Решение № 2463 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2009 г.

Решение № 2463 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Живко Ангелов Овчаров, от гр. Велинград, против решение № 450/12.10.2009 г. по адм. д. № 488/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Въз основа на оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на възприетия правен резултат, се извеждат доводи по смисъла на чл. 209, т. 3 за касиране на съдебния акт като неправилен. Ответникът - началник група АНД при сектор "Пътна полиция" КАТ - ОДМВР Пазарджик, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. д. № 488/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Живко Ангелов Овчаров против заповед № 141/12.06.2009 г. на началник група АНД при сектор "Пътна полиция" - ОДМВР Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане на свидетелството за управление на МПС", на основание чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 3 ЗДвП. С оспореното решение състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Овчаров, като е приел заповедта за законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените производствени правила и наличие на посоченото като материалноправна предпоставка за постановяването му фактическо основание. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП са отнети в резултат на влезли в сила седем наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 20.03.2003 г. - 24.07.2008 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки Овчаров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". В касационната си жалба Живко Овчаров твърди, че не е допуснал виновно нарушение на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, респ. че липсва основание за прилагане на ПАМ и като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Първоинстанционният съд е анализирал действията на административния орган по уведомяването на касатора за наложените му санкции във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП, като е обсъдил поотделно връчването на всяко от седемте НП. Въз основа на данните по преписката обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя и при условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 от ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си съответните правни последици. Отнемането на контролни точки настъпва "екс леге", като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт - влязло в сила НП, в което само се отбелязва броят на контролните точки, които се отнемат за този вид нарушение. Без да оспорва факта, че НП са му връчени и са влезли в законна сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН, касаторът твърди, че в нарушение на правилата на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът не му е указал да посочи доказателства, опровергаващи наличието на нарушение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Освен, че е фактически невярно и противоречи на отразеното в съдържанието на съдебния протокол от проведеното на 7.10.2009 г. открито съдебно заседание, подобно оплакване се базира на неправилно тълкуване на процесуалните норми във връзка с разпределението на доказателствената тежест в административното производство. Съдът двукратно е указал на страните представянето на доказателства за всички правнозначими обстоятелства, като в хода на производството органът е установил по несъмнен начин наличието на релевантните юридически и административнопроизводствени факти към момента на произнасянето си - чл. 142, ал. 1 АПК. Насрещно доказване от страна на жалбоподателя не е проведено, поради жалбата правилно е отхвърлена. Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения при преценка доказателствената стойност на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства. Съгласно предписанието на чл. 171, ал. 1, вр. с чл. 39 АПК, събраният от административния орган доказателствен материал има сила и пред съда. Самият жалбоподател не е оспорил доказателствата, приобщени към административната преписка, поради което в касационната фаза на производството е недопустимо да коментира достоверността им. Отделно от това - Овчаров не оспорва наличието на релевантните за извършената преценка факти, нито е ангажирал доказателства, които да ги оборят. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 157, ал. 3 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна. По изложените съображения не са налице твърдяните в жалбата основания за касиране на съдебния акт, който е обоснован, постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,