Решение № 8896 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2014 г.

Решение № 8896 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на В. И. Т. с [ЕГН],Т. И. А. с [ЕГН],К. А. К. с ЕГН [ЕГН], В. К. К. с ЕГН [ЕГН] и А. К. К. - Н. с ЕГН [ЕГН] всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И. И. срещу решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост,за държавна нужда за изграждане на обект „С. скоростна тангента" от км 0+ 000 до км.16 + 400(идентичен с км 16 + 540),участък от км 0+000 до към 15+ 100" на територията на област С., обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г., в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 68134.1351.62 с отчуждена площ от 287 кв.м., като намира определения размер на паричното обезщетение от 232 лева за занижено.Иска се от съда да отмени в оспорената част решението и вместо това да увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендират и разноски. Ответникът по оспорването – Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно, размерът на обезщетението за правилно и законосъобразно определен и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни – Министерство на регионалното развитие, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфрастуктура", които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Няма спор по делото, а и от събраните доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 / от 11.12.2013 г. Управителния съвет на Агенция "Пътна инфрастуктура " е поискано започване на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,за държавна нужда за изграждане на обект "С. скоростна тенгента ". Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти – частна собственост за реализиране на държавна нужда – изграждане на посочения обект. С решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „С. скоростна тангента " от км 0+ 000 до км.16 + 400(идентичен с км 16 + 540),участък от км 0+000 до км 15+100", обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г., е отчуждена част от имот с идентификатор 68134.1351.62 с площ от 287 кв.м. собственост на наследодателя на жалбоподателите,като е определен и размера на паричното обезщетение от 232 лева. От приложеното Решение №1534 от 27.06. 1995 г. на Общинска служба земеделие и гори - "Нови искър" [населено място] искър и скица №4636 от 27.01.2014 г. и скица от 22.04.2010г. е видно че процесната част от имота е собственост на наследциите на И. А. В.. Собственик на имота е И. В., чийто наследници са оспорващите, съгласно удостоверение за наследници № ГР-0104 от 16.01.2014 г.приложено на л. 14 от делото.По искане на жалбоподателите с определение от 30.04.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че от процесния имот ПИ68134.1351.62 по КККР на [населено място],район "Надежда ",кв."И. ",м. "Гладно поле - И." се отчуждават 287 кв.м. Съгласно Решението на ОСЗГ от 27.06.1995 г. имотът представлява земеделска територия,нива четвърта категория.Съгласно представената скица от 22.04.2010 г. от Столична община - район "Надежда" ,касае се до ПИ ,който попада в урбанизирана тертория - улична регулация,като е налице идинтичност на ПИ № 998,кв.4.3 с имот 011062 по картата на землището и спор относно този факт между страните по делото няма. С оглед на това вещото лице е изготвило два варианта на заключението.Първи вариант е на база два броя сделки,намиращи се в район "Надежда ",кв. Т. и въз основа на тях е определена цена от 0.88 лв на кв.м.Втория вариант вещото лице е изготвило на база двойна данъчна оценка съгласно ППЗДС,тъй като се касае до имот попадащ в урбанизарана територия видно от скицата от 2010г., Освен това вещото лице е извършил проверка на оценката изготвена от административния орган и е установил,че оценката е извършена на база ЗДС чл. 32 ал. 3, т. 2 по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи тъй като от предоставените сделки за кв. И. " е имало само една сделка съответстващата на ЗДС,поради което е прието,че не може да се изготви сравнителен анализ за определяне на осреднена цена съгласно изискването на чл. 32 , ал. 4 от ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал.1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП,съответното преди одобряване на ПУП предвиждащ изграждане на национален обект и за който е налице вслязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение,въз основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики,намиращи се в близост до отчуждавания.Алинея трета на същия текст от закона е предвиден от законодателя като изключение - при невъзможност за изготвяне на оценка по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗДС на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки,равностойното парично обезщетение се определя по реда на т.1- правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизирани територии и устройствени зони и т. 2- наредбата по чл. 36,ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи - за земеделски земи и т. 3 наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горски територии. Основния спорен въпрос който възникна в хода на процеса е по какъв ред следва да се оцени отчуждаваната част от процесния имот, дали по реда на т. 1 или по реда на т. 2 от ал. 3 на чл. 32 от ЗДС - дали като имот попадащ в урбанизирана територия или като земеделска земя. Вещото лице е дало заключение, че по делото има достатъчно данни за да се приеме ,че процесната част предмет на отчуждаването 287 кв.м. попада в регулационния план на града т.е. в урбанизирана територия - съгласно скица от 2010г. и съгласно удостоверение за данъчна оценка №[ЕГН] от 20.01. 2014 г. на СО,Дирекция ПАМДТ ,отдел МДТ, където също имота е посочен като попадащ в урбанизирана тертория.С оглед на установеното съдът приема,че следва оценката да бъде определена по втория вариант на заключението на вещото лице представено и прието в съдебно заседание, като обезщетението се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС в размер на двойната данъчна оценка от 13 710 лв. поради липсата на извършени сделки в съответната служба по вписванията за имоти с подобни характеристика. В конкретния случай възражението на ответниците по делото,че оценката следва да се определи по първия вариант с оглед установените две паразни свидетелства за сделки със земеделска земя, не може да бъде прието. Това е така, тъй като първия вариант е изготвен от вещото лице на база, както се посочи със сделки със земеделска земя. В конкретния случай не са налице изискванията на ЗДС - сделки с имоти с подобни характеристики тъй като процесния имот попада в урбанизирана територия.Както вещото лице изясни в съдебно заседание не е налице пълно покритие на характеристикитена имотите - земеделската земя не включена в урбанизирана територия и такава която е включена в урабанизирана територия, защото самото включване на имота в урбанизираната територия оказва влияние върху размера на оценката.Затова използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, а именно по двойна данъчна оценка, тъй като отчужденият имот е за земя намираща се в урбанизирана територия. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. То е изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. На основание казаното дотук следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице , а именно на 13 710лв. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство, внесен депозит за вещо лице.Искането следва да бъде уважено - т.е. следва да им бъдат присъдени разноски за заплатен депозит за вещо лице, които съгласно вносна бележка от 26.05.2014 г. са в размер на 150 лева. и сума от 600 за адвокатско представителство съгласно списъка за разноските.Доказателства по делото, че тази сума е уговорени в този размер и платени е установено.Видно от представеното пълномощно тя е уговорена сума и платена на 29.04. 2014 г. По тези съображения и на основание казаното по-горе на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 750лева. Същите следва да се изплатят от ответната страна - администрацията на Министерския съвет на Република България. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение