Решение № 8731 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2008 г.

Решение № 8731 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Екатерина Лозанова Йончева, подадена чрез пълномощника адв. Вихрен Грозев срещу решение от 30.06.2008 г. по адм. дело № 1062/2005 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "Б" състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-082 от 11.03.2002 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в неотменената част. В касационната жалба се излагат фактически обстоятелства по същество на административноправния спор, обуславящи незаконосъобразност в обжалваната част на решението. Смята, че частта от парцел Х, кв. 47 с площ от 1 290 кв. м., по плана на район "Надежда", Столична община, е свободна от застрояване, предвид наличното временно строителство на паянтова сграда в тази част. Моли, да се отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт в частта за 1290 кв. м., която бъде определена като свободна от застрояване. Ответникът - кметът на район "Надежда", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като правилно съдът е определил свободната част от имота на жалбоподателката, претендираната и предмет на касационното обжалване част, смята за застроена, като в това производство не се изследва въпроса за законността на строителството. Предлага, да се остави в сила решението в обжалваната част. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 30.06.2008 г. по адм. дело № 1062/2005 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "Б" състав, е отхвърлена жалбата на Екатерина Лозанова Йончева срещу заповед № РД - 09 - 082 от 11.03.2002 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в неотменената част. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (ЗАП) отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и в изпълнение на указанията на касационната инстанция по решение № 2807 от 28.03.2005 г. по адм. д. № 9057/2004 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, съдът е установил процесуалната легитимация на жалбоподателката и въз основа на първоначалните съдебно-технически експертизи е отменил оспорвания административен акт в частта, с която е призната за застроена част площ от 300 кв. м. попадаща в парцел ХI, кв. 43 (47 нов), район "Надежда", СО, представляващ част от бивш имот пл. № 466 по плана от 1956 г. на жалбоподателката, като е определена тази част за свободна от застрояване. В останалата част на обжалвания административен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че претендираната част от бивш имот № 466, с площ от 1290 кв. м., попадаща в парцел Х, кв. 43 (нов 47) е застроена. Решението не е обжалвано в частта, в която е призната за свободна от застрояване част от 300 кв. м., в парцел ХI, кв. 47 и е влязло в сила. Решението в обжалвана част е правилно, при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че процесния имот е част от бивш имот № 466, по кадастралния план на гр. София от 1957 г., с площ 20 700 кв. м., а по сега действащия кадастрален план е с кад. лист № 156 и попада в урбанизирана територия въз основана на одобрен регулационен план. Процесната част от имота, която попада в плана на район "Надежда", СО, е от 8 300 кв. м. Установено е, че част от процесния имот с площ от 1 290 кв. м., попада в парцел Х, кв. 43 (нов 47), с предвиждане по градоустройство за комплексно обществено обслужване (КОО), като в него е изградена паянтова сграда, върху бетонова основа и преградни стени тип "сандвич панел", снабдена с Ел. и ВиК, която се използва за информационен център на СДС и учебен център за квалификация на шофьори, а част от парцела се използва за борса за безалкохолни напитки и бира. В производството пред първоинстанционният съд е прието, че е спорна само тази част като незастроена и по отношение на нея е касационното възражение на касаторката. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че тази част е застроена - заета от мероприятие от категорията по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, и който е относим при определяне на застроената, респ. свободната от застрояване част в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай се установява, че извършеното строителство в парцел Х, кв. 47 е от характер, визиран в § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, за което правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва свободна от застрояване част в него. Изграждането по предвиждане е за комплексно обществено обслужване и трафопост, като последният е изграден и не се претендира от касаторката. Изградената сграда в останалата част на парцела не е от вида на посочените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, което да обоснове извод за липса на застрояване в парцела. Използването на сградата и понастоящем за обществени нужди, съответства на предвиждането за КОО. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че съдът не е установил характера на сграда, като временно строителство, предвид липсата на строителни книжа. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд и че няма свободни от застрояване части. Въпросите относно характера на строителството и законосъобразността на изградените сгради и съоръжения, са ирелевантни в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице пороци на решението, които да обосноват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение