производството по ЗУБ, настоящият състав намира, че в случая към настоящия момент не може да бъде извършена преценка за законосъобразност на изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното от чужденеца решение на Председателя на ДАБ бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при установяване и съобразяване на релевантните към момента факти, относими към приложение на разпоредбите чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение