Решение № 11779 от 19.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Балканиа Нова ЕООД, с [ЕИК], действащо чрез управителя И. Стоянова, чрез адв. П. Койкова, срещу Решение 2118 от 30.03.2022 г., постановено по адм. д. 6685 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22220219000281-091-001 от 31.12.2019 г., издаден от М. Колева орган, възложил ревизията и М. Иванов ръководител на ревизията, потвърден с Решение 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика (Д ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта на допълнително установените задължения на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 15628,11 лв. и начислените лихви общо в размер на 4779,59 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 03.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г., м. 11.2016 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017 г. и м. 12.2017 г. Наред с това, Балканиа Нова ЕООД, с [ЕИК] е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1142,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил и не анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и изложените от дружеството аргументи, което го довело до погрешни правни изводи. Последните не кореспондират на приетите по делото доказателства и са в нарушение на закона. Твърди се, че решението не съдържа преценка и анализ на доказателствата и констатации по фактите, които са релевантни за разрешаването на повдигнатия спор, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба се прави искане за отмяната на решението, предмет на касационен контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не се явява, но се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22220219000281-091-001 от 31.12.2019 г., издаден от М. Колева орган, възложил ревизията и М. Иванов ръководител на ревизията, потвърден с Решение 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП в оспорената пред него част на допълнително установените задължения на дружеството по ЗДДС общо в размер на 15628,11 лв. и начислените лихви общо в размер на 4779,59 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 03.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г., м. 11.2016 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017 г. и м. 12.2017 г. Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган и преповтаряне на неговите правни изводи, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение се различава от Решение 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Д ОДОП" София при ЦУ на НАП само в своята уводна част, в частта отразяваща частично съдържанието на приетото по делото заключение на ССЕ (буквален негов препис в цитираните части) и в някои от свързващите отделните абзаци думи в частта на правните изводи. Съдът правилно приел, че спорът се свежда до това налице ли са реално извършени доставки на стоки и услуги по спорните фактури. От правна страна обаче направил няколко чисто теоретични разсъждения, необвързани с конкретиката на казуса, основани на цитирани разпоредби от ЗДДС и няколко декларативни извода, които не са мотивирани по никакъв начин. Относно експертното заключение съдът посочил, че го кредитира, защото не се съмнява в компетентността на вещото лице. Немотивирано, необосновано и декларативно приел обаче, че то не променя констатациите на ревизиращите. По тези съображения като краен резултат отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания на Балканиа Нова EООД, че обжалваното решение не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. То не съдържа и собствени на решаващия съд правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден и отговор на направените доводи от Балканиа Нова ЕООД в първоинстанционната жалба, по която е било образувано съдебното производство в АССГ. Както се посочи по - горе, констатира се, че първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в потвърждаващото РА в оспорената му част решение. Съдът не е обсъдил самостоятелно доводите и възраженията на страните и приетите по делото доказателства - приложените в преписката и приетите в хода на съдебното производство. В мотивите на съдебния акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Наред с това и доколкото изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи съставляват също точен препис на правните изводи на решаващия орган, то актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Декларативно поднесените правни изводи, необвързани с казуса не изпълват изискванията на закона. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно тези факти, направени след обсъждане на приобщените по делото доказателства (приложени в два тома дело и четири папки приложения). Не съдържа и собствените на съда правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. относно относимостта към казуса на редица разрешения, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която Балканиа Нова EООД се позовава в жалбата си до АССГ. Ето защо и при съобразяване на изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата вкл. приетите в касационното производство и заключението на съдебната експертиза, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи собствените си фактически констатации и правни изводи въз основа на тях в рамките на съдебния контрол. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от Балканиа Нова ЕООД в жалбата му до АССГ въпроси във връзка с констатациите в РА и приложимостта към казуса на практиката на СЕС, на която дружеството се позовава. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение