Решение № 12421 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение 4493/10.02.2025 г. по адм. д. 12113/2024 г. по описа на Административен съд София -град. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и отхвърлена жалбата против постановения от КЕВР административен акт. Твърди, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като от една страна е отчетено, че повторното решение на КЕВР е постановено след извършено проучване, в изпълнение на дадените указания с Решение 8856/16.07.2024г. на ВАС по адм.д. 4467/2024г., но въпреки това е приел жалбата за основателна по изложените съображения за нищожност на основание чл. 177, ал.2 АПК. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не са били изследвани техническите параметри на присъединяване на обекта на жалбоподателя от страна на КЕВР. Изразява се становище, че е в оперативната самостоятелност на елекроразпределителното дружество е да изследва и изчисли кой е най добрият начин за предоставяне на заявена услуга, която преценка не може да бъде изземвана от КЕВР. Посочено е, че поискания начин за присъединяване от страна на клиента не отговаря на съществуващите схеми за свързване, поради което това желание за присъединяване на ниво ниско напрежение се явявало технически невъзможно. В този смисъл бива обосновано становище, че съдът не е изградил убеждението си относно законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК. Основен аргумент за предложението на ЕР Юг АД е обстоятелството, че самият обект на клиента в посочената точка е присъединен като абонат на ниво средно напрежение. Сочи се това, че присъединяването му на ниво ниско напрежение би довело до технологични загуби, за трансформацията на електроенергията ниско напрежение в такава средно напрежение, които в исканата хипотеза следвало да се поемат от всички клиенти на електроразпределителното дружество. Позовава се на разпоредбата на чл.80, ал.13 от Наредба 6/2014г., според която ЕР Юг АД в качеството си на мрежов оператор разполага с правомощието да определи условията за присъединяване на обекта. Ответната страна Про Машинъри АД с писмен отговор, както и в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба. Изразява становище , че от страна на КЕВР не са били изпълнени задължителни указания на съда постановени от АССГ по адм.д. 4512/2023г. Припомня се, че основание за отмяната на предходното Решение на КЕВР е липсата на мотиви. Твърди , че Решението на КЕВР, предмет на настоящия съдебен контрол не дава отговор на всички изложени в жалбата на Про Машинъри АД възражения и аргументи против оспореното становище за присъединяване на централата, като аргументът, че произвежданата електроенергия ще се ползва предимно за собствени нужди, както и тoзи, че преносната способност на мрежата не зависи от посоката на пренос на електроенергия, не са били разгледани. Цитира предходна практика на ВАС в подкрепа на становището си. Сочи се обстоятелството, че липсва произнасяне относно възражението на дружеството, че всички разходи, предвидени за увеличаване капацитета на подстанция Индустрия , са включени в плана за развитие на електропреносната мрежа за периода 2022-2032г., което означавало, че се касае за възстановими разходи, като вменяване на част от същите в тежест на дружеството водело до неоснователно обогатяване на ЕСО ЕАД. Отбелязва , че електоразпределителното дружество ЕР ЮГ АД само е признало при предходното разглеждане на спора, че е посочило погрешно в оспореното становище присъединената мощност на Про Машинъри АД като потребител, която била реално по-голяма и това обуславяло липсата на необходимост от изграждане и заплащане на съоръженията по присъединяване, което обстоятелство също се сочи да не е било взето предвид в Решението на КЕВР при повторното разглеждане на делото. Като най-съществен дефект на процесното решение на КЕВР се сочи повторната липса на обосновка на необходимостта от отграничаване на глава четвърта от раздел I и глава пета от част трета, която според ответника била приложима за неговата ФЕЦ и не изисквала съгласуване на проекта с ЕСО. Позоваването на КЕВР на разпоредбата на чл.80, ал.14 на Наредба 6/2014г. било необосновано, тъй като самата разпоредба била приложима под условие, каквото в конкретния случай не се сочело. На следващо място ответникът е изложил становището си по начина на тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, като се оспорва твърдението на касатора за възприета правилност на процесуалните действия, извършени от органа при повторното провеждане на производството. Излага се твърдение за необоснованост на Решението на КЕВР, поради липсата на аргументи в насока на подкрепените мотиви на ЕР Юг АД за сметка на тези на Про Машинъри АД. Ответната страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, съдът я счита за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на "ПРО МАШИНЪРИ" АД с ЕИК 204018446, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. Индустриален, ул. Керамика 1, чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Кръстев, срещу Решение Ж-837 от 30.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по жалба на дружеството с вх. Е-13-262-27/01.03.2023 г., подадена срещу Електроразпределение Юг ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е било прогласено за нищожно постановеното от КЕВР решение Ж -837 от 30.10.2024г. на основание чл.177, ал.2 АПК. и преписката е била върната на КЕВР с указания за повторно провеждане на производството, съобразно указанията дадени на органа в предходния съдебен акт. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че оспореното Решение Ж-837/30.10.2024 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 7 ЗЕ, чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 147 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., при наличие на необходимия кворум съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗЕ, като от формална страна отговаря на изискванията за писмена форма. Въпреки това съдебният състав е приел за установено, че при издаването му са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, рефлектиращи върху неговата законосъобразност. На първо място като основателно е било възприето възражението на ответната страна в настоящото производство за нищожност на Решение Ж-837/30.10.2024 г., като постановено в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като с влязло в сила Решение 8856/16.07.2024г., постановено по адм.д. 4467/2024г. по описа на ВАС е било оставено в сила Решение 1653 от 13.03.2024 г. на АССГ по адм. д. 4512 от 2023 г. е било отменено Решение Ж-243/20.03.2023 г. на КЕВР, с което е била приета за неоснователна подадената от "ПРО МАШИНЪРИ" АД жалба с вх. Е-13-262-27/01.03.2023 г. срещу ЕР Юг ЕАД и е било прекратено образуваното въз основа на нея административно производство, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал преписката на Комисията за ново произнасяне съобразно дадени в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Според първоинстъанционния съд в хипотезата по чл. 173, ал. 2 АПК, при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, диспозитивът на решението е следвало да бъде разглеждан в единство с указанията до органа, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. В конкретния случай при съпоставяне на издаденото след връщане на административната преписка Решение Ж-837/30.10.2024г. и обуславящите го мотиви с мотивите към Решение 1653 от 13.03.2024 г. на АССГ по адм. д. 4512 от 2023 г. и допълнително изложените в Решение 8856 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 4467/2024 г. съдът е приел за установено, че Решението, предмет на настоящия съдебен контрол не е било съобразено с тези императивни указания. Съдът е счел, че в нарушение на принципа на служебното начало, обективиран в разпоредбата на чл.9, ал. 1 и ал.2 АПК, административният орган не е събрал служебно всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на дадените с посочения по-горе съдебен акт указания, което от своя страна е довело до издаване на оспорения акт при неизяснена фактическата обстановка. По този начин според съдебният състав, повторно са останали неизяснени идентифицираните в решението на АССГ и ВАС въпроси при какви технически показатели е възможно заявената ФЕЦ с инсталирана мощност 767 kW да се присъедини към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ ЕАД; налице ли е техническа възможност да се удовлетвори искането на заявителя за присъединяване на обекта му на ниво ниско напрежение; на кои технически изисквания заявителят не отговаря към момента на подаване на заявлението, за да бъде присъединен обектът му на ниво средно напрежение. Според съдебния състав, предвид техническия характер на указаните да бъдат изяснени от страна на КЕВР въпроси, в тежест на КЕВР по силата на нормативнопредоставените й правомощия е било да събере релевантни данни. Установено е било, че Комисията не е изяснила спора, а е взела решението си само въз основа на твърдения на страните, които са напълно противоречиви. Първоинстанционният съд е изразил несъгласие и с изводите на КЕВР, направени в оспореното Решение, че изцяло в прерогативите на мрежовия оператор било да определи техническите условия на присъединяване. Счел е, че то не е безконтролно, а следва да бъде технически и правно обосновано в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от Наредба 6/2014 г. (отм.) , според която лицето, получило становището, може да обжалва предложените условия за присъединяване пред КЕВР при условията и по реда на чл. 22 ЗЕ. При изложеното е преценил, че КЕВР е дължала отговор на поставените с жалбата въпроси, вкл. на възраженията относно предложените от ЕР Юг технически условия за присъединяване, какъвто отговор органът не е предоставил с оспорения акт. В тази връзка е заключено, че оспореното решение е немотивирано и съответно е постановено при превратно упражняване на властта на колективния орган. Достигайки до горните заключение, съдебният състав е затвърдил становището си за наличие на предпоставките на чл.177, ал.2 АПК обосноваващи нищожност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно, тъй като е в съответствие с материалния закон, при изготвянето му са спазени съдопроизводствените правила и е обосновано. Съображенията на съдебния състав за това са следните: Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение Ж -46 от 22.01.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, в съответствие с целта на закона, но при неправилно приложение на материалния закон и на установените процесуални правила и. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи. Спор относно съществените за предмета на делото факти между страните не съществуват. Според възприетата фактическа обстановка на 11.05.2022 г. Про машинъри АД депозирало в ЕР Юг ЕАД Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг ЕАД на обект за производство на електрическа енергия, представляващ Фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с инсталирана мощност 767 kW, предвидена за изграждане в незастроената площ на поземлен имот с идентификатор 67338.605.175 по КККР на гр. Сливен, находящ се в кв. Промишлена зона, на ул. Керамика 1, както и върху покривите на пет сгради, разположени в същия поземлен имот. В заявлението било посочено, че обектът ще се използва за собствено потребление и ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа, а също така, че дружеството-заявител няма да използва преференциите по чл. 31 и чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за което приложило декларация. На 13.01.2023 г., след проведена съгласувателна процедура с ЕСО ЕАД, ЕР ЮГ ЕАД издало Становище 4516122 за условията и начина за присъединяване на процесната ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Изготвило и изпратило на дружеството-заявител проект на предварителен договор. Дружеството със свои писма от 24.01.2023г. и 13.02.2023г., както и в допълнение към последното, изразило несъгласие с част от условията по договора и поискало обосновка на същите. Сред съществените възражения били тези за несъгласие с отразена като предоставена от страна на ЕР Юг АД мощност за собствени нужди в размер на 15kW, с аргумент че мощността, до която е присъединено към електроразпределителната мрежа като клиент е 800кW. На следващо място дружеството е възразило, че в противоречие с отразеното в Преамбюла на предварителния договор за присъединяване 1022319/09.12.2022г., то не е било запознато със съгласувателно Становище 4516122/19.12.2022г. на ЕСО ЕАД. Поискана е била и промяна в текста на чл.3.1.1 от Предварителния договор предвиждащ задължения за дружеството за проектиране, доставка и монтаж на съоръжения и апаратура за първична и вторична комутация, което е било обосновано с обстоятелството, че мощността, до която е присъединено към електроразпределителната мрежа като клиент е 800кW, а тази по искането за присъединяване като производител е 767 kW, т.е. изразило е предположение , че след като съоръжението при точката на присъединяване позволява по-високия потребителски приток на ел. енергия, липсва логика да не може да поеме по-ниска мощност с обратна посока, без необходимост от инсталирането на допълнителни съоръжения. В отговор на възраженията, тезата на заинтересованата страна ЕР Юг АД е била, че предписаните да бъдат закупени и монтирани съоръжения са в изпълнение на съгласувателното становище на ЕСО ЕАД и не могат да отпаднат от текста на предварителния договор. Обяснено било, че при проучването се вземали двата режима на работа на обекта на потребителя да работи без централата и централата да отдава ел енергия на мрежата, без обекта на потребителя да консумира такава. Като основанието за изискване на подобно становище от оператора на електропреносната мрежа се сочи разпоредбата на чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 2014г. (отм.). Поради липса на постигнато съгласие по тези въпроси Про Машинъри АД е подало процесната жалба до КЕВР, която е постановила Решението, предмет на настоящия спор. С влезлия в сила съдебен акт от предходното разглеждане на спора съдът е достигнал до извод за това, че при произнасянето си КЕВР е изместила предмета на спора между страните, което е довело до това, че в пряко противоречие с указанията на съда жалбата на "Про Машинъри ЕООД срещу предложените от ЕРД технически условия за присъединяване на практика е останала неразгледана по същество. КЕВР е дължал произнасяне в достатъчна конкретика на поставените от страна на жалбоподателя въпроси, което категорично не е било сторено и тази слабост правилно е била превъзмогната от първоинстанционния съд, като инстанция по същество, посредством назначаване и приемане на заключение по СТЕ. Същото е предоставило технически знания, за да бъде намерен отговор на поставените при обжалването въпроси, и доколкото не е в дискрецията на съда да замества волята на административния орган , делото е върнато с указания за съобразяване на крайния акт на колективния орган със заключенията на експерта, освен ако същите бъдат оборени правно или логически. Подобни мотиви в повторно оспорения административен акт, както и указаната да бъде постигната конкретика по спора изобщо липсват. Т.е. не са били изпълнени дадените от страна на Съда в мотивите на съдебното решение указания, което води съдебният състав до извод за правилност и обоснованост на прогласената при условията на чл.177, ал.2 АПК нищожност. Само за пълнота на изложението и за яснота на дадените указания настоящият съдебен състав намира за необходимо да уточни от правна страна следното: Присъединяването на обекти на производители на електроенергия от възобновяеми източници не е безусловно задължение на оператора на електроразпределителната, респ. електропреносната мрежа. Необходимо е изпълнението на предвидените в закона изисквания, при наличието, на които може да се извърши присъединяване. Съгласно чл. 23 /отм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., действащ към момента на депозиране на процесните искания от дружеството жалбоподател/ от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ /редакция към ДВ, бр. 17/2015 г. /. В чл. 23, ал. 2 от ЗЕВИ е посочено, че заявления по ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. При становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина за присъединяване, а след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район, операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. По силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, условията и начинът за присъединяване на обекти за производство от възобновяеми източници се извършват по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ - Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). Самата действала към онзи момент Наредба урежда два вида процедури за присъединяване, обусловени от вида на обекта дали става въпрос за електроцентрала за производство на електроенергия от възобновяеми източници или за всякакъв друг вид такава. За последните е предвидена процедурата по чл.53 и сл. от Наредбата. За обектите по ЗЕВИ е предвидена тази за присъединяване по чл.80 и сл. от същата Наредба. Според ал.1 на посочената норма лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ. Доколкото в конкретния случай става въпрос за електроцентрала с мощност 0,767MW, правилно заявлението е било депозирано пред електроразпределителното дружество. Основен момент в процедурата е редът и сроковете за реализирането й след издаване на становище за допустимост. Според разпоредбата на чл.80, ал.13, (предишна 12) от Наредбата (отм.), при издаване на становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на издаване на становището за допустимост. При извършването на проучването операторът на съответната електрическа мрежа прилага изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5. Алинея.14 на същата норма предвижда, че при необходимост от съгласуване условията за присъединяване от оператора на разпределителната мрежа с оператора на преносната мрежа срокът за издаване на становище се удължава със срока за съгласуване с преносното предприятие. Според разпоредбата на чл.82, ал.1 от Наредбата (отм.) лицето, получило становище за присъединяване, подава до мрежовия оператор искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на обекта при посочените в становището условия и начин на присъединяване в срока на валидност на издаденото становище. Съгласно разпоредбата на ал.2 на същата норма, мрежовият оператор изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на обекта в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на предварителен договор. От логическото тълкуване на посочените норми става ясно, че задължението за присъединяване не е безусловно, но условията при които то ще се случи следва да бъдат надлежно обосновани. В тази връзка в тежест на мрежовия оператор е не само да посочи техническите условия за присъединяване, но доколкото последните са оспорими по административен и съдебен път, да ги обоснове фактически и правно. В конкретния спор обясненията, които са дадени от страна на ЕР Юг АД, както на заявителя, така и на КЕВР са, че същите са посочени от ЕСО ЕАД. А на оспорването от страна на същия жалбоподател дали изобщо е съществувала необходимост от подобно съгласуване с електропреносната мрежа, мрежовият оператор е мотивирал това свое действие с разпоредбата на чл.53, ал.2 от Наредбата (отм.). Настоящото производство обаче се движи по реда на глава Пета от Наредбата (отм. , а не на Глава четвърта, в чийто обхват попада нормата на чл.53, ал.2. От това обстоятелство могат да бъдат направени няколко категорични извода. На първо място този, че в хипотезите на присъединяване на електроцентрали по ЗЕВИ, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, не се прилага автоматично. Приоритет в случая има нормата на чл.80, ал.14 от Наредбата (отм.), която посочва, че това се прави в случаите на необходимост. Кои са тези случаи на необходимост урежда именно Методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата (отм.). Необходимостта следва да бъде обоснована от оператора по реда на методиката , пред ЕСО ЕАД. До този извод сочи разпоредбата на ал.13, според която проучването се извършва от операторът на съответната електрическа мрежа, т.е. той следва да докаже пред ЕСО ЕАД необходимостта от съгласувателното становище на последния. В конкретния случай видно от писмо на ЕР Юг ЕАД до оператора на електропреносната мрежа, отново са посочени неотносими за производството правни норми чл.53, ал.2 и чл.75 от Наредбата (отм.), вж. негово писмо изх. 49715/24.08.2022г., л.57-59 от адм.д. 4512/2023г. на АССГ. От своя страна в кореспонденцията за съгласуване на условията за присъединяване на л.63 от същото дело ЕСО ЕАД се позовава на разпоредбата на чл.102 от Наредбата (отм.), която е част от Част четвърта на Наредбата (отм.) и касае присъединяване на обекти на операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ. В потвърждение на това е и последвалото съгласуване на ЕСО ЕАД от 16.11.2022г. (л.66 от същото дело), което изпраща Предварителен договор за присъединяване на обект на ЕР Юг ЕАД към преносната мрежа. Касае се за същите съоръжения, чиято стойност е вменена в тежест на клиента от страна на ЕР Юг ЕАД, без от предварителния договор между тях да се установява промяна в границата на собственост. Именно липсата на фактическа и правна обосновка в този случай е накарало жалбоподателя да търси и предлага като вариант евентуална възможност за присъединяване на централата на ниво ниско напрежение с оглед спестяване на високите разходи за инвестиции в чужда полза. Като не е изяснил тези въпроси и не е установил фактическите и правни основания за избор на оспорените условия и ред за присъединяване и не е проверил тяхното съответствие със закона и Методиката, органът не е изпълнил указанията на влязлото в сила решение, поради което е постановил нищожен административен акт, което обстоятелство правилно е било прогласено от първоинстанционния съд С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани и съответно доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение